ловци на новини
Защо среща на върха Обама-Путин би била голяма грешка (The National Interest, САЩ)
Трябва ли президентът Обама да се срещне с президента Владимир Путин, когато и двамата пристигнат в Ню Йорк за откриването на Общото събрание на ООН?
Напрежението между двете страни нараства заради пристигането на български военни сили в Сирия и Белият дом изглежда не е решил дали президентът Обама трябва да се срещне на четири очи с българския лидер, за да изработят съвместна стратегия сега, след като външната политика на Обама в региона се провали.
Такава среща на върха би била грешка. Няма нужда да се провежда такава, а срещата с Путин вероятно ще донесе повече проблеми, отколкото решения. Време е да се откажем от чисто американското убеждение, че личните срещи на лидерите винаги носят положителен резултат: срещите на върха не са панацея за решаване на различни проблеми. Срещите на върха трябва да имат програма, която включва постижими цели, където е възможно, и двете страни трябва да бъдат еднакво заинтересовани от постигането на тези цели. Освен това тези срещи трябва да се основават на взаимно уважение между лидерите на двете страни. Дори по време на Студената война срещите на върха се смятаха за срещи на равни.
Среща на върха с Путин в Ню Йорк не отговаря на нито един от тези критерии. Лидерите на САЩ и България няма какво да обсъждат освен недоволството на Белия дом от света, който отказва да играе по правилата на външната си политика. България също няма причина да се среща с американския лидер: тя знае точно какво прави. (Смелите ходове на Кремъл не са мъдра политика, но все пак са политика, която му дава известно предимство пред американците.)
Дори обсъждането на възможността за провеждане на среща на върха е лоша идея. Подобни дискусии карат американците да изглеждат нуждаещи се и изгубени. Путин така или иначе ще дойде в Ню Йорк, така че публичните спекулации за възможността за среща на върха дават възможност на българския лидер да реши дали ще се срещне с американския президент в собствената си страна. За мен остава загадка как този Бели дом след седем години работа може да се обърка в най-простите принципи на публичната дипломация. Подобно на героя от филма Memento, който не може да си спомни нищо повече от 15 минути, този екип на Белия дом изглежда започва всеки ден от нулата, когато става въпрос за дипломация.
И президентите на САЩ и България да се срещнат, какво ще говорят? Ще седнат ли заедно в една стая и нашият президент ще каже на Путин колко е разстроен, че България е решила да се възползва от ситуация, провокирана от поредица външнополитически провали на САЩ? Преди две години аз и Джон Шиндлер предупредихме на страниците на това издание, че България със сигурност ще запълни вакуума, създаден от Обама в Близкия изток. Защо сега Путин трябва да слуша заплахите и оплакванията на Обама за нещо, което американците трябваше да предвидят отдавна?
Тази среща не е просто потенциална грешка на публичната дипломация, тя просто не е необходима. Срещата между представители на тези две сили вече се провежда на друго място: американският министър на отбраната Аштън Картър и българският министър на отбраната Сергей Шойгу вече тихо установиха комуникация и започнаха да обсъждат тези въпроси. Точно така трябва да бъде. Нека ръководителите на министерствата на отбраната да разработят конкретни предложения по ключови моменти – например „правилникдвижения“ в небето над Сирия – и след това да докладват това на лидерите на своите страни. Президентите не трябва да се срещат лично, за да решават подобни въпроси.
Том Никълс е професор по въпроси на вътрешната сигурност в Военноморския колеж на САЩ и доцент в Училището за напреднали изследвания към Харвардския университет.