Поляна в гората
Навигационно меню
Персонализирани връзки
Съобщение
Информация за потребителя
Вие сте тук » Dal'et » Предградията на Dal'et. Гора » Поляна в гората
Публикации 1 страница 9 от 9
Споделяне1 2010-09-05 12:04:52
- Автор: Таррак
- Гост
Тар скочи от едно дърво, на което бързо се изкачи, когато от храстите изскочиха странни на вид чудовища, отдалечено наподобяващи вълци, само че зъбите им бяха три пъти по-големи, само като акулите светеха в техните предци. А размерът на "кучетата" беше внушителен. Най-малката е до кръста на Тара.
Нямаше време да се вгледам кои от тях са млади и кои опитни. Освен това се оказа, че за разлика от обикновените почтени вълци, местните дегенерати бяха отлични в катеренето по дърветата и когато слюноотделящите челюсти се затвориха на няколко сантиметра от задника на Тар, младият воин без колебание скочи от клона, кацна на краката си и сам изсъска яростно не по-лошо от горско същество, опозорявайки завинаги цялото местно семейство усойници. Две сребърни мълнии проблеснаха въздуха и първият нападател се претърколи с разпорен корем. Гръмкият, доволен смях на ухиления, безумно лъскав дроу разгневи още повече хищниците, които вече разчитаха на лека вечеря.
- Какво ядохте, копелета?
Тар не беше идиот, първата лесна победа не обърна главата на младия мъж. Броят на хищниците се увеличаваше с всяка секунда, той добре знаеше, че засега са предпазливи и нападат един по един, но не обичат да чакат глада, скоро щяха да станат по-смели, да усетят умората му и да нападнат с цялата глутница. Тогава ще дойде краятПрекалено самоуверен дроу, който бе избягал от Къщата в търсене на по-добър живот. Той вече беше съжалявал за решението си хиляди пъти преди, но гордостта му най-накрая надделя над него. Той просто не можеше да се върне, не можеше да стане за смях, не можеше да се откаже от мечтата да види Далиет! Издавайки боен вик, който той лично измисли преди две години, дроу размаха мечовете си над главата му и изстреля магически заряд в глутницата, разпръсквайки я за цяла минута.
- Твой..., - Тар изруга неотпечатано, гледайки с отчаяние как пролуката в редиците на нападателите се затяга. Създанията гневно изреваха по-близо и Тар, захвърляйки мечовете, които бяха станали безполезни в близък бой, извади кама от върха на ботуша си. Глутницата се втурна в атака.
Споделяне2 2010-09-05 13:29:15
- Автор: Фиан Ши
- Активен член
- Регистриран: 2010-08-24
- Публикации: 163
- Уважение: [+148/-0]
- Положително: [+149/-0]
- Раса: Дракон
- Прекарани във форума: 19 часа 11 минути
- Последно посещение: 2012-07-28 15:52:17
Слуховете за глутница вълци, твърде интелигентни за обикновените животни, отдавна се разпространяваха в Далиет. Стадото управляваше под самите стени на града, атакувайки пътниците. Те изчезваха всеки път, когато ловците претърсваха района за чудовища. Но веднага щом следващият отряд се върна в града с празни ръце, „сивият ужас“ отново се появи в околностите на Далет и отново се проля кръвта на пътници, които небрежно бяха влезли в гората. Напоследък съществата станаха толкова нахални, че започнаха да излизат на пътя, атакувайки самотни пътници, минаващи по магистралата. Сега по западната магистрала към столицата те пътуваха само на големи групи с наети пазачи; глутницата не рискуваше да атакува такива пътници.
Но за Фиан не се говоривярват, че празните приказки силно преувеличават опасността, защото, както знаете, страхът има големи очи. И дори ако всички истории бяха верни, какво го интересува драконът? Има градски пазачи за лов на същества и той може да се защити.
Фиан се върна от земите на орките в града, на кон, което беше донякъде необичайно за дракон. Факт е, че най-големият син на представителя на Съвета от народа на орките се ожени, според обичаите на народа на орките - значимо събитие и изискващо присъствието на възможно най-много видни гости. Естествено, нямаше много желаещи да отидат при орките, но Съветът изобщо не можеше да откаже да присъства на фестивала - отказът се смяташе за смъртоносна обида и никой не се нуждаеше от размирици с участието на орките. Затова жребият беше изтеглен тайно и Фиан беше този, който нямаше късмет. Сега той не бързаше да се върне в Далиет, наслаждавайки се на конна езда и любувайки се на пролетната гора. Летенето, разбира се, щеше да е много по-лесно, но Фиан не бързаше, наслаждавайки се на първата топлина и гледката на пробуждащата се от зимния си сън гора.
Изведнъж до ушите му достигна отчаян вик, после изблик на магия. Фиан поклати глава, разбира се, това не беше негова работа, но тъмната аура, излъчвана от тази част на гората, събуди любопитството на дракона и без колебание той изпрати коня си в гората.
След като стигна до поляната, той слезе от коня, хвърли юздите, конят ще се върне при него при първото повикване, магическата юзда няма да позволи на животното да избяга далеч. Шумът от битката се засили и Фиан не се поколеба, той просто излезе от храстите, прихващайки по-удобно магическия меч.
Битката беше в разгара си: момче - дроу с кама в ръце се пребори с глутница вълци с последни сили. Мечовете лежаха наблизо, захвърлени настрани. Фиан не мислеше дълго време и не се оглеждаше. Той лесно се направиогнено кълбо и го хвърли в средата на сивата маса, далеч от детето. Имаше вой, миризма на горяща вълна, няколко същества, превърнати в живи факли, хленчеха, търкаляха се по тревата, опитвайки се да съборят огъня. Останалите се дръпнаха настрани, за да не ги ударят случайно запалените роднини. Той остави момчето само, обръщайки се към много по-страшна опасност. Драконът, с крайчеца на окото си, забелязвайки, че тъмният елф се движи, което означава, че той е доста жив, заповяда с тих глас: -Жив зад гърба му и без глупости. Да не си посмял да ми пречиш и да стърчиш с безполезната си фиби Уверявайки се, че му се подчиняват, той вече без да се страхува да нарани елфа, постави меча си пред него, създавайки огнена стена и я насочва към глутницата с махване на ръката си.
След няколко секунди всичко свърши: овъглените трупове на хищници осеяха поляната в безпорядък. Онези, които имаха късмета да оцелеят, се втурнаха в гората, предпочитайки цяла кожа пред обилна закуска. Драконът неохотно извади меча си, обръщайки се към тъмния елф. -Жив или какво?