III. калаена чума
В нашите музейни колекции напълно липсват калаени предмети от голяма древност. Известна е само една южнобългарска купа от XIV век; безопасността му е задоволителна. Тенекиени предмети от 16 век. голяма рядкост. в българския музей в Ленинград има само една, а именно голямата панагия artos (номер No 721 / G 36), която трябва да се отнесе към средата на 16 век. Има още две плочи от 17 век. В историческия музей в Москва има само две плочи от 16-ти век. работата на работилницата на производителя на калай Кириак Клинт (1542-1579) и няколко ястия от 17 век; останалата част, много значителна колекция от калаени продукти на този музей, принадлежи към 18-ти и 19-ти век. Във всички други големи музеи на СССР, калаени предмети, по-стари от 18 век. липсва.
Може да се предположи, че са загинали от всякакви злополуки, но без съмнение те са били унищожени и загинали до голяма степен от калаената чума, както и редица съдове и купи от съкровищницата на Царевна Татяна Михайловна, сестрата на цар Алексей Михайлович, и от съкровищницата на неговите дъщери Феодосия Алексеевна и София Алексеевна (в ризницата на Триц. Катедралата на Александровския манастир „Успение Богородично“) са разрушени и разрушени. 1
Калайената чума (английски tin pest, френски tine plaque, немски Zinnpest) е особен феномен, който унищожава калай и калаени предмети. Наблюдава се и се изучава от половината на миналия век. Но унищожаването на калая е отбелязано още в древността. Аристотел говори за промяна в състоянието на калай под въздействието на понякога висока, понякога ниска температура, 2 а Плутарх посочва разрушаването на калаена статуя. 3 Това разрушаване на калая се наблюдава и през Средновековието и в същото време се свързва със студа: под въздействието на ниските температури калаените предмети стават крехки и често напълно се разпадат.
Към научното изследване на тези явленияза първи път приближен през 1851 г. от професор Ердман; той наблюдава разрушаването на калаени тръби за органи. В църквата на град Олава (Охиау) в Силезия част от органните тръби през 1833 г. са заменени с нови. Тези органни тръби бяха директно под самия дървен покрив; следователно те са били подложени на голяма топлина през лятото и голям студ през зимата. Петдесет години по-късно, през 1884 г., 28 от новопоставените тръби се оказаха напълно повредени (вижте Фиг. 9 и 10 към статията на Ф. Кердик „Zinnpest“ в „Dinglers Polytechnisches Journal“ (90,1909, v. 324). Но старите тръби, които не бяха сменени през 1833 г., в същото време останаха без признаци на каквато и да е модификация. 4 Случаят е много значимо.
Академик Ю. Ф. Фрицше през 1869 г. наблюдава унищожаването на калаени чайници в складовете на комисариата в Санкт Петербург. Тези чайници са направени от калай от остров Банка. По чайниците имаше множество петна с различни размери: на места тези петна бяха изпъкнали и металът на петната се разпадна. Очевидно е имало промяна в структурата на калая.
Производителят на калай, който изля гореспоменатите чайници, посочи 5 слабостта на този калай, който лесно се разрушава при силни студове, и надеждността, от друга страна, на английския пръчков калай, който издържа добре на тези студове. Правилността на наблюденията на тенекиеното дърво се потвърждава от показанията на ръководителя на леярната на арсенала в Санкт Петербург А. Енгелхард. Той пише: „Наблюдавахме промените, описани от г-н Фрицше, само в калай при прасета (от Банк Айлънд), но не забелязахме в калай от пръти (т.е. английски).“ 6
В същото време голяма пратка от блокове от този калай беше изпратена от Ротердам с железопътен транспорт до Москва. Слитъците в Москва се оказаха прахообразни. Това явление беше свързано с изключително ниските температури, които бяха тогава в Москва.Беше познат на персонала в складовете за ламарина. Историята на Московската държава от 16-ти век съобщава за подобно явление: веднъж няколко кутии с английски калай бяха изпратени от Архангелск до Москва за царската съкровищница: съдове, купи, чинии. При пристигането си в Москва кутиите съдържаха сив боклук. Очевидно под въздействието на силен студ и разклащане по време на транспортирането бялата тенекия се превърна в сива модификация по пътя към Москва.
Разложеният по този начин метал бил наричан от персонала на склада „насипен калай“. 8 През 1869 г. голяма партида калаени копчета, подготвени за войната, също попадат в сиви боклуци в склада на комисариата в Санкт Петербург; този трети случай е докладван от Fritzsche. 9 Тези копчета вероятно не са били чист калай; в град Олав нямаше чист калай и органни тръби (виж стр. 88), съдържащи 3,7% оловни примеси, докато в чайниците на Московския комисариат имаше само. 3% олово. Тази нечистота явно е причинила разлагането на калая в голямата слана. 10
Академик Фрицше успя чрез изкуствено охлаждане (те достигнаха температура от -40 ° C) да превърне белия калай в сив, „свободно течащ калай“.
За признаците и вида на тези разрушения съобщава Вл. Марковников; той ги наблюдаваше над чайниците на Московския комисариат. единадесет
Развалените чайници бяха покрити, така да се каже, с рани с различни размери. Унищожаването започна с факта, че на едно или едновременно на няколко места лъскавата сребриста повърхност на метала стана матова. След това се поду на места; като че ли се образуваха тумори, които бързо се увеличиха и скоро се появиха рани, тоест ями, постепенно израстващи от отделящи се ръбове; чайниците в крайна сметка се разпаднаха и това унищожаване продължи през цялата година, т.е.спирането на замръзване и дори през лятото.
Тези наблюдения на В. Марковников се потвърждават от подобни наблюдения на А. Енгелхард, 12 който описва случаи на модификация на калай и разрушаването му през лятото.
А. Шертел през 1879 г. съобщава факт, който заслужава специално внимание. В катедралата във Фрайберг в зазидана ниша е открита дървена кутия с калаени пръстени и медали. Между пръстените, развалени от скреж и ронещи се от докосване и движение, имаше пет абсолютно еднакви пръстена, напълно здрави, здрави на вид и свойства на обикновена, т. е. бяла калай. 13
Подобен факт съобщава Е. Е. Емелянов: „От 200 тръби, използвани като форми за отливане на свещи, които са били в едни и същи условия на открито в продължение на 20 години, само 30 броя са се променили, и то не в същата степен.“ 14
Фактът, че хомогенни обекти, попаднали в едни и същи условия, не са претърпели еднакви промени, когато са изложени на еднакво тежки студове, показва, че освен температурата на околната среда, други фактори също трябва да влияят върху промяната.
А. Енгелхард постави една от тези причини във връзка с повече или по-малко бързото охлаждане на метала по време на леене. 15 Това е известно на някои занаятчии и калайджии, които винаги нагряват своите бронзови и железни форми преди отливане. Коен отдава голямо значение на бързото или бавно охлаждане по време на леене. 16
1 Johannes Gahlnback, Russisches Zinn, том I, 1927 г., стр. 39-56, ил. 19-75. Тук са описани всички елементи; посочени са особеностите на вида на присъстващата върху тях калаена чума.
2 Псевдо-Аристотелис, De mirabilibusauscultationibus, Berolini, 1831, p.50.
3 Плутарх, Qua est convivales, liber VI, стр. 8, 7, изд. Дидот.
4 Ернст Коен, Physikalischchemische Studien, V, Zeitschrift fur physikaliscbe Chemie, 48, стр. 243.
5 F. Fritzjche, Ueber einen eigentumlichen Molecularzustand des Zinns, Memoires de I'Acadernie des sciences de St. Петербург, серия Vll, 1870, том 5, пр. 5.
6 A. Engelharzt, Върху гранулиран калай, Zhurn. Български. Хим, общ., I, 1869, с. 263-264.
7 Ф. Фрицше, пак там.
8 F. Fritzsche, op. цит., стр. 2.
10 C. Rammelsberg, Ueber die Dimorphie des Zinnes, Berichte der Deutschen Chemischen Gesellschaft zu Berlin, III, 1870, стр. 725.
11 В. Марковников, Бележка за разчленяването на калая, Ж. Български. Физикохимично общество в Санкт Петербург. университет, т. XIII, c. 5, 1881, стр. 358-360.
12 А. Енгелхард, За гранулирания калай, Списание на Българското химическо дружество, том I, 1869 г., стр. 37.
13 A. Schertel, Einige Beobachtimgen ttber die graue Modification des Zinnes, Journal fur praktische Chernie, Neue Folge, 19, 1879, стр. 325-326.
14 Е. Емелянов, За диморфизма на калая, Списание на Българското физико-химическо дружество, т. XXII, 1890 г., стр. 81.
15 A. Engelhardt, op. цит., стр. 37.
16 Ернст Коен и. C. von Eijk, Physikalisch-chemifche Studien am Zinn, Zeitschrift fur Physikaliscfre Cliemie, 30. 1899, стр. 611.
17 Johannes Gahlnback, Russisches Zinn, том I, 1927 г., фиг. 23, 62, 71.