Какво е жестов език и как общуват помежду си глухи хора от различни страни, БЛАГО
През новата 2016 година в България влезе в сила заповед, която задължава служителите на МВР да изучават жестомимичен език. Полицейските служители вече трябва да могат да общуват с хора с увреден слух. Разбира се, не всички служители на реда трябва да владеят езика на знаците, а само тези, които работят в транспорта или служат в райони, където се намират институции за работа с глухи и глухи хора. Част от служителите на МВР ще се обучават и на тифло-сигнален превод - тоест комуникация със сляпо-глухи.
Тези мерки, въпреки че ще улеснят живота на хората с увреждания, разбира се, са само капка в морето. Какво са стотици полицаи спрямо милиони хора – обикновени граждани, които не разбират и не искат да разберат глухите и слабочуващите?Дамир Тузмухамедов говори за отношението на обществото към такива хора, както и за възможностите за интегриране на хора със слухови проблеми в интервю за Радио ООН. Първо Дамир е завършил български университет, а сега учи във Вашингтонския университет Галодет. С него разговаряЛюдмила Благонравова.
Що се отнася до образователната система, в България, за съжаление, няма пълноценен университет за глухи, но има няколко университета, в които учат глухи. По принцип те учат заедно с тези, които чуват, тоест очаква се интеграция. Например университетът Бауман. Има специален център - Главен образователен и изследователски методически център (GUIMTS). Програмата е такава, че първите три години глухите ученици учат отделно, с жестомимичен преводач. И тогава пак влизат в третата година, но заедно с тези, които чуват. И тогава всичко зависи от ситуацията - или ако имат нужда от преводач, искат преводач, ако не, тогава без преводач.
В Щатите има университет във Вашингтон - единственият в света, в който глухите учат заедно с чуващите. Но основното е, че там целият образователен процес се провежда на езика на знаците. Там има глухи хора, които по някаква причина не знаят езика на знаците. Те молят за помощта на жестомимичен преводач. Вторият университет се намира в Рочестър. Има си и свой център, но там заедно със чуващите учат и глухите. Ето такава разлика.
И, разбира се, други отношения между ученици и учители, които много ме учудиха. Това няма да видите в България.
LB: Как хората с увреден слух и глухите от различни страни общуват помежду си? Колко различни са жестомимичните езици на различните страни?
DT: Всъщност жестомимичните езици се различават. Слушателите смятат, че в целия свят има само един език на знаците. Не точно. Дори, например, в Германия и Австрия има един език - немски, но жестомимичните езици са напълно различни.
Имах такова преживяване. Когато за първи път започнах да уча, не знаех американски жестомимичен език. Владея български жестомимичен език. И първият ми съсед беше китаец. И не знаехме как да общуваме. Някак си използвахме "езика на тялото". С течение на времето, когато започнахме да учим американския жестомимичен език, постепенно започнахме да преминаваме към него.
Понякога използваме смесен или, с други думи, международен език на знаците.
LB: Значи все пак има международен език на знаците?
DT: Да, но това е изкуствен език. Но всъщност всеки глух човек вмъква своите жестове.
LB: Можете ли да ни разкажете за езика на знаците в България? Има ли регионални различия?
DT: Да, има. Това е същото като диалекта - Москва, Санкт Петербург. Например в Москва и в Санкт Петербург някои жестове са различни.В Щатите е същото. Едно и също нещо се показва по различни начини. Всичко зависи от ситуацията, от обществото, от региона. В Щатите дори има такова нещо като „черен“ американски жестомимичен език. Имам предвид черния жестомимичен език. Там жестовете са различни.
LB: Имате ли някаква надежда отношението към хората с увреждания в България да се промени в близко бъдеще?
DT: Разбира се, надявам се. Но това ще отнеме много време. За да се промени отношението на обществото към хора като мен, то трябва да се възпитава от детството. На хората на 30 години им е трудно да внушат това.