Компоненти на съдебен процес
Съдебният спор като етап преминава през няколко етапа.
Тези етапи се наричат съставни части на процеса.
Те не са обособени в НПК, но са обособени на теория - за да се види структурата на процеса...
Традиционно има четири части:
1. Подготвителна част на съдебното заседание.
2. Разглеждане на делото по същество.
3. Съдебни дебати.
Ние наричаме компонентите на пълноценно изпитание - както трябва да бъде в идеалния случай. Може да приключи на всеки етап, различни опции.
Първата част – подготвителна – започва с чл.160 от Гражданския процесуален кодекс на България до чл.171 включително. Това включва действия, насочени към изясняване на възможността за разглеждане на делото по същество - тоест разкрива се присъствието на участниците, обявява се съставът на съда, оспорвания ... Тук трябва да обърнете внимание на последователността на действията - тя не е случайна и не трябва да се нарушава.
Първо се отстраняват свидетелите, а след това се обявява съставът на съда. Това се дължи на факта, че точно там има оспорване и в процеса на оспорване може да се разкрият обстоятелства, които да повлияят на показанията на свидетелите.
Втората част е разглеждане на делото по същество. Започва с чл.172 от Гражданския процесуален кодекс на България до чл.189 включително.
Тази част от себе си е изследването на доказателствата по делото.
Третата част е съдебен процес. Член 190 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация. Това всъщност са заключителните изказвания на лицата, участващи в делото. Да не се бърка с обясненията на страните, съдебният спор е, когато след всички прегледи на доказателствата има последна дума - за да се обобщи всичко и да се обобщи всичко (страните могат да откажат; често за това представители - адвокати -пишете речи, изнасяйте ги ...).
Решението се взема веднага след разглеждане на делото – тук важи принципът на непрекъснатост.
Чл. 192 - Веднага след съдебните прения съдията се оттегля в съвещателната стая, без почивки.
Решението трябва да бъде обявено веднага след излизане от съвещателната зала, като той може да обяви само диспозитива (преди, преди излизането на новия ГПК, беше необходимо изцяло - уводна, мотивична и диспозитивна част).
Пълното решение трябва да бъде взето в рамките на пет (5) дни.
Имаше казус, стигна се до Върховния съд - когато съдията влезе в съвещателната зала в петък вечерта, а в понеделник сутринта обяви решението. Разбира се, той не седна там през целия уикенд - така че имаше нарушение на тайната на заседателната зала.
Диспозитивът се обявява незабавно, а мотивираното решение - в петдневен срок. Решението не само се обявява и изпраща на страните, но и се публикува в Интернет.
Първо, по граждански дела решението се качва в интернет веднага – преди да е влязло в сила, веднага след приемането.
По правило тя се поставя изцяло, без изключение - с изключение на случаите, свързани с държавна или друга тайна, която не подлежи на разкриване съгласно законодателството на България.
Включена е и лична информация. Първоначалната версия гласеше, че са посочени само имената и инициалите на професионалните участници (съдия, секретар, адвокат, прокурор ...), а останалите са криптирани. Сега промените - публикувани са и имената на партиите.
Всъщност случаите на особено производство не се публикуват.