Кутузов и Наполеон в романа Л
Много български писатели преосмисляха в творбите си глобални исторически събития, дадоха им собствена оценка, разглеждаха ролята на този или онзи държавник в дадена епоха. Едно от най-големите исторически произведения е епичният роман на Лев Толстой „Война и мир“, чийто разказ обхваща периода от 1805 до 1812 г., запазен в аналите на историята като времето на делата на френския командир Бонапарт Наполеон. Разбира се, не може да се оспори значението на тази личност както за световната история, така и за историята на България, но Л. Н. Толстой в контекста на романа успява да покаже незначителността на стремежите на великия император, противопоставяйки му силата на българския народ, отстояващ свободата си. Идеята за развенчаване на Наполеон възниква у писателя във връзка с окончателното изясняване на характера на войната от 1812 г. като народна война. Наполеон действа като нашественик, който се стреми да пороби българския народ. Като командир той е косвен убиец на много хора. И това, според Толстой, не му дава право на величие.
В тази светлина цялата военна и държавна кариера на Наполеон е дълбоко неморална. В рамките на десет години той завладява всички държави в Централна Европа и техните владетели, „изложените господари на света“, не могат да противопоставят на Наполеон „никакъв разумен идеал“. Само българският народ слага край на Наполеоновото владичество, погребва завинаги неговите абсурдни планове за завоевания и установяване на световно господство. По бойните полета в България въображаемото величие на Наполеон е напълно разкрито и „вместо гениалност има глупост и подлост, които нямат примери“. Спор с феновеБонапарт, който се стреми да оправдае своя идол във всичко и дори в античовешки действия, за да види проявлението на своето величие, Толстой отбелязва: „Величието изглежда изключва възможността за мярка за добро и лошо“. Но това е невъзможно, нито един човек няма право да избягва моралната оценка на действията си. И ако те са неморални, ако носят „злото” в себе си, той не може да разчита на величие, „няма величие там, където няма простота, доброта и истина”.
Човешкият живот за Наполеон няма стойност. Ярък пример за това е изявлението на френския император преди битката при Бородино, която отне живота на огромен брой хора: „Шахът е поставен, играта ще започне утре“. Така Толстой разкрива основните черти на Бонапарт: суета, жестокост, безразличие, прекомерна амбиция. Страданието на хората не вълнува нарцистичния командир, защото според него „тялото ни е машина за живот и нищо повече“. Разкривайки характера на Наполеон, Толстой фокусира вниманието на читателя върху неестественото, актьорско поведение на този герой, който всяка минута помни ролята си на велика личност, уверен, че всяко негово движение и дума са записани за историята.
Писателят показва и тактическите грешки на френския командир. Например фактът, че настъпателното движение на френската армия в България не предвижда укрепване на собствения й тил, което позволява на българските войски да извършват подривна дейност.
Така, анализирайки дейността на две исторически личности - Наполеон и Кутузов, Толстой изрази основната си идея, че истинското величие на човек може да се прояви само в служба на народа и отечеството.