Козел - Страшни истории
Не мога да гарантирам за автентичността, каза приятелят ми, но я познавам от дълго време и въображението й е малко ограничено, така че го слагам тук.
Веднъж отишла на село при нейна приятелка, добре, има чевермета и така нататък. Алкохолът, донесен с него, свърши твърде бързо и един приятел ни предложи да отидем на екскурзия за местна луна. Кампанията приключи много успешно и под въздействието на доброто настроение се осъществи запознанство с местните жители. И конкретно с дядо Антон и дядо Вася. След няколко чаши и двамата дядовци започнаха да говорят за местните забележителности на почивка. Кой къде живее, кой колко крави има. Разговаряха, един приятел и един човек вече се канеха да си тръгват, тогава дядо Вася, дядо Антон се натискаха и говореха. Защо не им кажем за Нюра? Хайде да се разходим. Стигнахме там, почти в средата на селото, къщата стои, порутена плевня, но около оградата е почти човешки ръст от какво е направено, от дъски, клонки, тръби от стари парчета шисти. покрай оградата върви стара жена, цялата рошава, ръцете й треперят, треперят. -Ето - казват - Нюра. Луд местен. Поставете ограда за кози. Страстта се страхува от козите. Преди в селото ги имаше много, но сега почти всички са изнесени. Все едно всеки ден ходи, оглежда, подновява, не дай си боже, тичат на двора при нея. И всички защо. Тя беше на 12 години, беше обикновено момиче. Посланик коза. И тогава един ден не го видях и една коза избяга. А времето е следвоенно, всяка коза струва цяло състояние. Е, тя се изплаши, накара останалите кози в обора и се втурна да търси тази изгубена. Цял ден търся, не. Нощта вече беше настъпила и времето изглеждаше облачно, нито звездите, нито луната се виждаха, беше тъмно дори да си извадиш очите. Но няма какво да се направи, трябва да търсите по-нататък. И имаше местно гробище наблизо, там тревата е висока, сочна, добре, Нюра там исе втурна и там беше подготвен прясно изкопаният гроб. И тогава радост, блеене идва от гроба. Е, нищо не разбра от нервите си, трябваше да повика някого или поне някаква стълба да вземе, тя се втурна така, легна на земята с корем и протегна ръце надолу, опита се да хване козата. И изглежда, че дори се натъкна на вълната, дръпна я, а тя е дълга и гладка, боли. Искаше й се да дръпне ръката си от уплаха и после да я хване... Човешка ръка я сграбчи за китката и я повлече надолу. Нюра успя да се хване с краката си за съседния кръст. Тя избяга и избяга вкъщи, а там вече я търсят с кучета. Тя изтича да изтича, но мълча три дни, след което успяха да изтръгнат тази история от нея на парчета, но едва оттогава тя самата раздвижи ума си. Козите се страхуват истерично, а гробището се заобикаля. После се оказа, че гробът е изкопан за бабата от семейството, чиято коза е избягала. И намериха коза в близката гора.
P.S. Опитах се да запиша историята възможно най-близо до това, което чух, просто я обработих малко литературно, за да улесня четенето и писането \u003d Z
Новини, редактирани отАдел- 5-07-2011, 08:59