Малки трагедии - Афрорус

Аз съм африканска майка. Афрорус. Български африканци

  • Теми без отговори
  • Активни теми
  • Търсене Мобилна версия

Аз съм майка на афрорус ⇒ Малки трагедии

СъобщениеИрина » 28 март 2008 г., 20:10 ч.

Наскоро Рязан беше шокиран от див инцидент. Десетгодишно момче е било бито от 40-годишен съсед. Детето беше виновно само за това, че нямаше бял цвят на кожата - това е метис на име Дейвид Нахену. Той се озова в болница с натъртвания и увреждане на меките тъкани на главата. За щастие тази история завърши щастливо: Давид се възстанови, а онзи ден нарушителят се съгласи да плати обезщетение на пострадалия афро-българин за причинените щети. Само в стария, стария филм "Циркът" едно чернокожо хлапе има гарантирано щастливо детство у нас. Всъщност децата метиси в съвременна България (а те не са толкова малко) живеят никак сладко. По улиците и в училищата те често са бити, унижавани и обиждани. Правозащитниците твърдят, че обществото е толкова болно от ксенофобия и расизъм, че е готово да превърне дори дете във враг.

По данни на Института за африканистика на БАН повече от 70 хиляди студенти от Черния континент са посетили България от 60-те години на миналия век. В памет на престоя си у нас те оставиха около 40 хиляди метиси. Днес броят на децата от междурасови бракове непрекъснато нараства и всеки от тях ежедневно се сблъсква с различни прояви на ксенофобия. 8 от 10 бебета се отглеждат от български самотни майки, които просто не са в състояние да се борят с бедността и порядките на националистическото общество.

В Москва, близо до сградата на дипломатическия корпус в Грузинския улей, има малка среща. Президентът на благотворителната фондация Метис Емилия Тайнс-Менса раздава хуманитарна помощ на майкипомощ - възглавници и одеяла. Българските момичета дойдоха сами за неща: за пореден път всички се страхуват да извадят тъмнокосото си дете на светло. Като минимум ще трябва да търпите неодобрителни погледи в метрото.

„Историите на повечето момичета са подобни“, казва Емилия. - В институт или клуб срещнаха африкански студент. На своите двайсет години той е здрав, остроумен, невероятно секси и, разбира се, не е безразличен към местните блондинки, както и те към него. Установяват се любовни връзки, които често завършват с бременност. Африканец, дълбоко убеден, че децата са богатство и колкото повече са, толкова по-добре, не настоява за аборт и се жени за българка с удоволствие. И след пет години срокът на обучението му приключва и човекът заминава за родината си. Не си струва да чакате. Млад мъж с познания по чужди езици и висше образование се счита за идеален младоженец в Африка. Освен това консервативните африкански семейства често гледат крайно негативно на „белите“ снахи.“

Възможни са обаче и други развития. Например татко от Африка взема волево решение да остане в България. Само това рядко води до спокойно семейно щастие.

„Моят африкански съпруг завърши висше образование в Москва“, казва Елена Серова (имената на героите са променени по тяхна молба. - „NI“). - Беше голям специалист, намери си добра работа. Вече правехме ярки планове, но всичко се срина. Имаше проблеми с регистрацията: съпругът ми не беше регистриран в моето общежитие и, както разбирате, младо семейство с две деца може да чака години за апартамента си. Цялата заплата на съпруга й отивала за плащане на глоби поради липса на регистрация. На всеки пост го "бавеха". В резултат на това съпругът трябваше да напусне. Сега общуваме само чрез кореспонденция.

С подобнипочти всички африкански папи се сблъскват с проблеми. Инженер Лари Траоре, глава на българо-африканско семейство, повече от пет години не може да си намери работа дори като товарач. Бащата на две деца метиси, Луис Фернандес, отива на нощна смяна много преди да започне: африканец, който се разхожда по тъмните улици, неведнъж е ставал обект на атака от скинари и просто агресивни тийнейджъри.

„Не можете да обвинявате африканците, че трябва да оставят децата си в България“, казва Габриел Кочофа, президент на Асоциацията на международните студенти. - Това е преди всичко проблем с несъвършенството на законодателството. Чуждестранният студент може да работи в България само 2 месеца в годината и то само в собствения си университет. Единственият шанс африканец да остане в Москва е да се ожени за българка. Оттук и много необмислени бракове и в резултат на това случайни деца. Сватбата обаче не гарантира, че студентът ще може да живее и работи спокойно в България: процедурата за получаване на съответните документи (разрешение за регистрация, разрешение за пребиваване и др.) често се проточва с години. Добавете към това постоянните обиди, а понякога и побоищата, които трябва да понесете, и ще разберете защо много бащи са принудени да бягат от жените и децата си.

Друг, макар и по-рядък сценарий: африканец тръгва и води със себе си българско семейство. За много момичета тази опция изглежда доста приемлива. В действителност обаче се оказва, че в Африка просто е невъзможно да се живее. Първо, в много страни, например в Конго, непрекъснато се водят междуплеменни войни и проблемът с бедността и безработицата е много остър. Второ, повечето майки просто не могат да понасят изключително сухия горещ климат и различни епидемии, по-специално малария. Трето, и това е може би най-трудното за една жена – тя трябвада се справи с изневярата на съпруга си. По природа африканците са полигамни и ако в България пламът им все още се охлажда от местни порядки, то у дома почти всички здрави мъже имат ако не няколко жени, то със сигурност няколко любовници. Не забравяйте езиковите и културните бариери.

„Някъде от три или четири годишна възраст децата метиси започват да изпитват комплекс за малоценност“, казва Емилия Тайнс-Менса за „NI“. „В крайна сметка те не познават деца, които приличат на себе си, не продават черни кукли в магазина, а в българските книжки с картинки всички герои са чисто руси. Детето започва да се смята за изрод, мисли, че кожата му е изгоряла. Метисите не обичат да излизат. Ако у дома мама и баба повтарят, че той е най-красивият, то в двора детето постоянно чува в най-добрия случай, че е „чернокос“. И в най-лошия случай ... 12-годишният Майкъл, връстниците се опитаха да "погледнат" в стомаха, за да "видят какво се случва в черния корем", а момчетата принудиха третокласника Игор да яде земята, казвайки, че това е "най-добрата храна за черните". Естествено способните, талантливи деца в училище се считат за най-слабите ученици, тъй като просто се страхуват да изразят мнението си отново.

„Повече от всичко друго не обичах да ходя на училище“, потвърди пред NO 12-годишната метиска Алина Силва. - Вкъщи ме наричаха галено „шоколад“, а в класа се залепи прякорът „измет“. Веднъж във фитнеса паднах и изцапах униформата си. Тя се разплака, естествено. И всички момчета просто се засмяха и казаха, че винаги трябва да нося мръсни дрехи, така че дрехите да съответстват на цвета на кожата ми и моя „нечист“ произход. Друг път, когато се спънах в дъската, един съученик се развика на учителя: „Тя е тъпа. Това е черен човек от палмово дърво. Беше много неудобно. В крайна сметка успях да убедя майка ми да ме вземе от училище. Сега работя вкъщис наети учители. Все още имам много малко приятели: децата на съседите и едно момиче от нашия двор.

Най-неприятното е, че често в „тормоза“ участват и самите учители. Във фондация Метис има много примери за това. Тъмнокосото момиче с прекрасни вокални способности Анджела не можа да получи заслужена награда в конкурса за млади таланти. Казаха й така: „Как чернокожо дете ще стане победител във фестивала „Нашият дом е България“? Необичайният външен вид на мелеза Алекс стана обект на постоянна агресия от страна на и без това неадекватната начална учителка. Била детето с линийка и удряла главата му в бюрото. „Единственото, което можехме да направим“, казва Наталия Фернандес, майка на битото дете, „е да преместим детето в друго училище, където учителите се държат нормално.“ И накрая, в детската градина, където отиде Аня, от целия град Алексин в района на Тула те заведоха децата на екскурзия, за да разгледат „чудото Юдо“.

Мамо, роди ме отново

Основната тежест от тревогите за адаптирането на младите чернокожи българи в българското общество, разбира се, пада върху плещите на майките. Необходимо е постоянно да се занимавате с деца, да провеждате психологически разговори, да говорите за техния африкански произход и да обяснявате ситуацията. Трябва да запознаете детето си с хора като него. За целта фондация Метис организира месечни специални етнически празници, на които децата пеят и танцуват заедно. Емилия Тайнс-Менса отвори за всички безплатни образователни центрове с езикови и компютърни класове, където белите деца учат заедно с метисите. Но нито една благотворителна програма не може да накара майките да свикнат с постоянните обиди: „Срамота, спах с чернокож!“

„На последната ми работа мениджърът ми каза така: Не искам да работиш за нас,- спомня си Елена Серова. - На възмутения ми въпрос "защо?" той каза нещо от рода на: „Погледнете децата си“. Естествено, трябваше да напусна."

Една наистина трагична история разказа Галина Викторовна Федина, която сега отглежда сама своя внук метис: „След като етиопският зет си тръгна, дъщеря ми се опита по всякакъв начин да уреди личния си живот. Тя започнала връзка с българин и когато вече отивало към сватбата, решила да го запознае със сина си метис. Младоженецът беше ужасен. Извика: „Презирам курви, които спят с черни. Можете да забравите за сватбата! Дъщерята изпадна в депресия и след това замина за друг мъж, всъщност ми даде дете. В момента не говорим с нея."

Ако няма близки, готови да приютят метис, детето го очаква истински ад. Наскоро един от участниците във фондацията чу по радиото как директорът на едно от сиропиталищата буквално молеше слушателите да осиновят метис - той просто беше бит от връстниците си. За съжаление Емилия не успя да намери това бебе и SOS сигналите вече не се повтаряха. От фондацията се надяват някой да е осиновил момчето, но не изключват то просто вече да не е между живите.

Колет от Африка

Може би ситуацията нямаше да бъде толкова критична, ако издръжката се изплащаше на майки на метиси. Теоретично е възможно, но на практика е нереалистично.

„Вероятността да се събере издръжка от гражданин на една от африканските държави е максимум 10%“, обясни пред NI Роман Дячков, ръководител на адвокатска кантора „Факт“. – За да съдиш африканец в родината му, първо трябва да го намериш. Никой съд няма да приеме иск, ако не можете да докажете съществуването на лицето, което плаща издръжка: трябва да представите неговите писма или фактури. В това, на теория, консулството трябва да помогне на ищецаБългария е в страната, но тя по правило не се занимава с такива въпроси. Ще трябва да търсите сами. След това съдът ще започне да призовава африканеца на изслушването. Може да отнеме шест месеца или година, докато се реши делото да се разглежда без присъствието на ответника. Но дори и да имате съдебна заповед в ръцете си, не е факт, че пак ще получите парите. Първо, може да няма подходящо международно споразумение между България и африканска държава. Второ, съдебното решение трябва да бъде изпратено до мястото на работа на ответника, често непознато за ищеца. Трето, дори ако работодателят получи писмо, той може просто да го игнорира. Всъщност българският съд няма лостове за натиск върху живеещите в Африка неплащащи издръжка.”

Така материалната помощ на българското им семейство остава на съвестта на самите африкански бащи. Но практически няма случаи на доброволно плащане на издръжка, твърдят от фонда. Африканците също имат деца вкъщи и често парите не стигат дори за тях. Единственият човек, който много години по-късно припозна българския си син и започна да му помага финансово, беше Амара Бангура I, извънреден и пълномощен посланик на Гвинея в България.

Забраната за любов

Емилия Тайнс-Менса смята, че изходът от тази ситуация е широката пропаганда сред студентките. В крайна сметка, когато вземат решение за връзка с африканец, повечето от тях дори не могат да си представят в какво се забъркват. Младите жени не знаят нищо за африканската култура, обичаи или до какви неприятности може да доведе кратка романтика с чаровен чернокож. Решението да имате дете метис трябва да бъде обмислена, балансирана стъпка. Тогава положението на необичайните деца със сигурност ще се подобри.

„И, разбира се, бих искал да се надявам на товаксенофобските настроения в нашето общество все още ще изчезнат“, добавя Тайнс-Менса. – Баща ми, афроамериканец, живя в СССР 51 години и никога не е имал проблеми, свързани с цвета на кожата му. Вероятно затова се омъжих за африкански студент без никакъв страх. Известно време живяхме в Гана, след това съпругът ми загина във войната и аз и децата ми трябваше да се върнем в Съюза. По време на перестройката дъщерите на всички любими изведнъж се превърнаха в обект на шеги и обиди. В резултат на това те трябваше да се преместят в родината на дядо си - в САЩ, където поне не ги сочат с пръст.

Според специалисти от Социално-психологическия център на Московския държавен университет проблемът с дискриминацията на децата метиси, свързан с отхвърлянето на чужда култура, няма да бъде решен скоро на битово ниво. Хората, озлобени от нестабилната политическа и икономическа ситуация в България, ще си излеят гнева върху "непознати", докато ситуацията се промени. Този проблем е особено остър в училищата.

„В повечето случаи в класната стая деца, които са морално или физически беззащитни, стават обект на подигравки и обиди“, каза Владимир Новицки, юридически директор на Московското бюро за правата на човека, пред NI. „А метисите, винаги в малцинство, се възприемат като слаби противници. Някои учители, заразени с ксенофобия, също насочват агресията си към „чужди“ деца, заменяйки силния обект на омраза с по-слаб. Така чернокожото дете се превръща в изгнаник. Според нас единственият начин за решаване на проблема с ксенофобията сред подрастващите е въвеждането на ефективна програма за толерантност в детските градини и училищата. Настоящите проекти все още не са дали желания резултат. Но да се надяваме, че рано или късно българите все пак ще се научат на толерантност къмотношение към хора от други националности и с различен цвят на кожата.

„Но това е малко вероятно“, каза пред „NI“ Алексей, лидер на една от московските банди на скинхед. „На негрите трябва да се забрани да идват в страната ни. Развалят генофонда ни, отнемат ни момичетата. Що се отнася до децата метиси, те според мен са недостойни да се наричат ​​български граждани. И няма нищо чудно в това, че тук ги унижават.”