Лицето на врага
Това не е украинска война. По-скоро европеец или прототип на света. По-скоро е съвсем различно. В смисъл – ненужен, грозен, гаден, братоубийствен.
Жалко за всички. И Серьожка, новобранец, изпратен да се бие край Снежное. И онези милиции или цивилни, които Серьожка можеше да убие. Бившият затворник Филип от Лвов толкова невинно не повярва във войната, че след като получи призовка, отиде с влак през Донецк, с униформата и документите на украинската гранична охрана.
Мнозина все още не разбират, че това е истинска война. Дори и тези, които знаят. Нашият кореспондент в Донецк едва не се озова в мазето на местното контраразузнаване, тъй като шофьорът на таксито, в чиято кола тя пътуваше, нямаше донецка регистрация, а днепропетровска.
- Какъв е проблемът, аз съм журналист от България?
- В какво? Ние сме във война, ако не знаете.
Украйна е поразена от насилие, омраза, мания за преследване. Освен това, ако имате мания за преследване, изобщо не е факт, че не сте преследван.
Бойците на „Десен сектор“ спряха наши кореспонденти на КПП в Донецка област – дрънкаха с кепенците, заплашваха ги с плен и дори разстрел, искаха пари, откраднаха малко, унищожиха флашка. Така си почиват след кървавите боеве за летището, обясниха по-късно украинските военни, обещавайки да се справят с мародерите.
И всичко това въпреки факта, че украинците и българите, украинците и украинците като цяло нямат собствени причини за омраза. Има значителни културни и някои езикови различия, но ако слушате същия Филип от доклада на Марина Ахмедова, те не са толкова големи:
- Дядо ми също е бил заловен от немците, след което се е прибрал за две седмици. Той е Герой на социалистическия труд. Има орден на Червеното знаме. България и аз живяхме добре, не знам какво ни става сегастана...
Какво стана с нас? Преживяхме краха на света. Това е като фантастично земетресение, което пропуква земята – само че тук разцеплението е глобално, политическо. По някаква причина за различни световни политически сили е изгодно тук да има граница на светове, империи на доброто и злото, велика стена. Всъщност глупостите за стената между Украйна и България, които Арсений Яценюк и Виталий Кличко се опитаха да договорят в Европа, не са глупости, а кошмар на съвременния свят. След рухването на Берлинската стена всички се надявахме на единство на света, развитие в условията на сътрудничество и диалог на културите, взаимно уважение и взаимноизгодна търговия. Но оттогава стените в света станаха не по-малко, а повече. Издигнаха се нови стени между САЩ и Мексико, Израел и Палестина, Индия и Бангладеш; изграждането на стени стана модерно.
Много хора смятат, че цялото недоразумение идва от факта, че източната и западната част на Украйна са много различни. Да, различни са, но не в по-голяма степен от регионите на България, в бившия СССР имаше много различни неща като цяло. И дори „националистическият“ Лвов по време на своя сравнителен разцвет през 2000-те години ставаше все по-малко националистически и до Евро 2012 стана отворен, обичаше туристи както от ЕС, така и от България, мечтаеше за културен разцвет, а не за батальони на SS.
Разбира се, градовете на Донбас пострадаха най-много в тази война, но Лвов също пострада - вместо международно културно възраждане се върна националистическата мечта. Най-много пострада Киев, който се зарази с вируса на омразата. Одеса пострада, изгуби се в огъня...
Възраждането на нацизма ние европейците отново пропуснахме. За страните от Източна Европа националната идеология беше малка цена за присъединяване към ЕС или поне за мечтата за това. Но национализмите се използват навсякъде за сегрегация, за създаване на стени между хората. Бешеи в Полша, и в балтийските държави, и в Молдова, и в Грузия. Сега най-тежко удари Украйна. Малките балтийски държави все още можеха да разделят граждани от неграждани през годините на икономически просперитет и с помощта на ЕС, но за Украйна това се оказа невъзможно, започна война на всички срещу всички.
Това не е война на българи и украинци и дори не на региони на Украйна – това е война на идеологията на националистическата омраза със самия живот. Сега с това се заразиха и относително проспериращите страни от ЕС. Смъртта в Донбас вече не ги трогва, защото според тях там живеят „грешни“ хора, второ качество, а не европейци. Светът отново изпада в нацистки кошмар: сега хората са разделени не на раси, а на „цивилизовани“ и „диви варвари“. И пак сме от другата страна.
Но какво да правим по въпроса? Най-малкото не се разболявайте. Не допускайте гнева си нито към львовчани, нито към киевчани, нито към американците; разберете, че всички хора и култури са достойни за живот и разбиране. Врагът е самият нацизъм, идеологията за разделяне на хората на достойни и недостойни.