Имаме ли нужда от толерантност (Сергей Крул)
Вчера гледах най-интересното предаване на Архангелски "Междувременно", темата е толерантност. Не отначало обаче, но като го включи го изгледа до края. Много интересни бяха и известният наш пушкиновед Валентин Непомнящи и писателката Людмила Улицкая. Присъстваше и протойерей Смирнов (за първи път го виждах). Какво да направите, ако въображаем човек нападне православна икона с брадва? Смирнов отговаря - ако на някой, в съответствие с толерантността, е позволено да изреже икона, тогава на друг е позволено да защити иконата и да даде тази много въображаема в лицето. Да, каза така. На което получих отговор от Улицкая - и той, и вие еднакво ще стоите и отговаряте пред Господа. Мислех. Можете да говорите спокойно, ако случващите се събития не ви нараняват дълбоко. И ако те болят? Какво би направила Улицкая, ако разбойници нахлуят в еврейския храм и се опитат да го опожарят? Стоеше мирно и гледаше зверствата? Мисля, че тя постъпи точно както протойерей, който смело и честно отговори на един провокативен въпрос - тя щеше да защити своята светиня. И ако беше необходимо, тогава тя щеше да даде в лицето. Колкото и грубо да звучи. И пред Господа щеше да има само един, този, който наруши Божия закон и го престъпи. А който пази себе си и своите светини, постъпва според съвестта си. И толерантността няма нищо общо с това. Мисля, че тук е по-уместно да използваме българската дума - толерантност, която просто казва, че като уважаваш и обичаш своите светини, трябва да си толерантен и към чуждите светини. Колко народи, толкова светини. Но не можете да се обиждате. В противен случай на земята ще цари хаос. Поетът Борис Чичибабин го каза чудесно -
Знаете колко е погромно и задушно сърцето, каква болка е впила в него! и аз трябва да го освежа с родината му, за да не проклинам щастието на другите.
За да уважаваш другите народи, първо трябва да познаваш и обичаш своя.