Ханс Вилхелм Гайгер - биография и семейство
Биография
Днес всеки ученик знае за изобретението на учен - брояча на Гайгер. В момента това е най-разпространеният детектор на йонизиращи лъчения - радиационен метър, който се използва в много области.
След като успешно завършва университета в Ерланген с докторска степен през 1906 г., Гайгер е изпратен да работи в университета в Манчестър, където се намира един от най-престижните и развити катедри по физика в Европа по това време. Там той става най-близкият помощник и колега на изключителния физик Е. Ръдърфорд.
През 1908 г. Ханс определя заряда на електрона и заедно с Ръдърфорд изобретява устройство за броене на отделни заредени частици - брояч на Гайгер, който регистрира интензитета на радиоактивното излъчване. По-късно през 1928 г. той усъвършенства своето изобретение заедно с немския физик В. Мюлер (брояч на Гайгер-Мюлер). Разновидност на този брояч е използвана в експерименти за определяне на структурата на атома.
През следващите години Гайгер провежда много експерименти върху преминаването на алфа частици през тънки филми от различни метали, установявайки, че много малък брой частици се разпръскват под значителни ъгли. Резултатите от тези експерименти изиграха решаваща роля за откриването на атомното ядро от Ръдърфорд и създаването на пълен модел на атома.
Също през този период Гайгер, заедно с английския физик Д. Нетол, формулира емпирична формула, свързваща константата на радиоактивния разпад с енергията на алфа частиците (законът на Гайгер-Натал).
През 1912 г. му е предложено да ръководи спец
лабораторията, построена за неговите изследвания върху радиоактивността във Физико-техническия институт в Берлин. Връщайки се в Германия и оглавявайки лабораторията, Гайгерпродължи изследванията си върху атомната структура.
По време на Първата световна война през 1914 г. ученият е призован да служи в главния щаб на германската артилерия. Той не е участвал във военни действия, но честите пътувания до фронта подкопават здравето му и през целия си живот страда от ревматизъм. През 1918 г. Ханс се връща на работа в своята лаборатория.
През 1925 г. е поканен на поста професор и директор на Физическия институт на университета в Кил. Заедно с В. Боте Гайгер експериментално доказва валидността на закона за запазване на енергията и импулса в елементарен атомен акт в ефекта на Комптън. По-късно, през 1929-1936 г., той работи в университета в Тюбинген, където продължава да изучава изкуствената радиоактивност и ядрения разпад и там за първи път в историята наблюдава потока от космически лъчи в облачна камера. От 1936 г. Гайгер е професор в Техническия университет в Берлин.
Но още през 1938 г. здравето на физика се влошава значително. Поради развития ревматизъм той практически не напускаше къщата. В края на Втората световна война, когато Червената армия се бие близо до Берлин, той и семейството му напускат града и отиват в Потсдам.
Германският физик експериментатор, член на Берлинската академия на науките и Академията Леополдина, Ханс Гайгер е награден с медала на Д. Хюз. Той беше женен за Елизабет Хефтер и те имаха трима сина.