Няма да видя известната Федра (Александър Бирщайн)
Параходи зимата. Дебелото стъкло на кабината светна. Чудовищна, като броненосец на подсъдимата скамейка, - България трудно си почива... Е, да знаете. А осъзнаването на образа на България като чудовищен броненосец е актуално, поне за мен, и сега. И тогава извадих късмет. Един познат донесе колекцията от самиздат на Осип Манделщам от някакво пътуване. Нещо повече, той ми го даде за известно време. Имах кола! Това беше антикварно копие от 1908 г. с ят и фита. Това чудо на техниката беше представено от Юрий Михайлик. Но уви, звънът на печатащия модул беше толкова силен, че домакинствата възразиха. Трябваше да пренапиша сборника на ръка. Всъщност сигурно затова научих много стихове. ЛЕНИНГРАД Върнах се в моя град, познат до сълзи, До вените, до детските подути жлези.
Върнахте се тук, така че преглъщайте бързо Рибено масло от фенерите на река Ленинград,
Живея на черна стълба и камбана, разкъсана от месо, удря слепоочието ми,
О, как се рони нашият тютюн, Лешникотрошачката, приятелю, глупако!
И животът може да свири като скорец, Яжте пай с ядки.
Не ми го казвай, не слагай Горещ лавър върху уискито, По-добре е да разкъсаш сърцето ми Вие сте в сини звънтящи парчета. Но разбира се, той беше арестуван. И, разбира се, получи мандат. Пет години лагери. Или дори година. Щеше ли да го понесе. И не издържах... И знаете ли какво, не искам да завършвам този мой монолог с тъжни думи. Не искам всичко. Когато се почувствам зле, се разхождам из стаята и си чета Манделщам: ...Ще ти кажа с последно Деректност: Всичко това са просто глупости, шери бренди, Ангел мой. Където елинът грееше Красота, Зяпнаха ме черни дупки Срам. Гърците свързаха Елена По вълните, Е,аз - солена пяна На устните. Празнотата ще размаже устните ми, Строгата цигулка ще ми покаже Бедността. О-о, така-дали, удар-дали, у-или, Няма значение. Ангел Мери, пий коктейли, Надуй вино! Ще ти кажа за последно Откровеност: Всичко това са глупости, шери бренди, Ангел мой...