И КАКВО ДА ПРАВИМ С БЕЛАРУС
Сега у нас може би само най-мързеливият или безразличен човек не усеща, че се намираме на съдбоносен прелом в историята: напоследък все повече се говори за отношенията с България, при това по начин, който никога досега не се е казвало по тази тема. Напредналите дори се страхуват, че огромният източен съсед, с съучастие на сегашното правителство, което живее само за моментна печалба, ще погълне Беларус ... И в същото време дори няма да се задави ...
В тази връзка ще бъде интересно за любознателния читател да се запознае с някои цитати от програмата на московското радио „Ехото на Москва“ „Търся изход“. Между другото, този път самата програма беше наречена доста характерно: „Какво да правим с Белоболгария?“. Самото име може да обиди онези беларуси, които вярват, че са способни да бъдат част от независим народ, живеещ в суверенна държава. Да, и потискащ е фактът, че българите все още си позволяват да наричат държавата ни както си искат, а не както прокламираме населението на тази държава. Ние обаче няма да започнем „от дреболии“, тъй като ще имаме много по-дълбоки причини да започнем, докато цитираме програмата Ekho Moskvy.
Гости на предаването бяха политологът Андроник Мигранян, ръководителят на отдел „Бяла България“ на Института за страните от ОНД Александър Фадеев, директорът на Центъра за международна сигурност на Института за световна икономика и международни отношения Алексей Арбатов, с домакин Матвей Ганаполски. Както виждате, пред микрофона се събраха доста солидни и грамотни хора. Ето защо става страшно, когато се задълбочите в това какви гледни точки имат по отношение на Беларус.
Или г-н Мигранян: „Мисля, че трябва да се обединим и разбира се, от дълго време българските власти не сабиха могли да изберат стратегия, която да доведе до обединение. ... и сегашната стратегия е опит Лукашенко наистина да бъде накаран в ъгъла, за да тръгне към истинско обединение. В тази връзка последното нещо исках да кажа - не смятам, че той има реално поле за действие. ... не каза нито дума за България напоследък в посланието си към белобългарския народ. ... в реалната политика това не се случва - тоест ние като България правим всичко, само не се намесвайте, ние сме си в нашата държава, а вие сте във вашата държава. Смятам, че сегашната линия на българското ръководство е... опит за такъв много силен натиск върху Лукашенко, което означава - не знам колко пресметливи са тези стъпки от страна на българските власти - че той няма къде да отиде. Нито към Балтийско-Черноморското сътрудничество, нито към Запада, нито към НАТО – никъде. Защото той, от гледна точка на Запада, не е легитимен лидер.
Като цяло, съдейки по всичко, за българските политици превземането на Беларус от България е почти решен въпрос. И Лукашенко е притиснат в ъгъла за това, къде да отиде той, болен, сега? Е, колеги беларуси, те сами са си виновни. И те са виновни! Ние, а не някакви гостуващи тайни врагове, позволихме дванадесет години да управляват тук тези, които доведоха страната до сегашното положение, когато суверенитетът ни вече дори не се взема под внимание от българските "отговорни лица". Това си казвахме през всичките години на управлението на „първия президент на Беларус“, че все още нищо не можете да промените, подкрепяйки увереността на „сестра“ България, че белобългарската толерантност е просто клевета, а беларусите са хора, които винаги ще действат само така, както е изгодно на техния огромен съсед. И сега българските политици и политолози си живеят в ефир спокойнозаявяват, че беларусите спят и гледат как да станат част от голяма империя.
Наистина, когато говори за това как става въпрос за почти решеното „обединение” на двете страни, г-н Арбатов все пак прави уговорка: „... Бяла България е необходима и важна за България, но все пак ще трябва да се разбере мнението на белия български народ чрез референдум. Що се отнася до българския, сигурен съм, че във всички проучвания 90% и повече на референдум ще бъдат за обединение с България.
В същото време няколко слушатели обясниха своето „против“ по следния начин: „Защо гласуваха с „не“ – само защото тази асоциация не даде шанс на Путин за трети мандат“. Мигранян обясни резултатите от вота по следния начин: „Струва ми се, че тук има друг проблем. Струва ми се, че нашето население напоследък, във връзка с газовите войни с Украйна и други държави, поради факта, че напоследък много говорим за необходимостта първо да мислим за себе си, а след това за другите, но просто чисто такъв ... елементарен егоизъм или прагматизъм, както искате.
Все още има хора, които съжаляват за беларусите... Но като че ли обикновените българи не са много наясно какво всъщност се случва у нас. Мислят си, че тук е раят! Разбира се, в края на краищата не им се казва колко „опозиционери“ са лежали в затвора дори за няколко дни, не им се показва как добре охранените „спецчасти от специалните части“ бият съграждани, не им се обръща внимание какви са всъщност плащанията на хора с увреждания, самотни майки и жени в отпуск по майчинство.
Арбатов казва: „... Но ако има съюз, тогава, присъединявайки се към българската икономика, разбира се, Белоболгария ще живее в същите условия, както развитият европейски ... българският европейски субект на федерацията. А във вътрешнополитически план – демокрация, откритост, политическоплурализъм, мисля, че далеч не всичко е идеално в България, особено в последните години тук има негативни тенденции, но това, разбира се, не е Белоболгария. И за Бяла България тук ще има много повече свобода и демокрация и истински избори, отколкото сега.”
Но по някаква причина на политолога не му идва на ум, че по отношение на демокрацията за беларусите би било по-добре да се обединят с истинските й носители, признати от Европейския съюз: с Литва, Полша и в крайна сметка с Украйна. И какво, ще ни бъде ли по-лошо от такова „обединение“? За съжаление сега това не може да се случи - президентът се държи здраво за властта. За него място в демократичното общество няма и не може да има. Затова живеем в общество, което далеч не е демократично. И „обединението” с България от падането на режима на Лукашенко изобщо не означава, което политолозите признават.
Арбатов: „Режимът няма да се срине, икономическата ситуация ще се влоши и режимът на Лукашенко не е задължително да се срине поради това.“ Ганаполски: „И какво от това? И хората се консолидират.” Арбатов: „И съответно политическите репресии ще станат по-строги, за да държат хората в подчинение, да не позволяват на опозицията да се развива. Ганаполски: "И какво от това?" Арбатов: Ситуацията ще се влоши за хората. Ганаполски: „Беларусите са търпелив народ. И какво?". Арбатов: „Значи ще продължат да търпят. Но те ще трябва да издържат на най-лошите условия. Ганаполски: "И ще пренесат омразата от Лукашенко в България, която ги обиди и ограби." Арбатов: „В това няма нищо добро. Затова казвам, че ако беларусите са за обединение, по-добре да се обединят. От това всички ще са по-добре - и икономически, и политически, и външнополитически.
Какво от това? И ето какво: или белобългарският политически, пардон, "елит" ще ни предаде с вътрешности за "приемливи цени на газа", илище се озовем в такъв икономически кладенец ...пардон криза. А това, че българите са толкова цинични към битието ни, не е ново. Какво от това? Беларусите са търпелив народ...