Любовна формула
начин на живот... Дишай!... Черният дроб е муден, сърцето е палаво... - Той остави телефона. - Как ти и той издържахте две хиляди години, не разбирам! Трябва да завършим с хиромантията, приятелю! Да искриш с пръст, да глътнеш вилица на нашата възраст вече не е добре. И внимавайте с дамите! Мраморни са, не са мраморни - нашата работа е странична! Седнете на слънце, печете се!
„Би било добре да се лекуваме с билки“, добави лелята. - Отвара от лайка, мента... Имате ли мента в Италия?
- Добре, откъде идва ментата в Италия? – възрази докторът. - Видях им Италия на картата, ботуш с ботуш и това е!
Объркана Мери погледна през вратата.
— А ето и нашата Галатея — радостно обяви Федося Ивановна. - Ела при господаря, не се страхувай ...
Мария дръпна упорития Федяшев със себе си.
— Ти обеща, Альоша — упрекна го тя шепнешком.
„Ние, графе“, обясни Федося Ивановна, „ние казахме на нашите съседи, че материализацията е станала. Да сър! Направо! Тук, казват, имало статуя, а сега Мария Ивановна е станала. Мнозина вярват.
- Чувства ли се зле? — попита Мария, като се приближи и хвана Федяшев за ръка.
— Добре е — отвърна докторът. - Всички са добре живи ... Куршумът, слава Богу, докосна само кожата. Ръката ви, графе, се оказва по-умна от главата ви ... Тя казва: „Застреляй ме“, но този не иска.
Къде отива Маргадон? — изведнъж тихо попита Калиостро.
„Изпратих го в града“, Федося Ивановна погледна през прозореца. — Казват, че ви търси някакъв щабен капитан. От княз Потьомкин...
По това време Маргадон напусна къщата с пътен багажник. Конярят държеше оседлания кон за юздата.
- Маргадон! — извика тихо Калиостро. Маргадон потръпна и се обърна към къщата.
Мария неусетно бутна Федяшев и той веднага каза:
- Графе, умолявам виостанете с нас още няколко дни. Неделен годеж. Направих предложение на Мария Ивановна ...
— Чакай малко — каза Мария. „Казах ти, не мога да взема решение без татко.
Помогни ни, графе! — примоли се Федяшев. - Има само една надежда за вас ... Мария Ивановна казва: имате астрална връзка с него. Поискайте благословията му, умолявам ви!
- О, Альоша! Мария беше възмутена. - Е, сега от г-н Калиостро ли зависи?
Всички погледнаха Учителя.
Калиостро затвори очи за момент, напрегна се, след което каза твърдо:
- татко се съгласява. - След това тихо попита: - А сега си вървете!
Всички бързо продължиха към вратата, където се появи разтревожен Маргадон.
- Искахте да напуснете собственика? — попита Калиостро.
Мислех, че собственикът е мъртъв. Маргадон бавно огледа стаята. „А мъртвите нямат нужда от слуги… Винаги си си играл с живота на другите хора, но не и със своя. Вие предадохте призванието си! Преследват те, а ти лежиш по пеньоар и се отдаваш на мечти.
– Смятате ли, че моето призвание е да се измъкна от преследването?
- Със сигурност. Защото, когато напуснеш преследването, не мислиш за нищо друго.
— Говориш като мислещ човек — кимна Калиостро. - Готова ли е каретата?