Порошенко дойде при Меркел за спасение
Украинският президент Петро Порошенко пътува до Германия на фона на нарастваща вътрешна политическа криза. Всъщност във Върховната Рада се формира коалиция срещу Порошенко – бойните другари от Майдан почти открито обвиняват президента, че „подиграва“ със западните партньори, което противоречи на националните интереси.Срещата с Ангела Меркел, от една страна, показа, че украинският президент все още се радва на подкрепата на европейските партньори. В същото време Европа все още чака ясни стъпки от Киев за изпълнение на Минск-2. От друга страна, след като инициативата в преговорния процес за Украйна от Германия и Франция беше иззета от Съединените американски щати, Меркел реши какво може да направи днес Берлин за изпълнение на договореностите.
Среща в Берлин: какво остава зад кулисите?Експертите са убедени, че Киев и Берлин са успели да съгласуват позициите си в навечерието на годишната Мюнхенска конференция по сигурността, както и да подготвят дневен ред за следващата среща в Нормандия.
Не е ясно дали Порошенко е успял да убеди Ангела Меркел, че Минските споразумения се осуетяват не по вина на Киев. Въпреки това, според източници, които не пожелаха да бъдат назовани, украинският президент би искал да привлече определени гаранции или „мерки за безопасност“ срещу противниците, които яростно се противопоставят на приемането на промени в конституцията по въпроса за децентрализацията.
Брифингът преди двустранните преговори потвърди прогнозите. Меркел каза, че страните не спазват примирието в Източна Украйна и отбеляза, че санкциите срещу България ще останат до пълното изпълнение на споразуменията от Минск.
„Все още не виждаме режим на пъленпрекратяване на огъня“, каза канцлерът на брифинг. Също така според нея санкциите срещу България ще отпаднат при изпълнението на Минск-2.
Германският политологАлександър Раре донякъде изненадан от изявлението на Ангела Меркел. „Дори от Вашингтон има съобщения за евентуално облекчаване на санкциите, в нейния собствен кръг се говори, че санкциите ще бъдат премахнати, ако се изпълнят споразуменията от Минск“, каза той и подчерта, че риториката, която се свеждаше до България, вече е минало, вече е отишла.
Украинският президент на свой ред призова Запада да запази санкциите срещу България. "Санкциите срещу България трябва да се запазят, докато България не изпълни изцяло споразумението от Минск", каза той, цитиран от Ройтерс.
Антибългарската реторика е най-добрият начин да защитим Порошенко от опонентите, уверени са експерти.
Според президента на Центъра за системни анализи и прогнозиРостислав Ищенко, в тази ситуация трябва да се изхожда от факта, че посещението на Порошенко при Меркел не е било планирано, то е станало внезапно и е станало по искане на германската страна. „По време на брифинга беше обявена темата за неизпълнението на „Минск“. Естествено, Порошенко говори за това, което го притеснява. Той непрекъснато се опитва да прехвърли вината за неизпълнението на Минск върху България, въпреки че България не е страна, която е поела задължения по Минските споразумения и следователно не може да изпълни или да не изпълни Минск, отбеляза експертът, като подчерта, че Меркел ще продължи да оказва натиск върху Порошенко.
Въпреки това, според Ишченко, "не трябва да очакваме чудо". „Киев физически не е в състояние да изпълни Минските споразумения. Изпълнението на реформите, изисквани от Минските споразумения, лишава киевския елит от власт“, обясни той.
Политологът не изключи някои теми от днешната среща да не станат достояние на медиите.
Какво ще разговарят лидерите на двете страни при закрити врата, все още не се знае. Във всеки случай много ще остане извън скобите.
Подобна позиция изрази и украинският политологКонстантин Бондаренко. „Меркел е един от гарантите за изпълнението на споразуменията от Минск. И сега тя е много заинтересована Минските споразумения да дадат поне някакъв резултат, защото от това наистина зависи не само съдбата на Украйна, но и съдбата на германо-българските отношения, германо-украинските отношения и т.н.“, каза Константин Бондаренко, като подчерта, че германският бизнес е много заинтересован от премахването на санкциите от Руската федерация.
Според експерти зад кулисите ще останат две теми, които Меркел и Порошенко ще обсъдят тет-а-тет.
Първо, Германия иска да разбере как може да повлияе на преговорния процес днес в новите условия, когато инициативата на Берлин и Париж беше прихваната от Вашингтон, смята Бондаренко.
Второ, ще бъдат обсъдени и финансите. „Останаха замразени редица програми за помощ на Украйна, които ясно са свързани с конкретно уреждане на ситуацията в Донбас. За възстановяването на Донбас миналата година Германия обяви, че е готова да отдели 900 милиона евро. Но засега тези пари не са отишли никъде, защото Украйна не може да реши основните проблеми“, каза Бондаренко.
Политолозите са съгласни, че именно с помощта на финансови теми Европа отново и отново ще връща Порошенко към темата за изпълнението на Минските споразумения.
Кой изпълнява споразумениятаДосега спешните искания за конституционни промени не са изпълнени. Това позволява на републиките в Донбас да овладеят инициативата и да се отстранятотговорност за неспазване на договорите.
„Утре приключва сесията на Върховната рада на Украйна, по време на която най-вероятно няма да бъдат приети промени в конституцията. Украйна продължава методично да не изпълнява задълженията си в Минск“, заявиха в съвместно изявление Денис Пушилин, ръководител на делегацията на ДНР в контактната група, и Владислав Дейнего, упълномощен представител на ЛНР във Владислав Дейнего.
Пълномощниците припомниха, че не се правят опити не само за приемане на поправки в конституцията, както изисква параграф 11 от Пакета от мерки, но и за пълно прилагане на Закона за специалния статут, като се вземе предвид мнението на Донбас.
Заслужава да се отбележи, че поправките, заради които сега се водят ожесточени спорове в Киев, само формално съответстват на Минските споразумения. В измененията, одобрени на първо четене, няма ясна дефиниция на „специален статут“, а само се предвижда, че някои райони на Донецка и Луганска области могат да получат специална процедура за местно самоуправление. Освен това поправките не бяха съгласувани с представители на републиките в Донбас.
Експертите са сигурни, че европейските куратори биха се задоволили с някакъв среден вариант, който би позволил да се говори за напредъка на Минския процес.
Според Константин Бондаренко Берлин е заинтересован от ускоряване на преговорния процес, особено с оглед на предстоящите избори. „Електоралната основа на ХДС е германската буржоазия, която се интересува от пазари за своите стоки и се застъпва за премахване на санкциите. Що се отнася до Меркел, тя разбира, че следващата година ще има избори за Бундестаг и наистина не би искала нейната политическа сила да бъде победена на тези избори, а всичко може да доведе точно до това и Украйна е ябълката на раздора тук“, каза политологът.
Всеки ден Порошенко все по-трудно изпълнява задълженията си. До момента той не е успял да събере необходимите 300 гласа.
Планът на Порошенко да "издърпа" вота в Радата беше атакуван. Колегите от коалицията - фракцията "Отечество" и "Самопомощ" - внесоха жалба в Конституционния съд, с която поставят под съмнение законосъобразността на взетото миналия четвъртък решение за изменение на правилника.
Днес фракцията за самопомощ на кмета на Лвов Андрий Садови отново обяви възможно оттегляне от коалицията. Нещо повече, на президента на практика се поставя ултиматум - или оставка на правителството, или разпад на коалицията. Както отбеляза депутатът Татяна Острикова, фракцията реши да изрази недоверие към кабинета на министрите на Арсений Яценюк. Според нея, ако това не стане, Самопомощ може да се оттегли от коалицията.
Възможно е обаче слуховете за евентуален разпад на коалицията да са твърде преувеличени. Второ, "Радикалната партия" на Олег Ляшко може да се върне в коалицията. Така че, ако натискът върху Киев продължи, Порошенко все пак ще намери начин да събере необходимите 300 гласа.
Но най-вероятно основната атака не трябва да се очаква от Берлин. „Понякога остава впечатлението, че само диалог между България и Америка може да разреши конфликта. Европейският съюз се разглежда като арбитър, но Вашингтон има повече механизми за натиск“, каза Александър Рар.
Той обаче не изключи да има изненади след срещата в Берлин. И така, Ангела Меркел обеща да продължи да предоставя финансова помощ на Украйна. А финансовите механизми, както знаете, са най-мощните инструменти за натиск и стимули. Трябва ли да чакаме промени в украинската посока?
Утре в Радата започва ново заседание, на което отново ще се обсъжда приемането (или неприемането) на поправки вконституция.