Малък и среден бизнес в СТО

малък
предприятия
среден

бизнес

Процесът на присъединяване на България към Световната търговска организация всъщност започна едва през втората половина на 2013 г. и според редица споразумения ще продължи 5-7 години, така че нашите предприемачи все още имат време да се подготвят за работа в новите условия. Но представители на малкия и среден бизнес в европейските страни вече активно навлизат на българския пазар и в някои отрасли (лека и хранително-вкусова промишленост, фармацевтика) създават сериозна конкуренция на местните производители. В същото време българските предприемачи изначално са в умишлено неблагоприятна ситуация поради високите лихви по кредитите и наемите и най-вече поради изоставането в развитието на малкия и среден бизнес в иновационния и производствения сектор. Интересите на националната сигурност изискват намаляване на зависимостта от внос на високотехнологични стоки. Нещо повече, чужд капитал не може да завземе ключови позиции в стратегически важни сегменти на българския пазар. В момента в България делът на иновативните предприятия в общия брой на малкия и среден бизнес не надвишава 6%, а производството - 10%, в икономиките на развитите страни тези цифри са няколко пъти по-високи и са средно 25-30%.

Експертите на Световната банка отбелязват, че квалифицираните работници и градското население ще се възползват повече от присъединяването към СТО, отколкото населението на страната като цяло, благодарение на увеличаването на чуждестранните инвестиции в сектора на бизнес услугите. На първо място, регионите донори (като Московска, Тюменска, Новосибирска област) ще получат значителни ползи. За привличане на чуждестранни инвестиции в регионите ще е необходимо да има обещаващи и икономически изгодни проекти в производството на високотехнологични и наукоемки продукти.продукти, търсени на международния пазар.

Във връзка с присъединяването към СТО основният проблем е като цяло ниското търсене на иновации, както и неефективната му структура - прекомерна пристрастност към закупуването на готово оборудване в чужбина в ущърб на въвеждането на собствени нови разработки. Нито частният, нито публичният сектор проявяват достатъчен интерес към иновациите. В процеса на интегриране на вътрешния малък и среден бизнес в глобалното икономическо пространство ключова роля трябва да играе развитието на модернизацията и въвеждането на иновации. И това ще изисква изграждането на верига от обекти на инфраструктурни организации за подпомагане на малки иновативни и индустриални предприятия, включително бизнес инкубатори, технологични паркове, индустриални паркове, клъстери и специални икономически зони.

Необходимо е да се възприеме опитът на страни като Китай, където държавата организира и изгражда технологични паркове и индустриални паркове за сметка на бюджетни средства, след което предоставя техните производствени и офис площи на предприемачи за безплатно ползване.

Най-продуктивен подход за формиране на индустриални паркове и технологични паркове може да бъде секторният принцип, който има за цел да създаде отделни секторни клъстери от предприятия. Резултатът от дейността на такива структури ще бъде не само прототипи на иновативни продукти, но и организиране на тяхното масово производство, което ще позволи навлизане на международния пазар и активно популяризиране на техните продукти, като се използват предимствата, които предоставя присъединяването към СТО.

В съвременните икономически условия доминираща роля придобива иновативният вектор на развитие, както и радикалната модернизация на технологиите и индустриите, което изисква сериозни финансови инвестиции както от предприемачите, така и от инвеститорите.инвестиции. Степента на риск в иновациите се доказва от факта, че ако процентът на оцеляване сред всички малки предприятия е средно 50%, то от всеки десет иновативни малки предприятия само един или двама успяват.

Невъзможно е напълно да се избегне рискът в иновативното предприемачество, особено в контекста на присъединяването към СТО, тъй като е много трудно да се предвиди коя иновация ще бъде успешна на пазара и коя няма да бъде търсена. Рисковете обаче могат да бъдат намалени, ако иновативните проекти се анализират внимателно, като за това се включат опитни специалисти и експерти. Наборът от мерки, които намаляват рисковете, възникващи в условията на „отворени врати“ за малкия и среден бизнес, според нас трябва да включва следните приоритетни мерки:

  • 1) Организиране на целенасочена подкрепа за предприемачи и стопански субекти, работещи в областта на иновативната икономика;
  • 2) Стимулиране развитието на иновативна дейност чрез ефективна данъчна политика и премахване на бюрократичните ограничения;
  • 3) Формирането на предприемачеството в областта на иновационното развитие трябва да се извършва, като се вземат предвид реалните икономически и правни условия;
  • 4) Подобряване на професионалните умения на служителите на малки и средни иновативни предприятия, тяхното активно участие в производствения процес;
  • 5) Подкрепата и развитието на високотехнологичното, иновативно предприемачество трябва да стане основен приоритет на държавните и общинските власти.

Значителна роля за стимулиране на развитието на малкия иновативен и производствен бизнес, повишаване на конкурентоспособността му на международните пазари могат да играятприемане на комплекс от мерки в областта на данъчното регулиране.

На първо място, това е предоставянето на „данъчни ваканции“ за новосформирани иновативни предприятия и индустрии, създадени в резултат на инвестиции под формата на капиталови инвестиции (например временно освобождаване от данъци върху доходите, собствеността, поземления данък на предприятията,

Необходимо е да се разработят и реализират стратегически федерални и регионални програми и проекти, насочени към стимулиране на развитието на иновативното и индустриално предприемачество, което се дължи на следните основни причини:

Очевидно е, че развитието на иновационната дейност зависи преди всичко от компетентното проектно финансиране на самите малки и средни предприятия и организации и тук, за съжаление, не виждаме нищо друго освен общи цифри, характеризиращи обеми. И само там, където са ясно определени механизмите за привличане на инвеститори, основните и допълнителни източници на финансиране, обосновката за изплащане на заемни средства, можем да очакваме привличане на инвестиции в необходимите обеми.

Според някои експерти основните области на държавна подкрепа за малките и средните предприятия не са преките субсидии, а предоставянето на консултантски и маркетингови услуги, които помагат за навлизане на пазарите.

Например в Италия има цяла система от банки, предоставящи експортни кредити, поддържани от голям брой регионални фондове. Преходът към цивилизованите норми, приети в международното икономическо пространство, ще наложи нашите бизнес структури да преструктурират установените методи и практики за правене на бизнес. Защо малките и средните предприятия трябва да предприемат следните стъпки:

  • 1. Спешно се заеметепрофесионално обучение на своя персонал. Опитът на предприятията, които успешно правят бизнес в СТО, показва, че те отделят най-малко 20% от общите си разходи за обучение и сертифициране на своя персонал. В България този процент е значително по-нисък и в момента възлиза на не повече от 0,8% за малкия и среден бизнес и 12% за големия бизнес;
  • 2. Всяко предприятие да извърши инвентаризация и цялостна оценка на своя интелектуален капитал и всички обекти на интелектуална собственост;
  • 3. Изграждане на единна система за управление на качеството на ресурсите, продуктите или услугите в предприятието, с основен акцент върху качеството на управление с цел предотвратяване на дефекти в произвежданите продукти или услуги и привличане на пълноценни човешки и финансови ресурси;
  • 4. За създаване на прозрачна система за финансова отчетност, базирана на МСФО, и в бъдеще за въвеждане на глобална финансова система, е необходимо да се обучат ново поколение счетоводители, способни да изпълняват функциите на финансови директори, тоест да управляват активи и да извършват бърза оценка на пазарната им стойност.

Най-продуктивен подход за формиране на индустриални паркове и технологични паркове може да бъде секторният принцип, който има за цел да създаде отделни секторни клъстери от предприятия. Резултатът от дейността на такива структури ще бъде не само прототипи на иновативни продукти, но и организиране на тяхното масово производство, което ще позволи навлизане на международния пазар и активно популяризиране на техните продукти, като се използват предимствата, които предоставя присъединяването към СТО.

За да се повиши конкурентоспособността на МСП на отворените пазари на СТО, е необходимо да се стимулира дългосрочното финансиране на рисков капитал и да се повиши привлекателността на частните инвестиции в развитиетоиновационни дейности на малки и средни предприятия.

Значителен положителен ефект за малкия и среден бизнес може да има премахването на административните бариери, които включват митнически формалности, технически стандарти, санитарни и ветеринарни стандарти, изисквания за опаковане и етикетиране, както и намаляване на нивото на корупция в регионите. Една от основните задачи на държавните и общинските власти трябва да бъде провеждането на редовен мониторинг и обобщаване на вътрешния опит в развитието на предприемачеството, като се вземат предвид манталитета, националните и териториалните традиции и предпочитания, за да се подобри нормативната правна рамка за улесняване на правенето на бизнес.

Става съвсем очевидно, че в момента България има спешна нужда от държавна програма от приоритетни мерки за стимулиране на развитието на иновативното и индустриално предприемачество.

(Тук можете да използвате средствата на Фонда на Федералния резерв и Фонда за развитие).

В заключение трябва да се каже, че иновативният път на икономическо развитие, възприет в цивилизования свят, е невъзможен без участието на местното иновативно и индустриално предприемачество във високите технологии. Намирайки се извън системата на международните търговско-икономически отношения, България се обрича на самоизолация, техническа изостаналост, ориентиране към експорт на суровини, запазване на архаични форми на управление, които изобщо не работят в пазарни условия.