Необичайна посока на данъчните проверки "безскрупулен купувач", Списанието "Основната книга
Всеки отдавна е свикнал да проявява дължима грижа при избора на доставчици. А всеки счетоводител знае колко опасен е т. нар. недобросъвестен доставчик. Но се оказва, че данъчните се съмняват в почтеността не само на доставчиците, но и на купувачите.
По правило данъчните власти ги проверяват заедно с доставчиците за схеми за избягване на данъци. Тоест, при наличието на проблемни доставчици, проблемният купувач е още едно потвърждение за нечестността на самата одитирана организация.
Има обаче случаи, когато само „еднодневните купувачи“ стават причина за придирчивост, тоест не се предявяват претенции към доставчиците. Тази тема се обсъжда и в интернет форумите. Каква е тази нова посока на проверките? За какво са нужни? И най-важното - с какво може да те заплаши?
Защо да проверявате клиентите си
Ако при проверка на вашата организация данъчните власти не са открили нищо престъпно по отношение на вашите доставчици, те могат да започнат да „копаят“ на вашите купувачи. И причината за това може да е, че вашият купувач например:
Засега заяжданията на инспекторите за некоректността на вашите купувачи са някаква данъчна екзотика. Но дали все пак ще бъде...
Въз основа на това те правят извода, че вашият купувач е фирма-еднодневка и вашите документи с него (договори, товарителници, фактури и др.) са подписани от неустановени лица. И следователно вашата сделка за продажба на стоки (извършване на работа, предоставяне на услуги) е фиктивна.
Да, инспекторите са съгласни, че изпълнението е осъществено, тъй като всичко е отразено във вашето счетоводство и отчетност. Съответно те оставят приходите от продажбата в доход.Но веднага щом сте продали стоките, според тях, на друг купувач. А банковите извлечения потвърждават, че сте получили парите от еднодневен купувач. И тъй като не сте му продали стоките, това означава, че получените пари не са нищо повече от неоперативни приходи под формата на безплатно получено имущество и клауза 8 на чл. 250 НК България.
Тоест данъчните власти виждат вашата транзакция под формата на следната схема:
И сега, с тяхната „лека“ ръка, вашият купувач и вашият доход, съответно, се „раздвояват“, което означава, че ви се предлага да платите данък върху приходите от продажби два пъти.
Ситуацията ще стане още по-лоша, ако данъчните власти преценят, че тъй като купувачът е фиктивен, това означава, че всъщност не е имало продажба и просто сте получили пари безплатно. И тъй като няма продукт (този, който уж сте продали за един ден), това означава, че или сте го загубили, или сте го дарили. Тоест те са използвани за дейности, които не генерират приходи, и за сделки, които не се облагат с ДДС. В резултат на това данъчните власти ще премахнат както разходите, така и ДДС върху закупените стоки.
Така че тяхната логика е:
Имаше и случаи, когато данъчната инспекция приписва на одитираната организация доходите на купувача от последваща продажба на стоки на трети страни и съответно начислява допълнителни данъци върху тези доходи. Това е, например, организация А продаде стоки на организация Б за 100 рубли. Организация B го продаде на следващия купувач на цена от 500 рубли. Данъчните власти считат организация Б за еднодневен бизнес и таксуват организация А с доход от 600 рубли: 100 рубли. - реален доход, върху който организация А вече е натрупала данък, и 500 рубли. - доходите на "посредника", върху които организациите начисляват допълнителен данък.
Как да се защитите, ако има претенции
На пръв поглед подобни твърдения изглеждат много пресилени. И акоделото стига до съда, съдиите най-често са в недоумение - защо данъчните упрекват сделката? Приходите се показват в счетоводството, данъците върху тях се изчисляват. Изглежда, че съдът определено ще ви подкрепи.
Остава да се надяваме, че претенции като наличието на недобросъвестен купувач са по-скоро изключение, отколкото правило. Но все пак трябва да бъдете по-внимателни не само към документите, потвърждаващи разходната част, но и към документите за изпълнение. Например, да изисква документи, потвърждаващи пълномощията на лица, представляващи контрагента.