Есе върху текста на Единен държавен изпит
Съчинение по текст на Д. Гранин
Оригинален текст
(5) Беше 1952 г. (б) Желязната завеса не беше повдигната. (7) Предложението прозвуча фантастично - все едно летиш в космоса. (8) В Италия. (9) Да, дори със семейство и дори с пет пъти по-голяма заплата. (10) Да, дори жилища ... (11) „Няма общински апартаменти“, обясни Усов с усмивка.
(12) Поисках един ден за размисъл и веднага отидох при съученичката си Юлия, която работеше в обществената библиотека.
(13) В движение й разказах за командировката. (14) Джулия вече скочи от възторг, завлече я в някакъв отдел, донесе албуми с изгледи към Неапол, Генуа, Милано, луксозни албуми, където небето винаги е слънчево синьо, гладко синьо море, празнично чисти улици.
(15) Жена ми прие новината много по-спокойно, отколкото очаквах, сякаш нещо подобно трябваше да се случи и на мен. (16) За Римма основното беше, че за дъщеря й ще има детска стая, слънце, топлина. (17) Само да се махна от тази влажна комуналка, където стените цъфтят от мухъл и обувките ми все позеленяват. (18) Разказах й за гледката към Неаполитанския залив, кафенета по слънчеви булеварди, извадих цялата туристическа красота от библиотечните албуми. (19) 3a-какво направих? (20) Вероятно, той се убеди.
(21) Всичко беше за напускане, всичко. (22) Има ли само едно нещо - че през нощта написах своя роман, първия си роман. (23) Написах го през нощта и вече нямах сили да съчетавам писането с реконструкцията на електрически подстанции. (24) Да напуснеш работа означаваше да загубиш заплатата си. (25) Ами ако романът не се получи? (26) И тогава един ден съпругата каза, че е достатъчно да се пренапрягаме и че някак ще се справим. (27) И тогава тази Италия падна върху нас.
(28) Италия се отърва от всички проблеми, отърва се от опашки и мухъл, от суетене с дърва за огрев и печка, тяпозволено да напусне този сив, потиснически, уплашен от нови арести град и да отиде в непознат нов живот. (29) Но си помислих за ръкописа: има ли смисъл да го нося със себе си, какво ще стане с него там. (ZO) Още сутринта Римма ме събуди: „Знаете ли, промених решението си: в края на краищата трябва да завършите романа.“
(31) - Какво наистина те държи? – попита ме Усов на следващия ден. (32)- Език. (33) Други правила.
(34) - Глупости, настани се удобно, няма къде да отидеш. (35) Моля, имайте предвид, че има партийна дисциплина. (Zb) Ще ви изпратим в командировка и край на вашите съмнения.
(37) Може би това трябваше да се направи с мен. (38) Главният инженер ме погледна в лицето. —(39)Какво друго? (40) Неохотно признах за аферата. (41) Последва проклет въпрос дали съм сигурен, че заради тази синя птица си струва да откажа такова предложение. —(42) Да, сигурен съм. (43) Романът „Търсачи” е публикуван в списание „Звезда” и скоро излиза като отделна книга. (44) Представих първото копие на Римма, второто ... Усов.
Състав
Хипократ е казал: „Животът е кратък, изкуството е дълголетно“. В работата на Д. Гранин виждаме пример за това как един писател, в труден избор между материалното богатство и възможността да напише роман, се опира в полза на последния.
Авторът поставя вечния въпрос за значението на изкуството. Кое е по-важно: днешният живот, ежедневието, земният живот или вечен живот в паметта на потомците, в собствения „неръкотворен паметник“? Струва ли си да държим на ежедневните удобства, на личните преходни интереси, ако могат да попречат на едно произведение на изкуството да се роди?
Героят-разказвач си задава всички тези въпроси, избирайки между слънчева Италия и влажния Ленинград, между морето и мухъла по стените на общинския апартамент. Между командировка и несвършена работароман. Между надеждното представяне и неизвестното. „Всичко беше за напускане, всичко.“
Но писателят остава. Жена му го подкрепя в това. Повестта се появява и се отпечатва, оправдавайки възложените надежди. Комфортът на живота не беше пожертван напразно.
Позицията на автора е ясна: в името на изкуството, чистото творчество, човек може да пожертва всекидневното благополучие.
Човек не може да не се съгласи с това: светският живот е мимолетен и би било грешка да се ограничим само до него. Нищо чудно, че всеки човек се стреми към по-високи цели и идеали. Това, което е родено от вдъхновение, това, което е дадено на човек свише, не може да бъде принесено в жертва на материалните блага.
Сред българските писатели се помни Сергей Довлатов, който дълго време се съпротивляваше на желанието на жена си да емигрира в Америка. В произведението си „Резерват“ е даден автобиографичен епизод, в който писателят отговаря на оплакванията на жена си за опашки и други трудности на живота в съветското общество: „Езикът ми ме задържа. На чужд език губим 80 процента от личността си. Човек, който цял живот се е занимавал с литературна дейност, не може да загуби езика, на който е творил.
Бих искал да завърша с думите на Белински: "Изкуството пречиства златото на реалността, претопява го в елегантни форми." Не се притеснявайте твърде много за поддържането на материалното благополучие в ущърб на творческата дейност. Напротив, изкуството може да промени реалността на човека.