Краят на ерата на "Червената фурия", Статии, Известия
Испанският национален отбор, неслучайно наречен "Червената фурия", ужасяваше съперниците повече от шест години. През това време отборът на лидерите на Барселона и Реал Мадрид спечели последните две европейски първенства и световното първенство през 2010 г.
Този безкраен триумф на непобедимия тим успя да омръзне почти на всички, разбира се, с изключение на испанските фенове. Експерти и букмейкъри очакваха с нетърпение началото на световното първенство с надеждата да намерят нов шампион. Още преди началото на турнира шансовете на бразилците, аржентинците и германците изглеждаха по-предпочитани, но испанците все пак получиха място на полуфиналите. Никой обаче не очакваше подобен провал.
Нищо чудно, че лидерът на тима Андреас Иниеста след мача с чилийците (0:2) хвърли: „Вчера бяхме на върха, а сега сме съвсем на дъното.“
Унизителното поражение в първия кръг от Холандия не изглеждаше като катастрофа, а само шамар, който щеше да подреди отбора. Коренът на проблемите обаче беше много по-дълбок. За мача с Чили целият отбор се включи както обикновено. Пред очите ми беше почти огледална картина на последния световен форум в Южна Африка, когато подопечните на дел Боске също неочаквано загубиха в първия кръг от швейцарците, но не загубиха отново, побеждавайки същите чилийци в групата.
Но още в първите минути на мача южноамериканците показаха, че нямат благоговение пред шампионите и нито за секунда не ги накараха да се усъмнят в превъзходството си, в желанието си да победят на всяка цена и да грабнат така желания билет за плейофите.
Експертите обаче, разбира се, ще обвинят и Висенте дел Боске, те ще посочат група играчи, които биха могли да играят вместо тези, които бяха на терена. Те ще кажат, че опитен наставник е загубилсцепление и вече няма същото въздействие върху отбора. Но „защитниците“ на главния треньор ще ви напомнят, че историята на всеки велик отбор някой ден свършва, а пораженията в такива случаи винаги са оглушителни и се възприемат по специален начин.
„Трябва да можете да губите с достойнство и да сте обединени в такива трудни времена“, каза защитникът Серхио Рамос. Ние не се смятаме за губещи и затова няма да търсим оправдания. Извиняваме се на нашите фенове, но трябваше да дойде такъв ден. Не винете Дел Боске, който заслужава специално уважение и играчите винаги ще го подкрепят, независимо дали ще остане в националния отбор или ще реши да напусне отбора.
Между другото, ръководството на Испанската футболна федерация (RFEF) вече обяви, че не възнамерява да уволнява старши треньора на националния отбор. Дел Боске по-рано каза, че ще вземе решение за бъдещето си след Световното първенство.
Във всеки случай няма съмнение, че след две години на Европейското първенство във Франция ще видим нов и гладен отбор на Испания, в който ще нахлуят довчерашни младежи. Де Хеа и Коке, Иско и Муняин, Делофеу и Алкантара ще поведат Червената фурия към нови върхове, а пътуването им трябва да бъде не по-малко вълнуващо.