Какво струва властта (Дмитрий Талковски)
Образно СИЛАТА може да си представим като пет пръста, свити в юмрук. Палецът е концептуална сила. Показалец - идеологическа сила. Средният пръст е законодателната власт. Безименен пръст - изпълнителна власт. И накрая, безправната съдебна и следствена власт е лек пръст. И само събрани заедно - тоест пръсти, стиснати в юмрук - формират всъщност власт, способна да решава всякакви задачи на държавата. Тоест, ако искаме да определим например в каква посока се развиват интересуващите ни състояния? С други думи, ако искаме да разберем какви задачи са способни да решат например Беларус, Франция или България, тогава изобщо не ни трябва нищо, щом разберем от техните лидери /Лукашенко, Саркази или Путин и Медведев, по измама или по измама, към каква концепция и идеология се придържат в хода на своята политика. Освен това има само две концепции, както и идеологиите като цяло. Първата положителна или справедлива концепция: създавайте, обединявайте се и според силите, дадени ви от Бога (Природата), живейте честно сред равни на вас хора, като същевременно изграждате творческо общество. Втората концепция е деструктивна: настройвайте едни срещу други, разделяйте и така властвайте над студените, гладните, уплашените, несъзнаващи, че вършат зло, дори не хора, а мутанти. Всички знаем това добре, помнете и разберете: да разбиваш, а не да градиш - за това не се изисква голям ум. Основното нещо е да има какво да се счупи, а останалото, както се казва, е въпрос на технология: разделяй и владей.
Идеологиите, както и понятията, по аналогия със събирането и изваждането, умножението и делението, Северният и Южният полюс - общо взето, също са само два. Една идеология е положителна, все ощенаречена комунистическа, към която се придържат хора, които смятат всички хора, независимо от религия, цвят на кожата и националност, за равни пред Бога. Втората идеология е негативна, която може да се нарече с една обща дума – фашизъм, преобразувайки се в съставните си части – капитализъм, например, и ционизъм. Тоест нацистите казват – да! Всички хора са равни пред Бога, но само арийците или евреите, например, и, разбира се, богатите са неописуемо по-равни от бедните, не евреите и не арийците.
По този начин, знанието, че основата на всяка ВЛАСТ е Концепцията и Идеологията, основно позволява на Световното Задкулисие фундаментално и с далечни планове да раздели всички хора в различни състояния на два взаимно изключващи се лагера, подготвяйки всички в крайна сметка за война. Всичко това се случва и е в пълно съответствие с политиката на Световното задкулисие, което просто трябва да отклони вниманието от себе си, да скара различните държави не на живот, а на смърт. Например комунистически Китай с капиталистическа България, в която спешно трябва, както в навечерието на войната с Германия, да се „роди” фашизъм. Ето защо идеологическите раждания в България, както и в цялото постсъветско пространство, са болезнени. Освен едно живо и жизнеспособно същество – комунистическите отношения, те неминуемо дават и някакви мъртви продукти, и боклуци, които трябва незабавно да бъдат изпратени в канализацията. Сред такива боклуци е преди всичко фашизмът, заедно с капитализма и в крайна сметка породения от него ционизъм, който има най-пряко и най-негативно въздействие върху световната политика като цяло.
Напишете коментар. Суховер Василий Валентинович. ([email protected]) 2011/01/24 21:43. "Положително"комунистическата идеология никога не е признавала всички хора за равни пред Бога. Тя също никога не е признавала Бог, но на класова основа е разделяла хората по същия начин, както нацистите на расова основа. Суховер Василий
Добавете коментари: Дмитрий Талковски. Странно е да чуеш такова нещо от привидно свещен човек. Търсачката обаче съобщава, че вие сте не само епископ, но и служител на Българската православна църква /РПЦ/. Тогава те разбирам, ти пак си търсил златната си мина, когато можеш да работиш както и да е, но прости ми да ям, за трима. Не напразно някои от вас не на живот, а на смърт по-рано, а след това и през Втората световна война се бориха срещу комунистите, забравяйки, че според образния израз на Генадий Андреевич: „Исус Христос е просто първият комунист на планетата Земя“. Но за вас това няма значение. За вас е важно всичко да се стича не само по мустака, но и в устата, така че да пада прилично. Няма да дадеш своя толкова лесно на никого. Оттук и всичките ви съждения, които нямат абсолютно нищо общо с ИСТИНАТА. Колкото до твърдението ти, че съветската ВЛАСТ по време на формирането си на класов принцип е разделяла хората по същия начин, както нацистите на расов принцип. Така че не е необходимо да се борим с държавната ВЛАСТ в името на фашисткото правителство, тогава няма да има недоволство. Като цяло, всички трябва да работим, а не само да просим за много хора, включително служители на Руската православна църква. Или поне бъдете честни със себе си, а не винаги действайте само на страната на богатите /вече откраднатите/, единствените, а не просто честно работещите /трудолюбивите/ хора. Спомнете си поне Распутин, /моля, не бъркайте с Путин/, който обичаше ВЛАСТТА толкова, колкото и същата тази ВЛАСТ в лицето на един отказник, а именно цар Николай II, т.н.много обичаше, но не само Путин, а само Распутин. Ето защо загина святата, изглежда, Рус!
Страшният и страстен съд на Алиса Шаповалова и Дмитрий Талковски.
Алиса Шаповалова. Има такава идея, че някой ден всички ще трябва да се изправим пред Страшния съд.
Обикновеният съд е процедура за разглеждане на състава на определено деяние на дадено лице като престъпление на някакви общи споразумения между хората и осъждане на този, който ги нарушава, в зависимост от размера на "пресичането": помилване, изпращане на поправителен труд, екзекуция. Това е безстрашна присъда.
Но Страшният съд е съдът на всеки от нас над нашите страхове, които нарушават Закона за свободното творчество, който е споразумение между човека и самия живот.
Някой ден всеки от нас ще трябва да стане безстрашен и безстрастен съдия, за да съди страховете си. Защото човек не може вечно да губи време в угаждане на страховете си, в преживяване на страховете си, в въплъщение на страховете си. Когато всички кажат „Стига!”, тогава той ще трябва да се съобрази с делата им и да издаде разумна присъда на всеки: освобождаване с покаяние, принуждаване да работят, преобразяване коренно.
Кои са престъпниците? Омразата е страхът да не бъдеш обичан. Завистта е страхът, че няма да имам нещо. Недоволството е страхът да не можеш да направиш нещо. Гневът е страх от невъзможност да направите нещо. Тъгата е страхът, че няма да създам това, което душата иска. Подлостта е страхът, че нещо няма да бъде дадено по приятелски начин. Недоверието е страхът да не ви бъде казана цялата истина. Тревогата е страхът, че изобилната вселена не ме заобикаля.
Ето ги – лъжци, мошеници и убийци, прекрачили Закона. Всичко, което казват, е лъжа и богохулство срещу Всемогъщия живот! Животът може да направивсичко и Законът за свободното творчество ви казва да създавате това, което душата наистина иска.
Затова, Безстрастен съдия, започнете работата си сега! Благочестиви и милосърдни мисли, добронамерени и милостиви чувства, моля за вашето внимание - Страшният съд идва!
Да живее Страшният съд, най-ужасният съд в моя свят!!
дума! В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И думата беше Бог /Истина/! Вярно, роди мисъл! Една мисъл роди мисъл! От мисли дойде Това, което всички имаме:
О, свещен съд! Ела, ела! Съдете хората, съдете крадците! На място свято за истината, в сърцето на Земята, - Московска революция! Закачен на стената. Пред нея се тълпяха хора, зяпаха, надуха чело.
И ахна от вълнение: Какви цветове, утро, свежест! А хората? Хора чудо! Хората са прекрасни! Душевност, Смелост на веждите им. Рай! Ще бъде на Земята.
Беше така дълго време, много години подред хората се тълпяха около оградите. Но в един от онези мрачни дни, където бяха гордостта, Радостта, щастието, Остана следа! Стената стои, но няма цветове!
Творението на великите хора го няма! Надежди, стремежи, стремежи, Животът на едно поколение! Кой? как? Където? Защо чудото беше откраднато!?
Не за това всички страдахме, Във войната тигелът изчезна За да остане на Земята Без истина, светлина, в мрак, Релативизъм към празнотата!
О, свещен съд, ела, ела! Простете хора! Съдете крадците!
дума! В началото беше Словото. И Словото беше у Бога. И думата беше истина! Истината роди мисъл: Истината, /Бог, Природа/, е една! С дълбоко уважение, Дмитрий Талковски.
Добавете коментари: Дмитрий Талковски. Алис! Светият съд, според моето разбиране, е съдът, който природата ще уреди за хоратакато наказание за стремежа им да бъдат над нея. С други думи, те ще бъдат наказани за нежеланието си да се научат на мъдрост от Природата, а вместо това да й кажат как да се държи в този или онзи конкретен случай по отношение на богоизбрания народ – ционистите. Но в действителност, абсолютно тесногръди хора, общото име на които е релативистите.
Що се отнася до равенството на хората и крадците в случая! Извинете, трябва да вземем решение. Ако позволим на крадците да ни управляват, тогава ние самите априори също ставаме крадци. Човек, който не реагира на кражба, в този случай самият той става крадец. По принцип какво значение има кой е крадецът? Ако нещо липсва, то не трябва да се губи. Тук няма подробности.
Празнотата на релативизма? Релативизмът, за разлика от истинската наука, отрича съществуването на абсолютни истини и следователно, разбира се, не може, тоест не е упълномощен да търси истини. Е, защо ми казвате такава наука, която отказва да търси истината? Защо се нуждаем от котка, която априори не хваща мишки? Така казвам и дори в този случай сравнявам релативизма с празнотата.
Всъщност те откраднаха науката от нас и вместо нея на всички беше натрапен релативизъм. Тоест откраднаха го като теб и аз казвам ЧУДО! Чудо в съзнанието ми е възможност всички ние /човечеството/ да живеем, включително и в 22 век. Но без чудо, тоест без истинска наука, това е невъзможно. Всичко това е описано подробно само в поетична форма, т.е. написана от мен в съда на страстта. Благодаря за вниманието. С дълбоко уважение,