Как да дойдете в Санкт Петербург и да отворите кафене
Настаних се в хостел на един хвърлей от Исакиевския събор и на следващия ден започнах да си търся апартамент и да чертая план за завладяването на Санкт Петербург. Разсъждавах така: „Не разбирам нищо от ресторантьорския бизнес, така че трябва да взема някои курсове. Научете се, да речем, да бъдете готвач, за да започнете да разбирате кетъринга. Учебният център по икономика и търговия тъкмо набираше хора за курсовете "Мениджър производство". Реших, че това е необходимо - ще учат как се изгражда производство, ще показват технологични процеси и ще дадат цялостна картина.
Наех едностаен апартамент на петнадесет минути пеша от метростанция Удельная за 17 000 рубли. Беше невероятен апартамент. Паркет, с обелен лак, дюшеме. Три дивана, които заемаха почти цялата стая. Пиано. В кухнята линолеумът изостава от пода. Когато един приятел планираше да остане при мен няколко месеца по-късно, аз му писах:
На път за вкъщи минах през малък пазар, купих сирене маса със сушени кайсии - по някаква причина си го спомних и се влюбих в мен. Забелязах колко много таджики и узбеки има тук, преди ми се стори, че Санкт Петербург се състои само от германци и италианци. Забелязах колко много бедност, грозни, изкривени лица. Обърна внимание на неподдържаните къщи, изпод отпадналата мазилка стърчаха нарязани ребра.
Паркът Сосновка беше на десет минути от къщата ми. Обожавах това място. По централните алеи се разхождаха семейства с деца, хора тичаха на ски. Но ако се гмурнете встрани и вървите по тясна пътека за около седем минути, градът и хората изчезват. Заснеженият парк поглъщаше звуците на колите и гласовете и аз се озовах напълно сама. Падна в снега и легна по гръб с протегнати ръце. Или събу обувките си и внимателно застана бос на снега. Той се стопи, изгори краката си, студътстана непоносимо. Седнах точно на пътеката, обух чорапите на мокрите си крака и забързах с усмивка от ухо до ухо, сякаш успях в някаква тайна шега.