Кратък преразказ на "Гръмотевична буря" Островски, ВСИЧКИ
Гръмотевична буря
(Драма)
Преразказ
Главни актьори:
Савел Прокофиевич Диви - търговец, значителна личност в града.
Борис Григориевич е негов племенник, образован млад мъж.
Марфа Игнатиевна Кабанова (Кабаниха) - вдовица, съпруга на богат търговец.
Тихон Иванич Кабанов е неин син.
Катерина е негова съпруга.
Варвара е сестра на Тихон Кабанов.
Кулигин е самоук часовникар, който търси перпетуум мобиле, търговец.
Ваня Кудряш - чиновник на Дики, млад мъж. Шапкин е търговец.
Глаша е момиче в кутията на Кабанова.
Дамата с двама лакеи е полуоткачена старица на седемдесет.
(Действието се развива през лятото на брега на Волга в град Калинов.)
Обществена градина на брега на реката.
Кулигин се възхищава на красотата на пейзажа. Кудряш, Шапкин и Кулигин виждат как Дикой се кара на племенника си. Младите хора говорят неласкаво за Савел Прокофиевич и казват, че Кабаниха е подходящ за него.
Уайлд нарича Борис паразит и му забранява да му хваща окото.
Борис казва на Кулигин, Кудряш и Шапкин, че родителите му са починали от холера и той и сестра му са останали сираци. И скоро бабата също отиде в друг свят и завеща, че Дикой ще им плати част от наследството, ако братът и сестрата уважават чичо си. Сега не иска да дели дивото с племенниците си, защото има свои деца. Кулигин говори за жестоките обичаи на град Калинов: бедността и грубостта царуват в буржоазията, а богатите хора печелят от бедните. Влиза Феклуша с някаква жена и лицемерно казва, че хората в града са "благочестиви, украсени с много добродетели". Особено скитникът възхваляваКабанов. Кулигин, от друга страна, нарича Кабаниха лицемер, тъй като тя дава милостиня на бедните и тя „изяде напълно“ своите роднини.
Борис разказва колко щастлив е Кулигин от мечтата си за перпетуум мобиле. Самият той е влюбен в момиче, с което дори не може да говори, тъй като съпругът и свекърва й са винаги с нея.
Кабанова казва на сина си, че сега те са престанали да уважават родителите си и го упреква, че е лоялен към жена си. Тихон й отговаря, че обича и уважава майка си. Глиганът започва да упреква снаха си Катерина, че не се обича; тя е сигурна, че синът й се е отнасял по-добре с нея, докато е бил сам.
Тихон Кабанов се оплаква, че винаги го получава от майка си заради Катерина и отива при Савел Прокофич да пие с него. Барбара моли да не се задържа дълго време, за да избегне гнева на Кабаних.
Варвара разказва на Катерина за любовта и съжалението си към нея. Съпругата на Тихон съжалява, че хората не летят като птици; разказва колко весела и жизнерадостна била в момичетата, но при Кабанови съвсем изсъхнала. Катерина обичаше да ходи на църква, майка й я обличаше и пазеше душата на дъщеря си. Момичето е измъчвано от някакво неясно предчувствие, предчувствие за смърт. Катерина признава на Варвара Кабанова, че не обича съпруга си, а друг човек.
Появява се господарка с двама лакеи и казва на момичетата, че красотата им ги води в самия басейн и че ще горят в неугасим огън.
Катерина възприема думите на жената като пророчество. Варвара я успокоява, казвайки, че няма от какво да се страхува. Започва гръмотевична буря, от която Катерина Кабанова много се страхува. Момичето се страхува от смъртта, особено след разговор със снаха си, и бяга вкъщи.
Глаша на въпроса на Феклуша какво прави, отговаря, че събира собственика за пътуването. Скитницата казва, че единственият й грях епостоянно желание за добра храна. Феклуша разказва на Глаша за страните, където управляват султаните.
Катерина признава на Варвара, че обича Борис Григориевич. Варя убеждава Катерина, след заминаването на Тихон, да пренощува при нея в беседката. Тихон тръгва на път за две седмици и майка му му дава заповеди. Варвара е сигурна, че веднага щом излезе от къщата, веднага ще започне да пие.
Кабанова казва на Тихон да нареди на жена си как да живее по време на отсъствието на съпруга си. Съпругът моли Катерина да се подчинява на свекърва си, да не седи безучастна, да не гледа през прозорците и да не се взира в млади момчета.
Сама, Катерина моли съпруга си да я вземе с него на път. Тихон отговаря, че е бил напълно „ударен“ у дома, иска да се освободи и да си почине от всички. Момичето иска да положи някаква ужасна клетва от нея, но Кабанов вярва на жена си.
Те изпращат Тихон и Кабаниха нарежда на сина си да се поклони в краката му.
Кабанова твърди, че младите хора не познават никакъв ред и дори не могат да се сбогуват правилно.
Кабанова упреква снаха си, че не е плакала, след като мъжът й е излязъл на верандата.
Катерина говори за това каква скука и меланхолия ще царят сега в къщата. Той съжалява, че двамата с Тихон нямат деца.
Варвара съобщава на Катерина, че майка й им е позволила да пренощуват в беседката.
Варя смени ключа на майка си от портата в градината и иска да го даде на Катерина за срещи с Борис. Момичето не иска да вземе ключа, но снаха й я убеждава все пак да го вземе и да го скрие за всеки случай.
Катерина се бори с изкушението. Въпреки това, спомняйки си свекърва си, съпруга си и съсипаната си младост, тя решава да види Борис през нощта, тъй като е много влюбена в него.
Пейка пред портите на къщата на Кабанови.
Кабанова и Феклуша, седнали на пейка, говорят за това какград Калинов е красив: тих и украсен с много добродетели.
Подхожда на пияния див и се кара на глигана. Савел Прокофиевич се оплаква, че всички му искат пари, но това наистина не му харесва.
Борис съжалява, че не може да види Катерина. Кулигин, който се запознал с младия мъж, разказва, че в града всички ходят само за да покажат тоалетите си, а зад затворите в семействата цари пиянство, разврат, ронят се сълзи. Виждат Варвара да целува Кърли.
Варвара моли Борис да дойде през нощта в дерето зад градината.
Дерето в градината на Кабанови.
Феномени едно и две
Борис и Кудряш чакат в дерето своите любовници. Кърли призовава младия мъж към благоразумие и предпазливост.
По време на среща Борис признава чувствата си на Катерина. Момичето се опитва да прогони любимия си, нарича го разрушител, но след това също признава любовта си.
Кърли хвали Вария за идеята с портата. Катерина изневерява на съпруга си.
Варвара и Катерина си тръгват, сбогувайки се с любимите си.
Десет дни по-късно. Тясна галерия със сводове на стара сграда, изглед към Волга.
Разхождащи се жители на града казват, че скоро ще има гръмотевична буря.
Кулигин иска от Дики пари на перпетуум мобиле в полза на обществото. Савел Прокофиевич не дава пари, а само крещи на търговеца.
Варвара съобщава на Борис, че Тихон е пристигнал. Катерина не се разхожда сама, а Варя се страхува, че ще направи някоя глупост, например ще разкаже всичко на съпруга си. В далечината се чуват гръмотевични бури, ръми дъжд.
Катерина се страхува от началото на гръмотевична буря, предвиждайки предстояща смърт. Глиганът казва, че момичето има много грехове. Тихон се опитва да защити жена си.
Хората казват, че бурята просто няма да отмине: или някой ще умре, иликъщата ще изгори. Катерина е сигурна, че бурята ще я убие.
Появява се господарката и казва на Катерина, че ще въвлече мнозина в грях с красотата си, че е по-добре да влезе в басейна. Първоначално Катерина се крие, но след гръм признава за предателството на съпруга си: „Цялото ми сърце се разби! Не издържам повече! Майко! Тихон! Аз съм грешник пред Бога и пред вас!“
Обществена градина на брега на реката.
Кабанов признава на Кулигин, че е пил през целия път и в Москва се е радвал, че се е освободил. Майка Тихон казва, че убийството на Катерина не е достатъчно, но той съжалява за жена си, защото я обича. Чичо изпраща Борис при търговец, когото познава от три години. Варвара избяга с Кудряш. Глаша пристига и съобщава, че Катерина е изчезнала.
Катерина върви сама и мисли за Борис, иска да се сбогува с него преди да умре.
Появява се Борис, Катерина му се оплаква от свекърва си. Младият мъж казва, че заминава за Сибир и няма как да отмени пътуването.
Катерина не знае къде да отиде и, като се сбогува с любимия си, идва на брега.
Кулигин отвежда Кабанови до брега, твърдейки, че някой е видял Катерина тук. Момичето скача във водата.
Борис иска да види Катерина, но майка му не му позволява. Хората носят мъртво момиче, а Кабанов тича към тях.
Кулигин казва, че душата на Катерина вече е далеч. Тихон се втурва към тялото на жена си. Кабаниха вярва, че плачът за Катерина е грях, синът я обвинява в смъртта на момичето. Майката му обещава да говори с него у дома, а Тихон Кабанов се оплаква, че е останал да живее и да страда.