Портал, чието сърце е Бог • Защо да ходите на църква
Във всичките си пътища го познай Притчи 3:6
Защо да ходя на църква?
„Здравейте, скъпи редакторе! Казвам се Николай Филипович, от Минск съм. Аз съм вярващ, но не ходя на църква всяка неделя. Казаха ми, че така не получавам вечен живот и спасение, че това не е истинската вяра. И вярвам, че ако чета Библията и от време на време ходя на църква, тогава аз също съм вярващ и ще бъда на небето. Четох Библията и никъде не срещнах Исус да принуждава някого да ходи в храма. Да, и първите Му ученици не са насилвали никого. Както разбирам, основното е, че вярвам в Бог и можете да отидете на църква, както всеки може, ако е възможно, без „обвързване“. прав ли съм или греша?
На въпроса на нашия читател отговаря Петр Ашейчик, магистър по богословие, ректор на детското учебно заведение „Библейски колеж на KhVE“ на OCEC на Република Беларус.
— Без да навлизам в богословски обяснения, бих искал да кажа няколко думи за значението на общението в едно събрание на вярващите.
Нашият личен духовен живот, който включва молитва, изучаване на Библията, евангелизиране, служба на хората, със сигурност е основата на нашия живот. Така е установено от Създателя: духовните ни потребности са първични спрямо духовните и физическите. „Не само с хляб ще живее човек...“ (Лука 4:4).
Искам обаче да цитирам шест точки, които не можем да направим сами, извън църковното общение.
1.Да чуем Словото да се проповядва. Не можем да проповядваме на себе си, трябва да чуем Божието Слово. Вярата идва чрез слушане. И най-важното не е това, което физическите ни уши възприемат, а това, което стига право до сърцето. Това е духовният хляб, за който се молим: „Насъщния хляб дай ни днес“ (Мат. 6:11).
2.Поклонение в дух и истина. Прослава и поклонение в единство с братята исестри носи реалността на присъствието на Бог в живота ни. Бог живее сред хваленията на Своя народ.
3.Молете се в съгласие. „Ако двама от вас са съгласни... да поискат...“ (Мат. 18:19). Когато имаме нужда, молитвата е много по-ефективна, ако се молим заедно! Молитвата на Църквата има огромна сила. Нашият проблем се превръща в нужда за много братя и сестри. Нищо чудно, че Бог обръща внимание на това.
4.Приемете служението на Светия Дух. Бог иска да ни служи не само чрез Своето Слово, но и чрез даровете на Светия Дух: пророческо слово, слово на знание, слово на мъдрост, изцеление, чудеса, освобождение. Ние трябва да сме там и с тези, за които са предназначени основно – в Църквата.
5.Общение с братя и сестри. Библията говори за жертвата на общение (вижте Евреите 13:16). Това означава, че комуникацията си струва да се откажем от нещо за нас: от нашия комфорт, от плановете да прекараме време за собствено удоволствие. Но в общението ние получаваме радостта от приятелството, приятелите са тези, които ходатайстват за нас, именно с приятел можем да говорим, да изповядаме грешките си, да се молим за опрощение на греховете. Приятелите могат да ни предупредят и да ни помогнат да се справим с опасните зависимости.
6.Служете на хората с таланти и дарби от Господ. Всеки от нас има таланти и дарби от Бог. И имаме голяма нужда в живота си – да даваме! Църквата е мястото, където имаме нужда! Където нашата работа и участие ще бъдат търсени. Като служим на хората, ние служим на Бог. „Понеже сторихте това на един от най-малките ми братя, на Мене го сторихте“ (Мат. 25:40).
И последното. Всичко това е важно, доколкото осъзнаваме реалността на думите на Исус: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:20).
Ние не идваме да се срещаме с хора. В църквата ние сме истинскисрещнете Бог!
3 отговора на „Защо да ходя на църква?“
В Библията е казана Божията заповед: „Не пропускайте събранието си, както някои имат обичай...“ Така че само някои си позволяват да живеят не по Божията воля, а както сами искат. Тогава ние сме синове на непокорството… а не синове и дъщери на Живия Бог… Писано е: „Бог ще погледне на онези, които са съкрушени в духа си и онези, които треперят пред Словото Ми…“ Треперейки и изпълнявайки желанията на ТАТО, смирете се и не показвайте своята упоритост, безкрайно се карайки с Него в сърцата си…
Самият Христос е създал църквата: „Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази скала ще съградя църквата Си и портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18) – справедливо ли е, че в нея са били само някои от последователите Му! И разумно ли е да пренебрегнем Божието обещание, че Той няма да позволи на ада да я победи?
Църквата не е просто шепа хора, а тялото на Христос на земята. „Сега се радвам в моите страдания за вас и компенсирам липсата в моята плът на скърбите на Христос за Неговото Тяло, което е Църквата“ (Колосяни 1:24)
Самият Бог е познат чрез Църквата: „Днес многообразната Божия мъдрост може да бъде известна чрез Църквата на началствата и властите в небесата“ (Ефесяни 3:10)
Бог пази Своята Църква: „Защото никой никога не е намразил плътта си, но я храни и стопля, както Господ Църквата“ (Ефесяни 5:29)
И най-важното, „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25)
Как можеш искрено да обичаш Бога, но да не обичаш Църквата Му!
Къде е истинската църква: православна, католическа, баптистка...? Къде да отидем?