Как да изберем ловно куче

Как да изберем ловно куче

По порода изборът на куче се основава преди всичко на факта, че всяка порода е най-добра само при определени условия на лов и отглеждане. За тези, които ловуват предимно през зимата и познават добре ловните полета, е по-добре да имат куче хрътка, хъски или норка. За тези, които ловуват, като правило, през лятно-есенния сезон е по-добре да закупят указател. Ако се интересувате повече от лов на зайци и лисици, трябва да си купите гонче, ако се интересувате от лов на бекас, тетрев, голям бекас - сетер, пойнтер или немско континентално гонче.

Кученцата трябва да се купуват само от високопородни кучета с добри работни качества. Колкото повече предци в родословието са с висока конформация и работни качества, толкова по-голяма е гаранцията, че порасналото кученце ще бъде добър помощник на лов.

Ако се закупи възрастно куче, въпреки че е родословно на външен вид, трябва да се уверите, че има полева диплома, ако няма, трябва да проверите кучето на място. Кучетата не трябва да се придобиват от случайни лица. За да закупите кученце или работно куче, свържете се с местния клуб за ловни кучета. Не се препоръчва закупуването на възрастни кучета и кученца от производители с неизвестен произход. В бъдеще такива кучета не се допускат в развъдния бизнес и не се приемат за полеви изпитания, отводки и изложби.

Когато купувате куче, трябва да знаете признаците (дефекти, недостатъци), които поставят кучето извън породата:

(слабо изразена типичност на породата);

растеж (под посочения в стандарта - при българско хрътка и българско хрътка, пойнтер, ирландски сетер, английски сетер и шотландски сетер; над определения - при естонско гонче, шпинели и ровещи кучета - отклонения с повече от илипо-малко от 1 см от стандартната височина);

(сурова, рехава или прекомерно развита);

цвят (българо-европейската лайка и западносибирската лайка имат петна по тялото, по главата и краката, които не съответстват на цвета, кафяви, тигрови; карело-финландската лайка има всякакъв цвят освен червен; българската хрътка има яркочервени петна, петна, големи бели петна, тъмни петна по челото, ушите, устните, над очите, цвят на мишка или кафе; българската хрътка има плътни петна, наличие на мо употреба или петна от кафе; Естонската хрътка има черни петна или петна върху бяло поле, кафяво или кафе и шарена плешивост; фокстериерът има кафяви или тигрови петна; пойнтерът има плътно бяло и черно и тен; английският сетер има плътен цвят: черен, кафе, червен; ирландският сетер има черна или сива вълна, бели петна на места, които не са предвидени от стандарта; шотландски сетер - кафяво-червен основен цвят, без петна от тен, бели петна места, които не са предвидени в стандарта; късокосмести гончета и теленокосмести гончета - плътно бял цвят, всякакви примеси от черно или жълто, пясъчен цвят, както и наличие на кафяви следи);

(при хъскита - вълнообразна и къдрава коса, с разпадане на гърба, слабо развитие на подкосъм, подкосъм от долната страна на опашката, оперение на гърба на предните крайници, късокосмести, дългокосмести; при хрътки - рошава, вълниста коса, без подкосъм, дълги косми по муцуната, ушите, главата; при теленокосместия фокстериер - липса на окосмяване по глава, крайници, мека, къдрава ( пухкава) коса по тялото, права стърчаща коса; при гладкокосмест - дълга, разхлабена, рошава коса, обрасла по главата и крайниците, мека, нежна, къдрава коса; при пойнтер - оперение на гърбаотстрани на бедрата, подуване на опашката; ирландският сетер има къдрава или къдрава плитка на опашката, много груба, рехава козина, липса на окосмяване; шотландският сетер има много мека козина, която пада във филц; късокосото ченге има вълниста коса; в ченгето с телени коси - мека, дълга, къдрава коса, обрасъл череп и муцуна с мека, дълга коса, къса коса, липса на характерни мустаци, бради, кичури коса пред очите; при шпаньоли - къдрави или на къдрици по шията и торса, рошави, разпуснати, къса предпазна козина);

(при българо-европейското хъски - удължена, с рязък преход от челото към муцуната; обърната, масивна, удължена муцуна; при западносибирското хъски - тежка сурова муцуна, наличие на фрактура от челото към муцуната, квадратен изрез на устните, къса муцуна; при карело-финландското хъски - куполообразна глава, липса на изразена или рязко счупване от челото до муцуната, обърната нагоре муцуна; при българското гонче - рязко счупване на муцуната (вирнос), носът е кафяв, розов или светъл, изцяло или частично пигментиран; българското шаресто хрътка има сурова, тежка глава, обърната нагоре муцуна (извита носа), носът е частично или напълно пигментиран, куконос; естонското гонче има ра w, грапава глава, обърната или спусната муцуна, кукаст нос, светъл нос a; фокстериерът има ясно изразени високи скули, обърната муцуна, рязко спусната къса и остра муцуна, петниста, розова или кафява муцуна; пойнтерът има клиновидна глава, без счупване, остър кукообразен нос; английският сетер няма ясно изразен преход от челото към муцуна, клиновидна глава, високи скули; ирландският сетер има къса, широка, плоска глава, силно развитасуперцилиарни хребети, рязък преход от челото към муцуната, тежка или обърната нагоре муцуна, извити устни; при шотландския сетер - тесноглавост, куполообразна теменна част, липса на фрактура, кафяв или частично пигментиран нос, остро лице; късокосото ченге има груба глава, спусната муцуна, обърната муцуна, плавен преход от муцуната към черепа, много рязък преход от челото към муцуната, раздвоен нос, силни скули; ченгето с груба коса има къса, обърната нагоре муцуна, рязък преход от челото към муцуната, високи скули, кръгъл, широк череп; правоъгълен разрез на долния ръб на горната устна, спусната муцуна; при шпаньоли - твърде тесни или широковежди, костелива муцуна, слаб преход от челото към муцуната, слабо развити надбровни дъги, твърде къса, обърната нагоре муцуна, цветът на носа и устните не е предвиден от стандарта);

(при хъскитата с кръгъл връх, висящи, полуизправени и с висящи върхове; при българското гонче - издигнат на хрущял, тръба, покрита с дълго рошаво куче, твърде голямо; при българското шарено гонче - силно навито в тръба, повдигнато на хрущял, прекалено покрито с дълъг косъм; при естонското гонче - късо, на хрущял, покрито с дълго куче; при фокстериерите - ере ct, полуизправен, падащ по скулите; при английския сетер - изпъкнал, върху хрущяла; при ирландския сетер - голяма тръба или репей, върху хрущяла, малък и къс; при шотландския сетер - засаден под нивото на очите, върху хрущяла, навит на тръба; при късокосместия полицай - много къс, навит на тръба; при жесткокосместите полицаи - дебел, груб, тръба; при шпаньоли - ниско разположени, навити в тръба, тесни, къси, леки, неподвижни, прекалено дълги);

при хъскита - бяло, зелено, жълто илисиви, кръгли, в права част на клепачите, много големи или много малки, хлътнали, изпъкнали, странни очи; хрътките имат разногласия, бели очи; фокстериерите имат изпъкнали, много светли очи, розови клепачи; в показалец - несъответствие, наклонен или непълен разрез на клепачите, обърнати клепачи, обръщане на клепача навътре; ирландският сетер има широко разположени или близо до моста на очите, както и малки, хлътнали, сляпо виждащи; шотландският сетер има рязко наклонени, жълти или зелени очи, силно увиснали клепачи, увиснали клепачи; късокосото ченге има светложълти, зелени, прекалено изпъкнали или хлътнали, кръгли, право поставени очи; грубокосото ченге има прави, кръгли, светложълти или зеленикави очи, изпъкнали или хлътнали; при шпаньоли - увиснали и розови клепачи, изпъкнали очи);

(за всички ловни кучета - всички отклонения от ножична захапка (прехват, подкус, клещовидна захапка, установени преди шестгодишна възраст на кучето, асиметрична захапка) независимо от тежестта, както и липсата на резци, което не позволява определяне на захапката);

(при хъскитата - ниско или вертикално поставени, прекомерно дълги или къси; при бигълите - прекалено дълги или къси, ниско или високо поставени, влажни; при късокосмести ченгета - плоски, груби, дебели, влажни, много къси; при фокстериерите - много къси, с подгръдник);

(при българската хрътка и българската шарена хрътка - тесен, плосък, недоразвит; при ирландския сетер - къс, много плосък, широко отворен; при шотландския сетер - малък, плосък, реброто не стига до лактите; при пойнтера - много отворен, плосък или бъчвовиден);

(дефекти или недостатъци, в зависимост от степента на тежест - ниска холка, лека холка);

(увиснал, прекомерен, изгърбен, тесен, къс; удължен при ирландския сетер);

(изправено рамо, заострено рамо, ниска предна част, лакти навътре, лакти навън, плоскостъпие, разкрачени, обвързани и отпуснати движения; ирландският сетер има прекалено месести, натоварени рамене, скъсена предмишница);

(наличие на нокти на роса (с изключение на пъстри сетери и хъскита); ирландският сетер има прибрана задна част, прав гръб, висок гръб, близост на скакателните стави - кравешки скакателни стави, бъчвовидни скакателни стави, тесни скакателни стави, саблевидни, сковани или отпуснати движения, плоскостъпие, прекалено наклонени метатарзуси);

(плоски, отпуснати пръсти, нокти, повдигнати нагоре);

(твърде дълго или твърде късо).

При закупуване на възрастно куче или кученце е необходимо да се изиска от собственика удостоверение за родословие, в което да е посочено, че въпросното куче е преотстъпено или продадено на настоящия собственик. Направеното вписване се потвърждава от служител на областния, градския или районния съвет на дружеството на ловците и риболовците и се заверява с печат. Ако кучето е родословно, типично, но без сертификат за произход, тогава, когато придобивате такова куче, трябва предварително да знаете, че то е подходящо само за потребителско животно, но не и за разплод.

В този случай трябва да получите сертификат от лицето, което прехвърля или продава кучето, като посочите неговото фамилно име, собствено име, бащино име и място на пребиваване. Удостоверението се заверява от районния съвет на дружеството на ловците и риболовците. Без този документ кучето ще се счита за бездомно или откраднато с всички произтичащи от това последици за новия собственик. Освен това трябва да имате сертификат за ваксинация срещу бяс и чума.

При прегледа трябва да обърнете внимание какъв е темпераментът на кучето.Желателно е нейният характер да е уравновесен, спокоен. Много нервни, възбудими, прекалено злобни кучета, както и страхливите, трудно се поддават на обучение и обучение. По-лесно е да обучите младо куче, отколкото да превъзпитате разглезено от неумело обучение и обучение. Ето защо се препоръчва да купувате не възрастно куче, а кученце от малко котило. Кученцето трябва да е охранено, активно, с типичен за тази порода цвят, с лъскава козина.

За кучета от всички породи и цветове е за предпочитане черен или тъмен нос. Когато избирате кученце по цвят, трябва да вземете предвид удобството на костюма при лов при специфични условия. Например, при лов на полето се предпочитат светли и шарени кучета, които са ясно видими на голямо разстояние. При избора на пол трябва да се има предвид, че мъжете са с предимство, защото винаги са готови за работа. Невъзможно е да се ловува с кучки по време на еструс, през втората половина на бременността и по време на периода на кърмене. Кучките обаче са по-послушни от мъжките, не бягат от дома и не се бият.