Методи за рехабилитация след инсулт, наранявания, операции
За да могат нашите читатели да добият представа за съвременните методи за рехабилитация, които се използват в нашата медицина, подготвихме кратко „ненаучно“ описание на тези методи, в което ще се опитаме да подчертаем най-значимите аспекти на определена област на рехабилитация.
ЛФК представлява внимателно подбрана двигателна и дихателна гимнастика. Упражненията могат да се извършват както активно, от самия пациент (гимнастика, плуване, ходене, упражнения на симулатори), така и пасивно, с ръцете на инструктор или с помощта на механотерапия. Целта на физиотерапията е да възстанови двигателните функции, тонуса, мускулната сила, контрола, както и да премахне или смекчи патологичните механизми, възникнали в резултат на нараняване или заболяване – спазми, стягане, необичайни мускулни реакции, изкривени движения.
Лечебната физкултура е най-безопасният метод за рехабилитация, който практически няма противопоказания (разбира се, с възможността на специалист да избере подходящото натоварване).
За терапевтичния ефект е изключително важно да се подберат правилните упражнения и да се променя натоварването, като се адаптира към състоянието на пациента. Натоварването трябва да е достатъчно безопасно и в същото време да се увеличава.
Упражненията се основават на знания за това как човек работи в движение - за физическите, невробиологичните и психологическите механизми зад това движение (кинезиология), за правилните и неправилните (вредни за тялото) движения, за рационалните движения и упражнения.
Разпознаваемите атрибути на кинезитерапията са използването на симулатори, по-специално системи за окачване, стрии. Изискването за преодоляване на физическата болка (за формиране на здравословен стереотип) -също отличителна част от метода.
Масажът е механично и рефлексно въздействие върху тъканите и органите. Основните масажни техники са поглаждане, разтриване, месене, изстискване, удар и вибрация. Външните стимули се възприемат от рецепторите и рефлексните точки и се предават на нервната система. Масажът може да има както стимулиращ, така и релаксиращ ефект върху нервната система, предизвиквайки свиване или отпускане на тъканите.
Класическият масаж (общ или индивидуален) има общ и локален ефект. Подобрява храненето на тъканите, метаболитните процеси, подвижността на ставите, намалява болката. Благодарение на него се отстранява подпухналостта, изливите в ставите и кръвоизливите се разтварят. Сегментарният рефлекторен масаж включва въздействие върху определени рефлекторни зони с цел отстраняване на патологични рефлекторни промени в съединителната, мускулната тъкан, надкостницата и костите.
Масажът е познат от древни времена, но навлезе в официалната медицина сравнително наскоро. Масажът се използва широко в рехабилитационната терапия. Има обаче редица противопоказания за употребата му, както и санитарни и хигиенни изисквания. За провеждане на лечебен масаж специалистът трябва да има медицинско образование.
Проприоцептивното невромускулно износване (PNF) е една от областите на двигателната терапия, в която методологията се основава на принципите на неврофизиологията и функционалната анатомия.
Проприорецепторите в мускулите, ставите и връзките реагират на разтягане или компресия. Ако въздействате върху тези рецептори с ръце, можете да стимулирате или улесните изпълнението на определено движение, да повлияете на неговата посока и сила. Мозъкът консолидира постигнатите резултати и ги превежда в спонтанни, стереотипни.
PNF ви позволява едновременно да коригирате движения, да формирате нови движения, да възстановите движения, които преди са били автоматични и лесни, но след това изпълнението им е станало невъзможно или трудно поради нараняване или заболяване.
Тази терапия е ефективна при лечението на широк спектър от заболявания на опорно-двигателния апарат и нервната система (инсулти, операции на ставите и гръбначния стълб, ставни заболявания, остеохондроза, остеоартроза, нарушения на позата, луксации, фрактури, неврити, невропатии и др.). Неговите методи са много подходящи и в профилактични и рехабилитационни програми.
Това е и техниката Бобат, неврофизиотерапия, невродинамична рехабилитация. Основава се на позицията, че тялото функционира като цяло. Затова е важно да накарате всички части на цялото да работят балансирано, да не позволявате отделни части на тялото да излязат от баланс. Използват се инхибиране (потискане на неволни движения) и фасилитация (улесняване на движенията). Специалистът дава на пациента специални пози, които инхибират тоничните рефлекси, което води до патологични пози на пренапрежение, включително с помощта на механична фиксация. И в тази позиция се изпълняват упражнения, които стимулират движението чрез разтягане на късите мускули и спомагат за укрепването на слабите мускули.
Упражненията не трябва да причиняват болка или да предизвикват спастични реакции у пациента, така че не трябва да засягат флексорните мускули, дланите, стъпалата, рефлексните точки.
При възрастни се използва за предотвратяване на контрактури и деформации, за борба със спастичността и ненормално координираните двигателни стереотипи, за възстановяване на двигателните умения при неврологични заболявания.
Това е още Войта терапия, рефлексоколокомоция, Войта-терапия. Методът е насочен къмвъзстановяване на баланса и координацията на движенията. Също така, както при Бобат терапията, се използват фиксирани пози настрани, на гърба и на корема. В тези пози на пациента се дава рефлексна стимулация чрез въздействие върху засегнатата област с ръце, постигайки реакция, характерна за нормалните двигателни умения.
Комплексът от стимули направи възможно активирането на отразяващи модели във формата, в която те трябва да се проявят в нормалното физиологично развитие на двигателните умения сами по себе си. Активира се мускулатурата на цялото тяло, включително скелетната, предизвикват се рефлекси за правилно движение на тялото в пространството, поддържане на равновесие. По време на тази терапия се активират мускулите на цялото тяло, а нервната система изпраща импулси до всички свои части.
Методът намира приложение както при лечението на бебета, така и при рехабилитация на възрастни с увреждания на нервната и опорно-двигателния апарат.
В метода се обръща внимание на осъзнаването на движенията. Движенията се използват спокойно, което позволява на пациента да се концентрира и да разбере усещанията си и по този начин да ги изпълнява по-ефективно и контролирано. По време на занятията могат да се изпълняват както практически ежедневни движения, така и по-сложни, насочени към развитие.
В зависимост от състоянието на пациента и структурата на упражненията, движенията на пациента могат да бъдат пасивни (специалистът контролира крайниците и позите на пациента) или самият пациент изпълнява упражненията.
Чрез въздействието върху нервната система като цяло и нейното желание за саморегулация, упражненията спомагат за възстановяване на двигателните функции, намаляване на болката и развитие на подвижността. В рехабилитацията се използват методи за инсулти (възстановяване на увредената страна, активиране на невропластичността на мозъка) и други неврологични заболявания, заболявания и наранявания на опорно-двигателния апарат.двигателен апарат.
Приложните кинезиологични методи се основават на позицията за връзката между тонуса на даден мускул и състоянието на органите и системите на тялото: съществуващата дисфункция е придружена от отслабване на съответния мускул. Въз основа на текущото мускулно изследване се извършва терапевтична корекция, включваща въздействие върху гръбначните рефлекси, точките на невролимфен масаж, невроваскуларните точки, меридианите, точките на мускулно прикрепване.
Приложната кинезиология се основава на целостта на човешкото устройство, връзката на физически, биохимични, неврофизиологични, емоционални процеси. Затова компонент на настройката е и специфична мануална-вербално-невербална комуникация между пациент и специалист.
Целта на приложната кинезиологична интервенция е възстановяване на баланса чрез укрепване на отслабен мускул, което от своя страна допринася за нормализиране на мускул, който е в хипертонус поради повишеното натоварване, което трябва да поеме. Методът се използва като допълнителен метод в рехабилитацията на пациенти с неврологични заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, както и за общо възстановяване.
Ерготерапията свързва възстановяването на двигателните и други функции, увредени от заболяване или нараняване, със задачата за връщане към обичайния начин на живот във възможно най-голяма степен. Лентата на постиженията в този случай е индивидуална: от малки елементи на самообслужване до пълно връщане към нормалните дейности.
Методът се използва при рехабилитация на пациенти с неврологични заболявания, заболявания и увреждания на опорно-двигателния апарат, пациенти след продължително легло.
Целите на терапията се определят заедно с пациента, като се вземат предвиднеговите интереси и мотивация. Ерготерапията предполага правилно организиране на живота на пациента, участието на членовете на семейството му, ориентация към максимално възможно постигане на независимост и качество на живот.
В контекста на рехабилитацията имаме предвид класове с логопед след инсулт, черепно-мозъчна травма, неврологични заболявания. Речта се възстановява по-бавно от двигателните и други функции, но възстановяването изисква същите ранни и интензивни усилия.
Увреждането на говора в резултат на определена лезия на мозъчната кора може да се прояви по различни начини: афазията може да бъде двигателна, сензорна, семантична и тотална - разликите се проявяват в това как пациентът може да говори, разбира, помни.
Поради тази причина е необходимо участието на невролог за ефективното възстановяване на речта. Необходими са редовни занятия, които се провеждат и коригират от специалист (с участието на роднини на пациента в тяхното провеждане, за да могат допълнително да се занимават с пациента). Неврологът може да предпише лекарства.
Механотерапията е използването на специални симулатори и устройства за физическа рехабилитация на пациента. Уредите за упражнения помагат за възстановяване на мускулния тонус и обхвата на движение. По правило симулаторите ви позволяват да дозирате натоварването (сила, амплитуда и др.). Най-често упражненията в механотерапията включват многократно извършване на отделни произволни движения.
В момента нараства броят на роботизираното оборудване, което почти напълно формира движенията на пациента. Най-популярните симулатори са автоматизирани механични устройства, които работят благодарение на електрическо задвижване. И разбира се, винаги има прости механизми, които изискват цялото физическо усилие на пациента.
Механотерапията е най-ефективна при лечението на заболявания и увреждания на опорно-двигателния апарат, ставите. Използва се и при рехабилитация на пациенти с инсулт с неврологични заболявания.
Физиотерапията е целенасочено и контролирано въздействие на определени физически фактори върху човешкия организъм. Произвежда се с помощта на специално оборудване, устройства.
Като физични фактори най-често се използват ултразвук, лазер, електрически импулси, термично лъчение или студ. Широко използвани са такива методи на физиотерапия като магнитотерапия, ароматерапия, озонотерапия, солни и слънчеви бани, терапия в барокамера, контрастен душ, терапия с ударна вълна.