Доставчикът очаква информация за служители - Български вестник
Дали е необходимо да се получи тяхното съгласие за обработка на лични данни, за да се прехвърли информация на доставчика за това кой от служителите на организацията използва интернет, казват експертите от Службата за правни консултации ГАРАНТ Татяна Трошина и Максим Кудряшов.

Така че, в съответствие с клауза 26.1 от Правила № 32 и клауза 22.1 от Правила № 575, юридическо лице или индивидуален предприемач трябва да предостави на телекомуникационния оператор списък на лицата, използващи неговото потребителско (терминално) оборудване. Посоченият списък трябва да съдържа информация за лицата, използващи неговото потребителско (терминално) оборудване (фамилия, собствено име, бащино име (ако има), място на пребиваване, данни за основния документ за самоличност) и да се актуализира най-малко веднъж на тримесечие.
Съгласно чл. 86 от Кодекса на труда на България обработването на лични данни на служител може да се извършва единствено с цел осигуряване на спазването на законите и другите нормативни правни актове, подпомагане на работниците и служителите при наемане на работа, обучение и повишение, осигуряване на личната безопасност на служителите, контрол на количеството и качеството на извършената работа и осигуряване на безопасността на имуществото. Работодателят няма право да съобщава личните данни на служителя на трето лице без писменото съгласие на служителя, освен когато това е необходимо, за да се предотврати заплаха за живота и здравето на служителя, както и в други случаи, предвидени от Кодекса на труда на България или други федерални закони (чл. 88 от Кодекса на труда на Руската федерация).

Като общо правило обработката на лични данни може да се извършва със съгласието на субекта на личните данни (клауза 1, част 1, член 6 от Закон N 152-FZ). Въпреки това, както следва от чл. 6, ч.ч. 2, 3 чл. 9 Закон N152-FZ, ако има основания, предвидени в параграф. 2-11 часа 1 с.л. 6 от Закон N 152-FZ, съгласието на субекта на личните данни за тяхната обработка не се изисква. Така, по-специално, обработването на лични данни от работодателя без съгласието на служителя е разрешено, ако е необходимо за постигане на целите, предвидени в международния договор на България или закона, за изпълнението и изпълнението на функциите, правомощията и задълженията, възложени от законодателството на България на оператора (клауза 2, част 1, член 6 от Закон N 152-FZ).
Задължението на работодателя да предостави на телекомуникационния оператор списък на лицата, използващи потребителското (терминално) оборудване на оператора, е предвидено в Закона за съобщенията, Правилник N 32, Правилник N 575. По този начин обработването на лични данни е необходимо за постигане на предвидените от закона цели, за упражняване и изпълнение на задълженията, възложени от законодателството на България на оператора. Следователно, по наше мнение, след извършване на подходящи промени в договора за предоставяне на комуникационни услуги, предоставянето на горния списък на телекомуникационния оператор по силата на параграф 2 от част 1 на чл. 6 от Закон N 152-FZ не изисква съгласието на служителите.
В съответствие с параграф 3 на чл. 44 от Закона за съобщенията в случай на нарушение от потребителя на съобщителни услуги на изискванията, установени от Закона за съобщенията, правилата за предоставяне на съобщителни услуги или договора за предоставяне на съобщителни услуги, съобщителният оператор има право да спре предоставянето на съобщителни услуги до отстраняване на нарушението. Ако такова нарушение не бъде отстранено в рамките на шест месеца от датата на получаване от потребителя на комуникационни услуги от комуникационния оператор на писмено уведомление за намерението да спре предоставянето на комуникационни услуги, комуникационният оператор има право едностранно да прекрати договора за предоставяне на комуникационни услуги. По този начин, ако една организацияпредоставя на телекомуникационния оператор списък на лицата, използващи потребителското (терминално) оборудване на оператора, след което операторът има право да спре предоставянето на комуникационни услуги и след шест месеца операторът има право да прекрати договора за предоставяне на комуникационни услуги.
В заключение отбелязваме, че понастоящем законодателството не установява административна, наказателна или друга отговорност за непредоставяне на телекомуникационния оператор на списък на лицата, използващи потребителското (терминално) оборудване на оператора.
Текстовете на документите, посочени в отговора на експертите, могат да бъдат намерени в правната справочна система ГАРАНТ.