Горко от анализа на остроумието, Infoschool
И така, в действие 1 основно се очертава любовна сюжетна линия: София обича Молчалин (читателят веднага ще разбере за това, но нито Фамусов, нито Чацки знаят). От разговора между нея и Лиза научаваме за Чацки, който е влюбен в София, и той веднага се появява, оживен, приказлив, шегуващ се със София, говорейки за нейната студенина, все още не вярвайки в нея, спомнят си московски познати. Фамусов е на загуба: той намери София Молчалин, по-късно Чацки.
Лиза е активен участник във всички сцени, в които се развива любовна връзка; в действие 1 тя е хитра, защитава младата дама и й се смее, избягва благородното ухажване на Фамусов и си спомня Чацки. Последните думи на Фамусов, с които завършва 1 действие, не са просто забележка в края, както смятаха някои критици, но в същото време са резултат от действието: София - и двама души около нея: Молчалин и Чацки. Фамусов е на загуба - кой от двамата - и двамата, според него, не са подходящи за ухажори. В действие IV, в трагичния момент на кулминацията на действието, комичното в позицията на Фамусов се състои именно във факта, че той твърдо реши този въпрос за себе си („кой от двамата?“) В полза на Чацки и е абсолютно сигурен, че е прав („И да се биете, няма да повярвам“).
Мотивът за гражданския дълг на служба е широко развит в два монолога: Фамусов и Чацки, които изразяват рязко противоположни мнения. Фамусов е почитател на старите начини на служба, получаване на места и звания, Чацки е изразител на възгледа за службата като изпълнение на гражданския дълг на човек. Начинът, по който Фамусов реагира на мнението на Чацки („Боже мой! Той е карбонари!“ и т.н.), все по-рязко определя значението на социалния конфликт. Но Грибоедов не забравя и любовната драма на Чацки. Придружава публикатадрама и я пронизва. И двата конфликта взаимно се задълбочават. В 3-то привидение Фамусов намеква на Чацки за Скалозуб като възможен жених за София, а в 4-то привидение Чацки, разпален от спор с Фамусов, показва объркването, внесено в душата му от тези намеци. Остротата на социалния конфликт е ясно дефинирана в два известни монолога (Фамусов и Чацки): „Вкус, баща, отличен начин“ и „Кои са съдиите?“ И така, усложнявайки се и задълбочавайки се, социалният конфликт се разраства и в момента, когато достига голямо напрежение, Грибоедов с бърза и напълно неочаквана сцена на припадъка на София превключва вниманието на читателя към личните отношения на героите. От 7-ми до 14-ти феномен се развива любовна връзка, усложнена от предателството на Молчалин. Подозренията за Молчалин се добавят към подозренията на Чацки за Скалозуб. Лиза от довереник става активен участник в развитието на любовна история. Известните й думи: Тя към него, и той към мен, А аз ... само аз смазвам любовта до смърт, - И как да не се влюбиш в бармана Петруша! - Обобщено е новото в любовната връзка във II действие (в действие 1 Чацки - на София, София - на Молчалин, а в действие 11 Чацки - на София, София - на Молчалин, Молчалин - на Лиза, Лиза - на Петруша).
И така, във 2-ро действие ясно се очертава непрекъснато нарастващият социален конфликт и в същото време любовта се усложнява. Ако в началото на 2-ро действие има социални мотиви, усложнени от лични преживявания, а към края на действието има бързо развитие на любовна интрига, тогава 3-то действие, напротив, започва, като че ли продължава 2-ро действие, с развитието на предимно любовни мотиви, усложнени от социални. Това са феномени 1 и 2, където Чацки се опитва да разпита София за Скалозуб и Молчалин, туксъщо изказване по обществени въпроси (монологът на Чацки „Нека оставим този дебат“).
Феномен 3 е пример за диалог в стих. В него напълно се сливат личните и обществените мотиви на пиесата. Диалогът предоставя богат материал за характеризиране на Молчалин (мненията на Чацки вече не са нови за нас, но неговите блестящи афоризми са поразителни) и завършва с естествено заключение за Чацки: С такива чувства, с такава душа Ние обичаме ... Измамникът ми се изсмя! По-нататък, от 4-то появяване, следва снимката на топката при Фамусов. Грибоедов показва големия брой и сила на лагера срещу Чацки; нараства неизбежността на открития разрив и в същото време на фона на борбата между двата лагера, неразривно свързани с него, се развива сърдечната драма на Чацки. При видението на 13-ти Чацки наистина разгневи София, като говори за Молчалин с подигравка (психологически това е напълно оправдано: в края на краищата Чацки е сигурен, че София не може да обича Молчалин). От раздразнената София за първи път се чува за Чацки: "Той е луд ." Това е последвано от явления, в които клюките за лудостта на Чацки се разрастват с изключителна скорост и лекота. Бързо сменящите се сцени показват как клюките намират най-благоприятната си почва, как придобиват нови и нови, все по-невероятни и нелепи подробности. Резултатът, до който стига клюката, са думите на Загорецки: „Не, господине, бъчви четиридесетки!“ В 22-то (последно) появяване Чацки се противопоставя на цялото общество с неговите „милиони терзания“, което доведе до гневен монолог: „В тази стая има една незначителна среща ...“ Ясна е дълбочината на пропастта между Чацки и хората около него и към положителната програма на Чацки, която той очерта по-рано, се добавят последните и много съществени черти, добавени са последните и много съществени черти: изискването за уважение към българския народ, за националнотокултура, майчин език. Завършването на разкриването на идеологическите позиции на Чацки и неговия остър сблъсък с обществото завършва 3-то действие.
В действие IV сцените, в които се появява Репетилов, добавят нов материал към характеристиката на московското общество. Репетилов разказва за забавлението на светската младеж в Английския клуб, където се провеждат срещите на "тайното" общество. След това пред читателя за минута, замествайки се един друг, гостите на Фамусов отново минават. От 10-то появяване Грибоедов ни връща към любовната история, като много бързо я довежда до кулминация и развръзка. В последния монолог на Чацки и двата конфликта са доведени до край: сблъсъкът с обществото завършва с прекъсване, крахът на любовта става очевиден. Чацки напуска Москва. Така се гради комедията. Бързият ход на действието, неочакваната смяна на събитията, невъзможността да се предвиди по-нататъшното им развитие, изобилието от кратки сцени, които мигновено минават пред читателя, множеството герои, бързината и живостта на пиесата, добре насочената разговорна българска реч - всичко това беше ново, необичайно и удивляваше съвременниците, някои от които упрекваха Грибоедов, че пренебрегва старите изпитани правила за изграждане на класическата комедия. В отговор на упрека, че сцените в пиесата са свързани произволно, Грибоедов пише: „Както е в природата на всички събития, дребни и важни: колкото са по-внезапни, толкова повече те примамват в любопитство. Пиша за такива като мен и като позная десетата от първата сцена: ставам и хуквам от театъра...”.