Онкология - Тумори - Рак - Меланом и Бременност
Това е един от най-важните проблеми в практиката за лечение на пациенти с меланом. Различните му аспекти все още са спорни. Има двусмислени възгледи относно тактиката за лечение на бременни жени, страдащи от меланом и дори пигментни невуси.
Влиянието на текущата бременност върху прогнозата на меланома се оценява двусмислено в съвременната литература: от признаването на факта на безусловното отрицателно въздействие на бременността до твърдението за значително преувеличаване на нейното значение като прогностично неблагоприятен фактор.
Поради опасността и високата вероятност от злокачествена трансформация на пигментни невуси по време на бременност е необходимо внимателното им наблюдение. Невусите, които са обект на травматизация, особено образуването на група, опасна за меланома, трябва да бъдат отстранени за профилактични цели.
При избора на тактика по отношение на бременността стадият на заболяването и продължителността на бременността са решаващи, ceteris paribus.
Установено е, че прогнозата за живота на пациентите с меланом е тясно свързана със стадия на заболяването; при комбинация от локален меланом и бременност дългосрочните резултати се влошават, а при локално-регионален стадий и меланом с отдалечени метастази бременността няма значителен ефект върху продължителността на живота. Беше отбелязан стимулиращият ефект на бременността върху появата на метастази на първичния тумор в регионалните лимфни възли; при синхронна комбинация от кожен меланом и бременност, прогнозата се влошава само при жени с II стадий на заболяването според Sylvain.
Въз основа на сравнение на преживяемостта на пациенти с меланом в стадий I, при които клиничните прояви на заболяването са се появили през първата половина на бременността, с тези, при които са се появили през втората половина на бременността и по време на кърмене, Sh.R.Khasanov et al.заключават, че през първата половина на бременността при пациенти с локален меланом прекъсването на бременността не подобрява дългосрочните резултати и следователно абортът при тях не е показан. В. В. Анисимов и др. също се придържат към гледната точка, че при синхронна комбинация от кожен меланом и бременност при пациенти с I стадий на заболяването е препоръчително да се поддържа бременност. Лечението в такива случаи се състои в широка ексцизия на меланома по общоприетата техника, извършена под адекватна анестезия. Забележителни в практическо отношение са препоръките на Ш. Р. Хасанов и др. по отношение на използването на индивидуализирани прогнозни показатели при вземане на решение дали да продължи бременността.
При локално-регионален процес, както и при меланом с метастази в кожата, подкожната тъкан или лимфните възли извън регионалната зона и висцерални метастази през първата половина на бременността, прекъсването на бременността е ясно показано. След медицински аборт се започва специално лечение на меланома, чийто обем и характер се определят от стадия на процеса.
През втората половина на бременността, на всеки етап от заболяването, се счита за разумно носенето на плода. Оперативното лечение се извършва в подходящ обем под адекватна анестезия. В следродилния период започва и се провежда допълнително лечение (химиотерапия, лъчетерапия, имунотерапия и др.), разбира се, с изкуствено хранене на детето.
Последващи бременности и раждане се допускат само 5-6 години след радикалното излекуване на меланома и то само при пациенти с I стадий на заболяването. Ако жената забременее преди определения период, се препоръчва медицински аборт.
Дадените препоръки не са абсолютни. Те са ориентировъчни и могатда се използва само като се вземат предвид надеждни фактори на индивидуална прогноза, конкретна клинична и житейска ситуация. Въпреки това трябва да се подчертае, че когато се взема отговорно решение за поддържане на бременност, е необходимо да се помни реалният неблагоприятен ефект на бременността върху прогнозата за живот при меланом.