Кон помощник (латвийски народни приказки)
Един цар имаше трима сина: двама умни, третият глупак. Царят имал ливада и от тази ливада всяка вечер се губела по една купа сено. Няма какво да се прави, царят нарежда на синовете си да пазят ливадата. Първата вечер отишъл най-големият син на поляната, но в полунощ го нападнал сън, ама такъв сладък; той задряма, така че не пази нищо. На следващата нощ средният син отиде, но и него сън улегна и мопата го нямаше. На третата вечер глупакът моли да бъде изпратен като пазач. Но царят не иска да го пусне: какво, казват, той, глупакът, ще прави там; ако умните не могат да се пазят, тогава. той още повече. Но тогава той си помисли: "Пусни го, каквото и да стане!" До полунощ просто няма сили, очите ми са залепени. Така той си мисли: „Така няма да стане. Ще пропълзя под мопа, ще разтворя ръцете и краката си по-широко, така че да стърчат, и ще спя за себе си, сякаш нищо не се е случило. . . Който дойде да краде сено, той, предполагам, ще пипне или ръката, или крака, и тогава ще се събудя.” И със сигурност! Щом имах време да заспя както трябва, идва крадец за сено - бяла кобила с две жребчета - и да ядем сено. Ядците дори не забелязаха как стъпиха на пръста на глупака. Глупакът се събудил, хванал кобилата за юздите, скочил върху нея. Кобилата махна петстотин мили с вятъра, но на глупака не му пукаше: язди поне шестстотин. Накрая кобилата се изправи, пое си въздух и каза: - Ти ме победи, сега съм твоя. Дай ме на по-големия си брат, по-голямото осле на средния си брат, а тази юзда и по-малкото осле задръж за себе си. Когато имате нужда от нещо - само дрънчете с юздата и пожелайте - веднага волята ви ще бъде изпълнена. И ако някога решиш да яздиш кон, само дрънчи с юздата и викни: „Жребец!“, Моят най-малък веднага ще се появи в искряща премяна. Глупакът благодари на кобилата и незабавно препусна вкъщи и я даде на по-големия си брат, по-голямото жребче на средния си брат, а по-малкото жребче и юздата запазиха от кобилата. Но каква беше ползата да даваме добро на умните братя? На следващия ден те заведоха конете си на пазара и ги продадоха, а глупакът сложи жребчето си в конюшнята и го подстригваше неуморно. Една вещица живееше близо до царския дворец. Неочаквано тя закуцука към кралицата и й каза: "Слушай какво ти казвам!" Ако до сутринта не те направиш на глупак, глупакът ще те съсипе. Ето ви една отвара, сипете я в храната на глупака - ще се оправи.
Кралицата разпространи ума си: „Вещицата знае по-добре, трябва да й се подчиняваме.“ Веднага щом смъртната варя узрее, кралицата вика глупака на масата. И глупакът първо отива в обора да нахрани жребчето. Жребче стои, провеси глава и не гледа храната. - Какво ти става, жребче, защо не си весел? - Не ми е мъчно! - отговаря жребчето, - но за теб. Майка иска да те нахрани със смъртна напитка. Не яж нищо! По-добре го дайте на черната котка, тази, която седи в стаята. Глупакът направи точно това, даде на котката - котката протегна краката си. Глупакът хвърли котката през прозореца и каза на майка си, че яде, казват, варя. Майката също попита дали е по вкуса му и го чака да умре, а глупакът й отговаря: "Много е вкусно!" – и не мисли за смъртта. На другия ден, призори, вещицата е точно там: - Къде ще погребеш глупака? - Виж, колко си бърз! Все още не е мъртъв - и погребете! - ядосана кралица. И вещицата се плаши: - Ако не искате да убиете глупака от света с добро, то утре глупакът ще ви съсипе. Сгответе хубаво парче месо и го подправете с тази отвара, всичко ще бъде наред. Царицата повярвала, сложила тенджерата на огъня и варила смъртоносна напитка за сина си. Само тенджера от огъня - вика глупакътИма. И глупакът отново първо отива при жребчето и го вижда също толкова тъжен: - Какво ти става, жребче, пак? - Майка ти е сготвила месо за твоята смърт, ти не го ядеш! По-добре е да потопите ъгъла на покривката в купа с варя, тогава ще видите сами. Така направи глупакът, потопи ъгъла на покривката в купа - покривката веднага изгоря със син пламък заедно с месото. Тогава майката пита дали лакомството е за вкус и чака, докато той умре, а глупакът дори не мисли да умира. На следващата сутрин вещицата дойде още по-рано и веднага попита: - Е, развали ли глупака? - Къде е! - отговаря кралицата, - каквото и да му дадеш - няма значение! - Чакай малко, тогава знам какво има. Това жребче е пречка за всичко и първо трябва да го довършите. Заповядайте на глупака да заколи жребчето и да изтръгне сърцето. ДОБРЕ. Напразно, без да се бавят, викат глупака и му казват да заколи жребчето и да изтръгне сърцето. Глупакът не казал нито да, нито не, а изтичал в обора, за да се посъветва какво да прави по-нататък. Жребчето казва: - Отидете при самия цар и помолете на колене да ви позволи да ме яздите из двора за последен път. Кажете, казват те, последвахте ме, нахранихте ме, подстригахте ме, но не сте имали възможност да яздите. Той няма да откаже. И тогава ме юздай с тази юзда, която майка ми даде, и просто ме скачай три пъти из двора. Глупакът отиде при баща си. Поиска разрешение. Тук той юзди жребчето и го язди в кръг, другият - всички гледат. И щом измина третия кръг, преди той дори да успее да мигне, жребчето се издигна в небето и отлетя като пеперуда заедно с глупака на другата страна. Едва на втория ден в друго царство жребчето се спусна на земята и каза: „Сега свали юздата от мен, дрънчи я и пожелай коженото палто да бъде вълна отвън и всичко от една кожа. След това погребете юздата под кожено палто, отидете при кралякапитал и нищо не казвай! Ако някой попита нещо или разбере, отговорете: "Не знам, не знам!" Глупак в странно кожено палто влиза в града. Жителите на града веднага го заобиколиха, ще разберат кой е той, откъде води пътеката? - Не знам, не знам! Какво има да говорим така? Трябва да го заведете при царя, нека го разбере! Доведоха го при царя - има едно и също нещо: „Не знам, не знам!“ Кралят махна с ръка и изпрати идиота при градинаря - поне го вкара в някакъв бизнес, може би поне да си изработи хляба. Градинарят нареди на глупака да изчисти градината. Глупакът седнал в края на градината, дрънкал с юздата си и заповядал: - Да стане чиста градината! скоро цялата градина беше изчистена, нито едно дърво не оцеля. Дотичва градинарят: - Ти луд ли си? Е, върви при царя! Кралят заповяда да излеят пет удара с камшик върху глупака и го изпрати при водоноската. Той му казва да носи вода в къщата. Глупакът дошъл при езерото, раздрънкал юздата си и наредил: - За да имам големи вани, всяка четиридесет чифта кофи, и да имам сили да ги нося! Глупакът веднага хвърли на раменете си ярем с огромни кофи. Тук той влачи вода, да, знаете, той я излива през тръбата в къщата. За нула време къщата е пълна, до самия край на тръбата. Дотичва водоноска: - Ти луд ли си? Е, върви при царя! Царят заповяда да излеят десет удара с камшик върху глупака и го изпрати при дърваря. Дърварят му казал да нацепи дърва за целия град и да ги влачи. Глупакът дошъл в гората, дрънкал с юздата си и нареждал: - За да имам въже, с което да вържа сто сажена гора и да я завлечем със силата си до града!
Веднага се появи въжето; глупакът е опасал гората с въже и го дърпа. Най-младата принцеса седи на прозореца и се учудва: - Вижте, чудесно чудесно: мъжТой върви напред, а гората го следва! Чул това царят, изтичал да посрещне глупака: - Ти си луд! Ще събориш двореца ми! Хвърлете въжето и елате тук, ще заповядам да ви излеят петнадесет удара с камшик! И в този ден и трите принцеси избраха за себе си ухажори: и двамата по-големи избраха двама принцове, само най-младата сама не знаеше кого да избере. Но царят не се отказва, нека, казват те, по-скоро да каже за кого е решила да се омъжи. И тя просто не може да разбере за кого да се омъжи. - Какъв проблем с теб! - ядоса се царят, - вземете дори глупак, но определено имате нужда от съпруг, това е моята воля! - Добре, ще взема глупак! - съгласи се дъщерята. „Няма какво да се прави, каквото се говори, се казва“, помислил царят и заповядал на глупака да се ожени за най-малката му дъщеря. Времето тече ден след ден; глупакът живее по-добре с жена си, отколкото двете по-големи сестри с техните принцове. Никой дори не искаше да повярва, но това беше чиста истина. Да, един ден дойде черен ден: от нищото на онази планина близо до града се появи дяволът и поиска всяка година да му дават по един човек, а през първите години да му дават царски дъщери, в противен случай той ще се ядоса и ще съсипе цялата земя. Този ден всички бяха депресирани. Глупакът също се престори на тъжен, но имаше друго наум. Когато жителите на града заведоха по-голямата принцеса към планината на дявола, той дрънкаше с юзда и викаше: - Жребец! Веднага препусна сребърен кон, в сребърна ризница, със сребърен меч и каза: - Влез в лявото ми ухо, излез в дясното ми! принцесата, покланя й се. А тя му каза: - И защо още ме дразниш? - и си мисли: „Изглежда, че това е самият дявол!“ Да, точно в този момент той изпълзя от планинатаистински дявол, шестглав, и иска да грабне принцесата. Глупакът не дочака и като сече дявола със сребърен меч, отряза всичките му глави. Принцесата няма да разпознае глупака, питаш ти - Как да ти благодаря, че те спасих? - Кажи на краля благодаря за пет удара с камшик! - отговори глупакът и изчезна в гората със сребърния кон. Там сребърният кон спря и каза: - Качете се в дясното ухо, излезте в лявото! Глупакът го направи, гледа - и няма сребърни дрехи върху него. Трябва да му дадем средната принцеса. В този ден, как да отиде по дяволите с принцесата, глупакът пак дрънка на юздата си и казва: - Жребец! Веднага препуска златен кон, в златна ризница, със златен меч и казва: - Влез в лявото ми ухо, излез в дясното! Глупакът излезе целият в злато, грабна златен меч, скочи на коня си и препусна. И той язди заобиколен път към принцесата, покланя й се. Тя помислила, че това е самият дявол и казала: - Защо още ме дразниш! Да, точно в този момент от планината изпълзява истински дявол, деветглав, който ще грабне принцесата. Глупакът посече дявола със златен меч и отсече всичките му глави. – О! Как да ти благодаря, че ме спаси? – Благодаря на краля за десет удара с камшик! - отговорил глупакът и изчезнал в гората. На третата година друг дявол се нави на тази планина, около дванадесет глави. Това трябва да даде жена на глупак. В този ден, как да отиде в ада с глупава жена, глупакът дрънка на юздата си и казва: - Жребец, жребче! От планината ще излезе огромен великан с дванадесет глави, а освен него има още дванадесет ковачи. Ако тези ковачи имат време да ударят наковалнята, тогава ще се появят още дванадесет ковачи.Затова първо убийте ковачите и едва след това отсечете гиганта. Разбра ли? - Разбрах, разбрах! - Добре, тогава влез в лявото си ухо, излез в дясното! Глупакът влезе и излезе, покрит с диаманти. Той грабва диамантен меч и препуска в галоп към жена си, като се покланя. Тя смята, че това е самият дявол, и затова казва: - Защо още ме дразниш? Тогава от планината излиза великан с ковачите си. Тъкмо щяха да ударят наковалнята, но глупакът успя да ги убие всички, нито един не успя да удари. Той нападна великана и той го заби до колене в земята. Един жребец скочи и го измъкна от земята. Пак глупакът се втурва към великана и сега великанът го е забил до кръста в земята. Жребецът отново извади глупака. И тогава глупакът замахна с меча си, който беше урина. Това го спаси. Отрежете крака на великан с диамантен меч. Бум! Огромният торс на гиганта се разби на земята с всички глави. Един глупак му скочи и хайде да цепим една след друга като дърва. Диамантеният меч е горещ. След две преброявания, всички глави надолу - и с гиганта е свършено. Но и кракът на глупака кърви от едно място. Жена му бързо извади носна кърпа, превърза раната и попита: „Не знам как да ти платя за твоето спасение?“ - Кажете благодарност на царя за тези петнадесет удара с камшик - нищо повече. Като каза това, глупакът скочи на коня си и изчезна в гората. Там конят му казал: - Влез в дясното ухо, излез в лявото! Така направи глупакът и всички диаманти веднага изчезнаха. Прибира се, а жена му го пресреща: - Да знаеш кой ме спаси! Ездач в диаманти, на диамантен жребец, вързах ранения му крак с носната си кърпа - Е, слава Богу! - каза глупакът и нито дума повече. И вечерта, когато щяха да си лягат, жената видя носната си кърпичка на крака на мъжа си и се изненада, не можеше да повярва на очите си. Погледнах отново: той е този.Притиска съпруга си да каже цялата истина. Какво има да се води за носа дълго време? Той го взе и каза. Жената на глупака изтича при царя, вдигна го от леглото му и му каза за глупави дела. И от този ден нататък глупакът стана любимият зет на царя. Царят каза: - Когато умра, тогава глупакът ще заеме моето място!