Лечебно растение синя цианоза, приложение, прегледи, полезни свойства, противопоказания,
Високо многогодишно тревисто растение с дебело, късо коренище и множество плътни корени. Растението има широк спектър от терапевтични ефекти: седативно, отхрачващо, успокояващо, антисклеротично, хипотензивно, ранозаздравяващо и др. Отглежда се като ценно лечебно и медоносно растение, както и за декоративни цели.
Съдържание
цветна формула
В медицината
Синята цианоза, дължаща се на съдържащите се в големи количества биоактивни вещества, по-специално сапонини, има подчертан многостранен ефект върху тялото - нормализира метаболизма. В медицината препаратите от коренищата и корените на цианозата се използват широко като отхрачващо средство за лечение на възпаление на белите дробове и дихателните пътища (остри и хронични форми), туберкулоза, както и като седативно и успокоително средство на централната нервна система при различни нервни и психични заболявания. В допълнение, растението се използва в научната медицина като хипотензивно, хемостатично и заздравяващо средство при лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника (за епителизация и гранулиране на увредените тъкани), докато най-голям ефект се постига в комбинация с трева от кравай. Употребата на цианозно синьо в определени дози при атеросклероза намалява количеството на холестерола в кръвта и има положителен ефект върху съсирването на кръвта.
Противопоказания и странични ефекти
Препаратите от цианоза не се препоръчват да се приемат на празен стомах. Необходимо е да се използва цианоза само в предписаните дози. Когато се приема в прекалено високи дози, може да причини повръщане, диария и главоболие.
В дерматологията
В дерматологията цианозата се използва перорално катоантиалергично средство с противосърбежно действие, като средство, което нормализира функцията на надбъбречната кора при екзема, невродермит, лихен планус, гнойни кожни заболявания, витилиго и фитодерматит.
В други области
Синята цианоза е много декоративна по време на периода на цъфтеж и може да бъде чудесна украса за цветна градина, но за това растителният храст трябва да бъде оставен за дълго време, тъй като колкото по-стар е, толкова повече цветни издънки. Синята цианоза е добро медоносно растение, особено в Сибир - едно от основните летни медоносни растения в тайгата.
Класификация
Синя цианоза (лат. Polemonium coeruleum) - принадлежи към рода цианоза (лат. Polemonium) от семейството на цианозите (лат. Polemoniaceae). Родът включва около 50 вида двусемеделни тревисти растения, разпространени в студените и умерените зони на Евразия, Северна и по-рядко Южна Америка. Според някои източници цианозата е синя, също е цианоза лазурна или цианоза лазурна (Tsitsin, 1962).
Ботаническо описание
Многогодишно тревисто растение до 120 см височина (до 150 см в култура). Има дебело неразклонено късо (3-5 cm дълго), хоризонтално коренище с множество тънки светли корени. Стъблата единични или по няколко, изправени, кухи, космати, прости или разклонени в горната част. Листата са редувани, перести, със 7-13 чифта продълговато яйцевидни и заострени нагоре листчета, долните са на дръжки, горните са приседнали. Цветовете са сини, синкаво-лилави, лилави, понякога синкаво-бели, събрани в апикални метличести жлезисто-пубертетни съцветия. Околоцветник двоен. Чашката е петделна. Венчето е широко отворено, колеловидно и звънчевидно, с петделно членче, 2-2,5 пъти по-голямо от чашката. Тръбата на венчето е белезникава спръстен от косми във фаринкса. Тичинките 5, разположени между дяловете на венчето и прикрепени към тръбичката му. Плодник 1, с дълъг връх и триделно близалце. Яйчникът горен тригнезден. Синя цианоза цветна формула - * H (5) L (5) T5P1. Плодът е триклетъчна, многосеменна, почти сферична капсула. Семената са дребни тъмнокафяви или почти черни, извити продълговати, тясно крилати, дълги около 3 мм.
Разпръскване
Среща се в горската и лесостепната зона на европейската част на България, както и в Западен Сибир, като прониква на изток до Енисей и Далечния изток. Расте поединично или на малки групи по влажни ливади, горски поляни и краища, сред храсталаци, по бреговете и в речните долини. Предпочита богати, добре дренирани почви за растеж. Въведен в култура като лечебно растение в Московска област, Западен Сибир и в централната част на нечерноземната зона на България.
Набавяне на суровини
Като лекарствени суровини се използват коренища с корени. Подземните части на цианозата се берат през есента в края на вегетацията, след узряване на плодовете. Изкопайте корените, изплакнете бързо в студена течаща вода и отрежете надземните части. Коренищата се нарязват надлъжно и се сушат под навес, на таван или в сушилня при температура 50-60 o C. Суровините се нареждат на слой 8-10 cm върху мрежи и се обръщат от време на време. Добивът на сухи суровини е 20% от прясно събраните. Изсушените суровини са прави или леко извити коренища с дължина от 0,5 до 5 см и дебелина от 0,3 до 2 см. Повърхността на коренището е набръчкана, сиво-кафява, жълтеникаво-бяла или бяла на равномерна фрактура. Корените са тънки (7-35 cm дълги и 1-2 mm дебели), жълтеникави отвън, бели на счупването. Мирис слаб, особен, вкусгорчив. Срокът на годност на суровините е 2 години.
Химичен състав
Фармакологични свойства
Приложение в традиционната медицина
В народната медицина синята цианоза се използва като успокоително средство при безсъние и нервна възбуда, намалява нервната рефлексна възбудимост, двигателната активност, нервните тикове и конвулсиите. Запарка от билката цианоза се използва при епилепсия, депресия, главоболие, уплаха, истерия. Чудодейният ефект на синята цианоза се проявява при лечение на кашлица, бронхоспазъм и бронхопневмония, катарални и обструктивни състояния на дихателните пътища, белодробен абсцес. Затова в народната медицина синюхата се използва като отхрачващо средство. При туберкулоза употребата на цианоза насърчава кашлицата, спира хемоптизата и също така помага за разреждането на храчките. В народната медицина синюхата се използва заедно с блатото като средство за заздравяване на рани при пептична язва на стомаха и дванадесетопръстника. Той е част от таксите, използвани за лечение на псориазис. В допълнение, цианозата почиства съдовете от мастни натрупвания.
Историческа справка
Литература
1. Абрикосов Х. Н. и др. Синюшник // Речник-справочник на пчеларя / Съст. Федосов Н. Ф. М.: Селхозгиз, 1955. С. 337.
2. Атлас на лечебните растения на СССР / гл. изд. Н. В. Цицин. — М.: Медгиз. 1962. 702 стр.
3. Биологичен енциклопедичен речник (под редакцията на М. С. Гиляров). М. 1986. 820 с.
4. Блинова К. Ф. и др., Ботанико-фармакогностичен речник: Реф. надбавка / Изд. К. Ф. Блинова, Г. П. Яковлев. М.: По-високо. училище., 1990.С. 236.
5. Бурмистров А. Н., Никитина В. А. Медоносни растения и техния прашец: Наръчник. М.: Росагропромиздат, 1990. С. 151. 192 с.
6. Губанов И. А. и др.. Диви полезнизаводи на СССР / Под. под редакцията на Т. А. Работни. М.: Мисъл, 1976. С. 274.
7. Губанов, И. А. и др Polemonium caeruleum L. Синя синюха // Илюстрован справочник по растенията на Централна България. В 3 т. М .: Т-в научен. изд. KMK, In-t технолог. изд., 2004. Т. 3. Покритосеменни (двусемеделни: двусемеделни). С. 79.
8. Замятина Н. Г. Лечебни растения. Енциклопедия на природата в България. Технологичен институт. изследвания М. 1998. 492 с.
9. Лечебни растения. Справочник (под редакцията на Н. И. Гринкевич). М. "Висше училище" 1991. 396 с.
10. Пешкова Г.И., Шретер А.И. Растения в домашната козметика и дерматология. Справочник. МСП. 2001. 684 стр.
11. Шанцер И.А. Растения от средна зона на Европейска България. 2007, стр. 418-419.
12. Турова А. Д., Сапожникова Е. Н. Лечебни растения на СССР и тяхното използване. 4-то изд., стереотип. М.: Медицина, 1984. С. 43.
13. Хотина А. А. и др.. Лечебни растения на СССР (култивирани и диви) / Под редакцията на М .: Колос, 1967. С. 217-219.