Каква е била чистотата в древността?

бяха

Древните римляни са отделяли много време и внимание на личната хигиена. Хората не се страхуваха от водата, обичаха да се мият. Те построиха акведукти, а в големите градове имаше обществени бани. При разкопки на древни градове са открити обществени тоалетни от мрамор с течаща вода. Преди и по време на хранене римляните миели ръцете си, а във водата се добавял парфюм за измиване на ръцете. Тогава не е имало вилици, затова са вземали храна с ръце.

Но гърците сервирали на гостите на масата специално тесто, приготвено от брашно и масло. Избърсаха ръце в него, изцапани със сос и месо. И след изяждането това тесто се хранеше на птиците.

През Средновековието грижата за тялото не се е смятала за задължителна. В средновековните градове и замъци е било мръсно. Вместо водопроводи имаше езера и кладенци. Имаше малко обществени бани и не бяха много чисти. Купища тор лежаха във всяка къща. В онези дни ръцете не се миеха много често. И въпреки че все още не миеха ръцете си преди ядене, по време на празненства те ги избърсваха тайно в покривката. Крадешком, защото вече се смяташе за признак на лош вкус. Но покривките бяха от толкова груб плат, че не попиваха мазнина. Затова богатите феодали започнаха космати кучета в замъци. По време на празника те бяха допуснати в залата и когато кучетата си проправиха път под масата, чакайки хапки, пияните гости избърсаха мръсните си ръце в косите си.

Някои крале все още бяха донякъде смутени от кучетата на пиршествата, защото можеха да паднат във всяка локва, а кучетата не познаваха правилата на дворцовия етикет. Тогава кралете повикали млади знатни синове в замъците и им наредили да пуснат дълги коси. Да влезеш в къщата на богат човек за позицията на момче на маса се смяташе за голям успех. Така че извивките на страниците бяха замененикучешки косми и в същото време служат като салфетки. Но е малко вероятно управляващите да са се интересували от факта, че страниците мият косите си ежедневно. Поне това не се споменава в литературата.

Защо Средновековието изглежда толкова "мрачно"? Тогавашните лекари смятали, че измиването на тялото е за отваряне на порите на кожата, а отворените пори са отворен път за навлизане на различни болести в тялото. Следователно миенето е зло и всички проблеми идват от чистотата.

През 17-ти и 18-ти век хората също не са "уважавали" водата. В огромни дворци, където имаше огромен брой зали, а стените бяха покрити с коприна, украсени с кристал и огледала, мивките бяха малки, с размерите на чиния за хранене. Красивите дами се къпели само няколко пъти в годината. Но за да не миришат на пот и мръсотия, те силно се задавиха. Търсенето на бълхи и въшки в онези дни не се смяташе за неприлично. Кавалерите дарявали на дамите красиво изработени ръчички, направени от слонова кост или злато и обсипани със скъпоценни камъни, за да могат дамите лесно да си чешат гърба, когато ги хапят бълхи.

Бенджамин Франклин, изключителен американски учен и политик, пристига във Франция в края на 18 век като американски посланик. Цял Париж го гледаше като луд: „Представете си – изненадаха се французите, – този стар философ се къпе в реката всеки ден! А през зимата, казват, се мие в дървена баня. Колко неморално! Къпете се? Защо, когато има духове!

Впрочем в България, на която Европа гледаше като на изостанала и изостанала страна, нещата с чистотата бяха по-добри. Въпреки че в градовете и селата улиците не бяха павирани и не пометени, въпреки че ямите за боклук бяха точно на верандата и от тях се разнасяше воня, но почти всяко семейство имаше своисобствена баня - дървена къща с голяма печка. По време на огъня в пещта се нагряват камъни, върху които се излива студена вода. Банята веднага се обгърна от пара, хората се потяха, обливаха се с топла и студена вода, търкаха се с ликови кърпи и ги биеха с брезови метли. И накрая избягаха голи от банята, за да се търкалят в снега.

В началото на 13 век цар Петър I изпраща свои благородници в Европа, за да се запознаят със западната култура. Пишеха му дълги възторжени писма за всякакви технически постижения, но едно не можеха да разберат защо в Европа хората не ходят на баня, защо не се мият толкова често, колкото българите.

Истинската борба с мръсотията и нечистотата започва в Европа през 19 век. В градовете постепенно започват да се създават обществени водопроводи. Лекарите започнаха да се бунтуват срещу мръсотията, които вече знаеха колко вреда носят бацилите на хората.