Харковска пустиня
В началото на лятото започнах да търся интересни места в нашата област Харков. Едно от тези места беше Харковската или Чугуевската пустиня. Всъщност това е танков полигон, изоставен през 90-те години. Намира се близо до село Кицевка, което е по пътя от Чугуев към Печенег. Нямаше информация как точно да стигнете до самия полигон, имаше само карти на Google и приблизителна посока от магистралата. По картите се виждаше, че селото е разделено от сметището с малка гора без пътища. Но ние сме на горския и липсата на път не е проблем за нас.
След като стигнах до Кицевка от Чугуев, на първия завой в селото завих надясно (по съвет на някои туристи от Интернет).
След като карахме три пъти дълбоко в гората, проправяйки си път през клоните на борови дървета и обратно, се намери път, доста валцуван, макар и пясъчен, който ни отведе до ръба на пустинята.
Не мога да кажа, че има усещане, че това е пустиня. От почти всички страни, макар и в далечината, се вижда гора, на места в самата пустиня растат или трева, или борове. Но пясъчникът е доста огромен. Отдалече се виждаше, че никой не кара по тези пясъци, нямаше никой наоколо, тишина. В началото дори ме беше страх да изляза на пясъка. Но перспективата за ходене ме накара да опитам. И не съжалявах. Пясъкът, макар и дълбок, но форик се изкачи по всякакви хълмове, основното е да се движите по брега, а карането на равен пясък е удоволствие!
Щом свалих спътниците си, шапката ми беше скъсана. Недокоснатият пясък на пустинята беше почти напълно разоран, салонът беше покрит с пясък, удоволствието беше получено в изобилие.