Национализъм, консервативна критика - Михаил Гефтер
Собственото става „свое” в маркировката на националистическите търсения, но как да се приеме националното чрез приемане на „своето”?
Кедури Е. Национализъм / прев. от английски. А.А. Новохатко. - Санкт Петербург: Aleteyya, 2010. - 136 с.
Старите книги обаче съдържат потоци от мисли, които са били отхвърлени или недостатъчно оценени от следващите изследователи - и това често е трудно да се укори последните, тъй като други въпроси, други области на изследване изглеждат или се оказват по-обещаващи по това време - но в същото време, не бивайки критично отхвърлени заедно с други тези, преживели подобна съдба, те изпадат от полето на внимание, не оспорени, а по-скоро просто изоставени.
„Историята на идеите“, към която принадлежи работата на Кедури според собственото му определение, отдавна не е в полза на хуманитарните науки – и за това има сериозни методологически и общотеоретични причини, вариращи от размиването на методологическите критерии, водещи в най-добрия случай до импресионизма, и до критиката на подобни изследвания като прояви на „идеалистична“ позиция (в лошия смисъл на думата – доближавайки се до онази карикатура на „идеализма“, позната от типичните произведения на "диа съвпадения). Работата на Кедури не е лишена от много черти, които предизвикаха остра критика на „историята на идеите“, а нейният преходен характер се отразява и в демонстративни противоречия: от една страна, говорим за автономна логика на идеите, от друга, самото първоначално възникване на такъв идеологически комплекс, който ще продължи да се „развива“, се обяснява социологически; национализмът се явява като „интелектуално изобретение“, а по-нататъшното му разпространение е свързано до голяма степен със случайни обстоятелства – но самото изобретениесе оказва тясно вплетена в германската ситуация в началото на 19-ти век, с други думи, социологическото обяснение има „пулсиращ“ характер, като се намесва от време на време - и пренебрегвайки в други случаи, самият „национализъм“ се явява като вид същност - която се предава от една група интелектуалци на друга, разгръща се според вътрешната логика (имайки някои - съдейки по текста, може да се предположи, че в мнението на Кедоури има доста ограничен брой основни опции) и - слизайки от интелектуалците, под формата на пропаганда, се приема от масите (които се оказва, че действат в рамките на същата логика на идеята).
За Кедури национализмът се явява като заплаха най-вече защото замъглява основния аристотелов въпрос как да се организира „добро управление“ с въпроса как да се постигне „собствено управление“, като същевременно получава ресурс чрез факта, че по-голямата част от обществото, възприемайки себе си като „нация“, е в състояние да възприема като „национално правителство“ като „свое“, без да споделя и не принадлежи към тази власт. Правило, което Kedourie тълкува по консервативен начин, в рамките на разбирането, предложено от Oushkot, като силата на някаква група, винаги малко малцинство, се оценява от гледна точка на „добро“ или „лошо“, докато национализмът има за цел да постигне „своето“ управление, дори и да е „лошо“, тъй като страданието, причинено от такава власт, ще страда „от собствените си“: властта сега се отнася като своя основа до „нацията“, но „ нация" не е нещо дадено и очевидно - в резултат на това конфликтите относно организацията/реорганизацията, ограниченията/разграниченията на нацията са неизбежни, а самото правителство непрекъснато се поставя под въпрос като притежаващо „мандат" на нацията - т.е. от неяснотата и несигурността, които сполетяват „старитережими, които са загубили свещените основи на легитимността, не могат да бъдат премахнати, тъй като националното тяло упорито се оказва неидентично на държавните граници. С други думи, отбелязва Кедури, критикувайки национализма от консервативна гледна точка, той не отговаря на основния въпрос, унищожавайки съществуващите правителства и не предлагайки по-добро на негово място, принуждавайки вместо конкретния проблем за правилното управление да се зададе въпросът за „собственото“ управление – което има само един задоволителен отговор: при условие на напълно обединена нация, докато всяко прилагане на национализма ще бъде не само непълно (което може да се каже за подхода всеки идеал), но и конфликт – тъй като движението към хомогенизация ще откроява като несъответстващи на идеала на „националното тяло“ все нови и нови позиции.