Олег КОТОВ "Сега тежката ситуация за българската космонавтика"
Бъдещето на изследването на космоса зависи от международните партньорства
„Няма толкова много желаещи да станат астронавти“
— Олег Валериевич, преди всичко искаме да ви поздравим за присъждането на званието почетен гражданин на Симферопол!
– Това наистина е много приятно събитие за мен – вълнуващо и отговорно. Благодаря на всички жители, които гласуваха да ме изберат за почетен гражданин. А аз от своя страна обещавам, че ще направя всичко възможно да върна стократно всичко, което мога.
— Мислили ли сте някога, че ще станете космонавт и ще получите званието почетен гражданин на Симферопол?
- Ами за космонавта - не съм мислил, мечтаех да стана такъв и да полетя в космоса. Цялата ми кариера, целият ми живот, като се започне от следването ми в медицинската академия, е свързан с постигането на мечтата да полетя в космоса.
А за това да стана почетен гражданин на града - не, разбира се, не съм мислил за това и не съм мечтал, така че е двойно приятно.
— Има ли много хора, които сега искат да станат астронавти?
—Може би изискванията са твърде високи?
— И накратко какви са общите изисквания към потенциалните астронавти?
- Това, разбира се, е добро здраве, добро ниво на физическа и психологическа подготовка, възраст под 35 години, висше образование, трудов стаж по специалността - разбира се, по-добре е в техническите области, космическата индустрия е приоритет. Цялата повече информация е на уебсайта.
Между другото, според резултатите от подбора през 2012 г., когато се проведе първият открит конкурс за отряда космонавти, ние набрахме осем прекрасни млади хора. Заявленията също не бяха толкова много - само около триста. Мисля, че е изключителнонеприемливо, тъй като по същото време подобно състезание се проведе в НАСА, в САЩ. Има същия брой места, но са подадени повече от шест хиляди заявления! Предполагам, че това е резултат от слабата информираност на хората, че такова състезание се провежда у нас.
Обади се на приятел. от космоса
—По време на полетите сте били далеч от семейството си. колко трудно е Колко често се свързвахте с близките си?
—Шест излизания в открития космос. какво е то Кое е най-трудното тук?
- Най-трудното нещо е да не излизате от графика на работа, защото средната производителност се изчислява за шест до седем часа. Графикът винаги трябва да бъде много точен, защото продукцията се състои от много задачи, които са много плътно опаковани. На Земята е невъзможно да се тренира напълно този процес, защото няма такива условия за възпроизвеждане на безтегловност, работа със скафандър, с истинска апаратура, така че разчитате само на себе си, на собствените си сили.
Хората винаги ме питат какви са първите усещания, когато люкът се отвори? Първото впечатление е много красиво. Намирайки се в станцията, ние наблюдаваме от прозорците, тоест има определено зрително поле - цялата сфера не се вижда, но когато излезете, можете да видите всичко - цялото пространство, цялата сфера, целия хоризонт. Невероятно е!
Второто е усещането като спортист. Сега вратата трябва да се отвори - и това е като начален пистолет за вас: трябва да направите програмата по-бързо, по-бързо, за да имате време да завършите всички процедури. И чак след три-четири часа, когато осъзнаеш, че си навреме за всичко, че дори си изпреварил графика, тогава си поемаш въздух, взимаш фотоапарат и можеш да се отпуснеш, да наблюдаваш, да гледаш, да снимаш.
— Снимали ли сте Крим от космоса?
- Да, разбира се! аз имамима както дневни, така и нощни много красиви снимки на Крим. Отделно направих и големи снимки на градове. Всичко това е.
— А как тече времето в космоса? Усеща ли се изобщо?
- Разбира се, всичко се усеща. Но тече много бързо. Ето защо казвам, че се страхувате да не закъснеете. Всичко трябва да се прави бързо, за да е навреме. Но на Земята, в Контрола на мисията, се наблюдава много внимателно от специалисти, за да сте в безопасност. Ако няма сигурност, че ще имаме време да извършим някаква операция, тоест един от изходните елементи, тогава ни казват да не го правим, а да се върнем обратно на станцията. Това, разбира се, е много разочароващо, защото, първо, някой ще трябва да го направи вместо вас, и второ, вие сте били подготвени за това, мотивирани - и тук не можете да го направите.
— Коя е най-трудната част от летенето?
— Най-трудното е да се сбогуваш с гарата. Разбира се, физическите условия там са трудни, но се свиква. И емоционална. От една страна, винаги чакаш да свърши полета, защото минават месеци, шест месеца и си мислиш: „Е, това е, прибирай се по-бързо, по-бързо. “, а след това, когато остават няколко дни, вече си мислите: „Ако можем да удължим полета с още седмица или две, това би било страхотно!“ И тогава идва денят, в който трябва да се сбогувате, да затворите люковете и да се върнете на Земята. И така, вие летите покрай тази станция, гледате я и не знаете дали ще се върнете тук или не, дали ще видите отново Земята от космоса или вече няма да я видите. Това е много тежък емоционален момент.
— Какво очаква пилоти, космонавти, които вече са завършили кариерата си, които вече не летят? Какво правят?
- Това е много добър въпрос, защото това наистина е проблем на заетостта на астронавтите,завършиха кариерата си, е много лошо решен. Няма такава държавна програма, която да позволи на човек с колосален опит в практическата космонавтика да намери приложение в същата космическа индустрия или в обществения живот. С други думи кой какво ще направи и кой ще има късмет. Например няколко космонавти бяха избрани за депутати в Държавната дума, някои се озоваха на работа в държавни структури. По-конкретно, ръководя Центъра за пилотирани програми в Централния научноизследователски институт по машиностроене. Това е водещият институт на Роскосмос за пилотирана и не само пилотирана космонавтика. Други, за съжаление, не са уредени по никакъв начин и това според мен е въпрос на държавните структури.
— А кога приключва кариерата на космонавта? От какво зависи - от здравето или все пак от определена възраст?
- Няма възрастови ограничения. Пример е полетът на Павел Виноградов, който отпразнува 60-ия си рожден ден в орбита (през 2013 г. - Ред.). И сега той е в достатъчно добро физическо състояние, за да направи още един полет. Следователно всичко се определя от здравословното състояние и желанието.
„Ние говорим Ruinglish“
— Комуникирате ли с екипажа предварително? Как се подготвяте психически да прекарате толкова много време заедно?
- Виждате ли, екипажът се назначава две-две години и половина преди полета, тоест вече се разбираме две години и половина с кого ще летим. Ние тренираме заедно на Земята, обединяваме се като един организъм, така че всички остри ъгли, всички корекции се правят предварително. Да, по време на полет има напрежение, има лошо настроение, лошо здраве и се учим да разбираме емоционалното състояние на другия. Ако се види, че някой няма желание да говори или да работи- и има такъв блус, защото всички сме хора, а не роботи - опитваме се да не задаваме ненужни въпроси, да ги оставим на мира, да освободим някого от работа за известно време или, напротив, да заредим повече, за да отвлечем вниманието на човек от някои мисли. Ако първата задача на командира на екипажа е да осигури безопасността, то втората е именно психологическият климат.
—Какъв език говорите на гарата?
- Предимно на английски. Макар че по-скоро е някаква смесица от български и английски, защото чужденците трябва да говорят български, а българите трябва да знаят английски. Оказва се така нареченият ruinglish. Но официалният език на станцията е английски.
Частна инвестиция за пространство
- Бяхме първи в космоса, а САЩ - на Луната. Какво мислите в бъдеще кой ще е начело, кой ще е напред в развитието на космонавтиката?
- Сега за българската космонавтика е доста тежка ситуация. Ние сме малко назад, а американската астронавтика е обективно напред. И го правят до голяма степен благодарение на участието на частния бизнес, развитието на публично-частни партньорства. Не само НАСА, но и частни компании поеха ролята на локомотиви на прогреса в космическата индустрия, която много липсва в България. Ние, за съжаление, нямаме такъв частен бизнес, такива организации, които да подкрепят изцяло държавата в изследването на космоса.
— Между другото, бизнесменът Илон Мъск стартира проекта SpaceX: той планира да изпрати хора на Марс през 2026 г., за да колонизира планетата. Колко реалистично е това?
- Истинско е. Не съм сигурен за времето, но по принцип да. Илон Мъск е не само добър бизнесмен и организатор, тойстрахотен PR мениджър, неговите изявления са много мотивиращи в много отношения - те привличат млади хора, хора, които са готови да работят 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, за да постигнат целта. Да, той казва, че ще се опита да осигури възможност за доставяне на човек на Марс до 2026 г. В същото време той подчертава: „Аз не се занимавам с проблеми на развитието, не знам какво ще правят тези хора там, как ще живеят там, но ще дам на държавата възможност да лети до тази планета.“ Дали ще е през 2026, 2028 или 2030 - всъщност не е много важно, важното е, че водещите космически сили ще имат възможността да достигнат до тази планета. Но остават въпросите: "за какво?" и "какво да правя там?" - това е основната задача.
— Успяхте ли да разговаряте с Илон Мъск?
— Да, успяхме. Той има интересна организация на работа, много ми харесва подходът му към това, че няма ограничения, няма такъв изкуствен нихилизъм по отношение на новите идеи. Няма такова нещо като „О, това е невъзможно!“ Той казва: „Да опитаме“. Като цяло, това е човек, който малко разтърси консервативната космическа индустрия на всички страни. Струваше му се, че може да работи по нов начин. Е, успех на него!
На 4 май 2016 г. е уволнен от КТК по собствено желание. На 5 май е назначен за ръководител на Центъра за пилотирани програми.