Почивка в Адлер по време на наводнението
На втория ден от престоя ни в Адлер започна ликвидирането на последствията от проливния дъжд, но водата все още се задържа по улиците, макар и в по-малък обем. Стигнахме до плажа, където навсякъде лежаха изкоренени дървета. Между другото, след като краката ни бяха в студена вода, те се разболяха малко. Според разказите на местни жители, в град Хост, който се намира близо до Адлер, няколко къщи просто са били отнесени от вода в реката. На местни жители и туристи беше забранено да плуват в морето, което беше бурно още няколко дни. Ето защо решихме да отидем на екскурзия до Абхазия.
В Абхазия вървяхме по пътя на грешниците
Голям туристически автобус ни откара до съседна страна, където дори въздухът ни се стори различен, по-чист. Минахме през Гагра и спряхме в Пицунда, където се възхищавахме на красивия насип, фонтаните и паметника на плувците.
След това отидохме до село Лихни, където ни предложиха да опитаме вино и чай. След това отидохме до синьото езеро. Според легендата трябва да се измиете в него и веднага ще изглеждате по-млади. Цялата туристическа група се затича да опита силата на езерната вода, но никой не забеляза подмладяващ ефект.
По-късно отидохме до известното езеро Рица, пътят до който минаваше през водопадите „мъжки и женски сълзи“. Те се виждаха само от прозореца. Минахме покрай планинската река Шахе, където снимаха епизоди от филма „Кавказки пленник”.
След като изкачихме планините до височина от 1 км над морското равнище, се озовахме на езерото Рица. Бяхме поразени от лазурния цвят на водата му.
На езерото се разходихме из местните резервати. Между другото, недалеч от Рица е вилата на Сталин, а в Абхазия ръководителят на съветското правителство има не едно имение, а цели пет. Къщата, която Йосиф Висарионович най-често обичаше да посещава, се намира близо до Рица, боядисана в зеленоцвят и е отворен за туристи.
Бяхме и в Нови Атон. Там посетихме Новосветогорския манастир.
Изглежда красиво, но вътре има малко място. От манастира се спусна по пътеката на грешниците. Има поверие, че човек, преминал през него, се освобождава от всичките си грехове.
Трябва да се отбележи също, че в Абхазия има много крави, които пасат сами и могат да лежат дори по средата на пътя.
Змия върху долмени и джигит шоу
Върнахме се в Адлер със спирка в Сочи. Посетихме дендрариума. Трябваше да стигнем до него с кабинков лифт, тъй като се намира в планината, но в деня на нашата екскурзия лифтът спря да работи. Трябваше да вървя. В дендрариума има много красиви дървета, разхождат се щрауси, папагали, лебеди, гъски, миещи мечки и зайци.
Там растат палми, засадени от героите на Съветския съюз. Например открихме дърво на дизайнера оръжейник Михаил Калашников.
След обиколката на дендрариума отидохме да видим пристанището, където се намира арт обектът на олимпийския пръстен.
Освен това основната му атракция е скулптурата на герои от филма "Диамантената ръка". Именно в Сочи е заснет един от епизодите на тази прекрасна картина. Всички статуи са с изтрити носове, защото туристите ги пипат и си пожелават желания.
В Адлер отидохме в Олимпийския парк. Състои се от много арени и пътеки за разходка. В града има и много паркове и много красива модерна жп гара. Пеещите фонтани не работеха през всичките четири дни, докато бяхме в Адлер поради наводнение.
Решихме да прекараме остатъка от почивката в курортния микрорайон Лазаревское, който се намира недалеч от Сочи. Оттам отидохме до Волконското дефиле, където се намират долмени (древен култструктури). Мястото е известно със своя монолитен долмен и източник на сероводород.
Наблизо има две скали, наречени два братя, а между тях тече рекичка. Според адигската легенда по-големият брат забранил на по-младия да се ожени за бедно момиче. Заради нещастна любов младият мъж каза, че предпочита да стане камък, отколкото да живее с нелюбима. Думите му се оказаха пророчески и той се превърна в скала. По-големият брат не издържа на скръбта и раздели по-малкия - той се превърна в камък. И нещастното момиче се превърна в поток. Именно при този природен паметник съпругата видяла змия и много се изплашила. Местни жители я успокоиха, като казаха, че змиите нямат брачен период, така че не са агресивни.
След това ни заведоха да видим 33 водопада, където опитахме адигейски сирена, мед и вино.
Освен това ни показаха шоу, в което местни конници и момичета танцуваха. Тамада водеше сцена в пъстър костюм и, викайки наздравици, пиеше вино от овнешки рог. Джигитите майсторски ни свириха на барабани.
Помним тази ваканция най-много, защото беше пълна с моменти, които предизвикаха буря от различни емоции.