Хомеопатични лекарства в стоматологията
Успехите на съвременната стоматология в профилактиката и лечението на заболяванията на лицево-челюстната област се дължат на усъвършенстването на технологиите, средствата и методите, използвани в процеса на лечение. Това беше улеснено от въвеждането в практиката на нови високоефективни лекарства (местни анестетици, антибиотици, нестероидни и стероидни противовъзпалителни средства, транквиланти, имуностимуланти и др.).
Появиха се обаче нови проблеми: броят на хроничните заболявания, базирани на генетична патология, нараства, значителното нарастване на усложненията от лекарствената терапия и алергизацията на населението будят безпокойство, което ограничава възможностите за фармакотерапия при пациенти със соматична патология и подтиква търсенето на алтернативни методи на лечение, един от които е хомеопатията.
За разлика от общоприетия в медицината етиотропен, патогенетичен или симптоматичен принцип на избор на лекарства, в хомеопатията те се избират по принципа на подобието. Разликата в подхода към избора на лекарства се дължи на неравностойното отношение към методологията на корекция на здравето. Хомеопатите смятат, че симптомите на дадено заболяване са външни прояви на защитна реакция на организма към неблагоприятно въздействие, показващи как тялото се опитва да възстанови баланса, нарушен от болестта, т.е. възстановяване на здравето.
Следователно, те трябва да се третират много внимателно, за да се установи точно съответствието между симптомите на заболяването, наблюдавани при пациента, и тези симптоми, които причиняват големи дози от лекарството при здрави хора. Правилно избраното такова лекарство ще стимулира същите защитни механизми като съществуващата патология. По този начин хомеопатията е метод за мощно стимулиране на тялото, което ви позволява да излекувате пациента,да възстанови нормалния си живот чрез мобилизиране на наличните резервни възможности.
Въпреки 200-годишната си история на съществуване, този метод на лечение остава малко познат у нас за повечето не само пациенти, но и лекари.
Дълго време у нас хомеопатията се смяташе за псевдонаука, а ефективността на хомеопатичните препарати, в които често е невъзможно да се установи наличието на материална субстанция, се обясняваше с психотерапевтичното въздействие върху пациента на личността на лекаря. Развитието на науката обаче позволи да се докаже възможността за информационно и енергийно въздействие върху човешкото тяло, което е едно цяло и е в постоянно взаимодействие с околната среда. Нарушаването на това единство води до дисхармония и развитие на болести.
Това означава, че за да се излекува пациентът, е необходимо да се възстанови нарушеното от болестта равновесие, като за това е необходимо да се въздейства не върху отделни органи и системи, а върху човешкия организъм като цяло, да се подобри адаптацията му към околната среда. Действието на хомеопатичните препарати се осъществява чрез психичната, невровегетативната, ендокринната и имунната система, както и метаболизма. Основното действие на хомеопатичните лекарства не е насочено към премахване на отделни симптоми, които тревожат пациента, а към засилване на активността на защитните реакции, предоставени от природата, за възстановяване на хармонията в нарушеното от болестта тяло, което води до повишаване на здравния потенциал на пациента.
Още Хипократ и Парацелз смятат за възможно използването на два принципа на лечение на пациентите: подобно на подобно и противоположно на противоположно. Въпреки това немският лекар и химик Самуел Ханеман (1755-1843) с право се счита за основател на хомеопатичния метод на лечение, който не само прави сходството единственначин за избор на лекарства, но също така разработи специален метод за производство на хомеопатични лекарства.
Принципът на подобието получава своята класическа форма в основния труд на Ханеман, „Органонът на изкуството на медицината“, чието първо издание се появява през 1810 г., където той пише: „За да лекувате правилно, безопасно, бързо и надеждно, изберете във всеки конкретен случай само такова лекарство, което може да причини състояние, подобно на това страдание (homois pathos), което трябва да бъде излекувано.“
При пълното съвпадение на симптомите на заболяването и симптомите, наблюдавани при тестване на действието на големи дози от лекарството върху здрави хора, се наблюдава идентично нарушение на саморегулацията на тялото, поради което С. Ханеман (1810) смята, че "съвкупността от всички симптоми трябва да бъде единствената индикация, единственото ръководство при избора на лекарства." След продължителни изследвания той стига до извода, че всички лекарства са склонни да предизвикат болестно състояние при здрав човек в големи дози, а в малки дози да елиминират подобно състояние при пациент.
Принципът на подобие предполага необходимостта от използване на малки дози, тъй като големи дози от подобно действащи лекарства причиняват първоначално обостряне на заболяването. За да запази ефекта на лекарствата, използвани в малки дози, Ханеман разработи специална техника за обработка на суровините: разреждане с разклащане или триене, което ви позволява постепенно да намалявате дозата на лекарството, като същевременно извличате активния компонент и увеличавате неговата активност. Методът за приготвяне на хомеопатични лекарства се нарича потенциране или динамизиране.
Ханеман препоръчва да се изследва ефектът на лекарствата само върху здрави хора, тъй като болестният процес може да затрудни разграничаването на симптомите, причинени от лекарството и болестта. Подробноописание на всички обективни и субективни симптоми, наблюдавани при здрави доброволци по време на изпитването на лекарството в субтоксични дози (патогенеза на лекарството), се записва в справочниците (Material Medica), които се използват при избора на хомеопатични лекарства.
Правилото за подобие се основава на сравнение на симптомите на дадено заболяване (патогенеза на заболяването) и симптомите, които големите дози от лекарството причиняват при здрави индивиди (патогенеза на лекарството), следователно описанията на хомеопатичните лекарства са специфично посочени индикации за тяхната употреба.
За разлика от масово използваните алопатични лекарства, при хомеопатичните лекарства е важна не дозата на веществото, а броят на последователните му разреждания в процеса на приготвяне. Хомеопатията използва десетични, центезимални и LM потенции. За да се приготвят десетични потенции, една част от изходния материал се смесва с 9 части от веществото носител и сместа се разклаща или стрива, т.е. потенцирани, което води до 1x (или 1D), т.е. 1-ва десетична сила.
За да се приготвят центезимални потенции, една част от изходния материал се смесва с 99 части от веществото носител и сместа се разклаща или стрива, получаваме 1 (или 1C), т.е. 1-ва центезимална потенция. Ако към 1 част от 1x (или 1) се добавят 9 (или 99) пълнителя, получаваме 2x (или 2), т.е. всяка следваща сила се извлича от предишната. Ако след името на лекарството е написано 3x, например Apis 3x (4x и т.н.), това означава, че първоначалното вещество е разредено десет пъти (четири пъти и т.н.) и неговата концентрация е 1: 103 (1: 104 и т.н.), а ако е написано 3 (4 и т.н.), тогава първоначалното вещество е разредено три пъти (четири пъти и т.н.) 100 пъти. При приготвянето на LM потенции към 1 част от оригиналния продукт се добавят 49 999 части пълнител ипотенцират. Колкото повече разреждания се използват при приготвянето на лекарството, толкова по-дълбоко и по-дълго действа.