Кадифената клетва - Девърьо Джуд, стр
Рейн седеше в сянката на стената с изпънат болния си крак, отпиваше от новата канелена напитка на Джудит и се наслаждаваше на още топлите хлебчета. Гледаше брат си и се опитваше да сдържи смеха си. Гневът на Гавин се виждаше във всяко негово движение. Той пришпори коня си, сякаш го гонеше самият дявол, и яростно заби копието си в чувал, натъпкан със слама, закрепен за стълб и олицетворяващ противника му.
Историята за кавгата в килера вече се беше разнесла из цялата провинция. Ще минат още няколко дни и новината ще стигне до самия крал в Лондон. Но въпреки радостта си Рейн съжали брат си. Едно дребничко момиченце имаше превес над него на публични места.
— Гавин — извика Рейн. „Дайте на коня си почивка и седнете за малко.
Забелязал за първи път, че конят е покрит с пяна, Гавин неохотно слезе от коня. Като хвърли юздите на чакащия оръженосец, той отиде при брат си и седна.
— Пий — предложи Рейн. Гавин вече протягаше ръка за една чаша, но после спря.
Тонът на Гавин накара Рейн да поклати ужасено глава.
Да, Джудит успя. Гавин се обърна към оръженосеца.
— Донеси ми малко бира от мазето — нареди той.
Рейн се канеше да каже нещо, но размисли, когато видя как погледът на Гавин се стрелна към противоположния край на двора. Джудит излезе от къщата и прекоси опесъченото тренировъчно игрище към бойните коне. Гавин я наблюдаваше внимателно. Когато тя спря близо до конете, той започна бавно да се надига.
Дъждът го сграбчи за ръката и го дръпна надолу.
- Остави я на мира. Ще уредите нова кавга и определено ще загубите. В този момент скуайърът подаде на Гавин халба бира. Когато си тръгна, Рейн добави:
— Нямаш ли нещо по-добро от това да крещиш на тази жена?
— Аз не… — започна Гавин, но млъкна след глътка бира.
„Погледни я и ми кажи какво не е наред с нея. С красотата си тя е в състояние да засенчи слънцето. Тя работи неуморно, за да поддържа вашето имение в ред. Всички - мъже, жени и деца, включително вашият Саймън - са готови да ядат от ръцете й. Дори бойните коне вземат ябълки от дланта й. Има чувство за хумор и е най-добрата шахматистка в Англия. какво друго ти трябва
Гавин продължи да се взира в нея.
Как да разбера какво чувство за хумор има? — каза той унило. „Тя никога не ме е наричала с малкото ми име.
— Защо ще те нарича с малкото ти име? — попита Рейн. — Нима си забравил, че тя никога не е чула нито една мила дума от теб? не те разбирам Вие ухажвахте крепостните момичета с голям плам. Нима някой толкова красив като Джудит не заслужава обичта ви към нея?
Гавин се обърна към него. „Вижте, по-малкият ми брат ме учи как да угодя на една жена. Намерих просташка. Все още отиваше под масата, когато спах с жени.
Дъждът не отговори, но в очите му танцуваха дяволи. Той се въздържа да спомене, че между тях има само четири години разлика.
Гавин остави брат си и като влезе в къщата, нареди да му приготвят баня. Потънал в горещата вода, помисли си той, тъй като има достатъчно време. С голяма неохота трябваше да признае, че Райн е прав. Явно Джудит имаше свои собствени причини да се държи студено с него. Семейният им живот започва с грешка. Той не постъпи правилно, като я удари първата вечер, а освен това тя влезе в палатката в неподходящия момент.
Но сега всичко свърши. Гавин си спомни думите й, че ще получи от нея само това, което сам е взел, иусмихвайки се, той започна да насапунисва ръцете си. Той прекара две нощи с нея и разбра каква страст бушува в нея. Чудя се колко време може да издържи без него? Рейн не беше прав, когато каза, че не знае как да ухажва жени. Преди две години той се беше обзаложил с Рейн, че ще получи една графиня. Не след дълго Гавин беше в нейното легло.