Правен статут на хранителни добавки, проблеми с рекламата
Свързани статии
Лигата на пациентите оценява положително инициативата на Министерството на здравеопазването и социалното развитие за въвеждане на ред на пазара на хранителни добавки. Предложените мерки обаче явно не са достатъчни, а някои от тях изглеждат и грешни.
Това означава, че вещества, които са предназначени да се приемат отделно от храната, не могат да се използват като хранителни добавки. Но по-голямата част от хранителните добавки се продават по този начин - под формата на таблетки, приемани независимо от храненето. Липсва правоприлагаща дейност, която трябва да се извършва от Роспотребнадзор и агенции за борба с икономическите престъпления, предотвратявайки продажбата на стоки на пазара в нарушение на закона.
Самият статут на хранителните добавки по същество не е дефиниран, тъй като храните обикновено съдържат и сол, захар и др., но не е дефинирана разликата между хранителна добавка и биологично активна добавка, което дава възможност за манипулиране на концепциите и пазара. Съгласно определението, дадено в закона, предназначението на хранителните добавки съвпада с предназначението на добавките в храните, като например солта.
В мотивите към законопроекта се казва, че „хранителните добавки, които не са лекарства, се използват само за профилактика на определени видове заболявания и поддържане на функционалната активност на органи и системи във физиологични граници, както и като помощно средство в комплексната терапия на редица заболявания“. Но, съгласно чл. 4 от Закона за обращението на лекарствата лекарствата са вещества или комбинации от тях, използвани за профилактика, диагностика, лечение (терапия. - бел. на автора) на заболяване, рехабилитация, за запазване, предпазване или прекъсване на бременност и получени от кръв, кръвна плазма, органи, тъкани на човешки или животински организъм, растения, минерали чрез методи на синтез или чрез използванебиологични технологии.
Твърденията си противоречат, което говори за неизбежното объркване в самото министерство. Причината за объркването е, че хранителните добавки от самото начало на съществуването си (започвайки с Herbalife) заемат част от пазара на лекарства, а не хранителни продукти, тъй като никой нормален човек не би ги консумирал като храна.
Храненето е биологично активно въздействие върху човешкото тяло. Диетичното хранене от тази гледна точка е процесът на управление на биологичната активност на тялото за необходимите превантивни и терапевтични цели, но такова определение не прави храната лекарство (виж определението за лекарство в член 4 от Закона за обращение на лекарствата). Объркването на понятията доведе до грандиозен експеримент върху здравето на хората в национален мащаб.
Очевидно хранителните добавки трябва да се считат за специален вид лекарства с всички произтичащи от това изисквания за клинични изпитвания, ефикасност и безопасност и достъп до пазара! Препоръчително е хранителните добавки да бъдат разделени на групи, за да могат част от тях да попаднат в процедурата по ускорена регистрация. Другата част ще трябва да премине през пълноценни клинични изследвания, за да потвърди ефектите, за които потребителят плаща пари.
Според проектозакона: „1. Рекламата на биологично активни хранителни добавки трябва да бъде придружена от указание, че ... продажбата на биологично активни хранителни добавки може да се извършва само чрез аптеки, специализирани магазини за продажба на диетични продукти, хранителни магазини (специални отдели, секции, павилиони). Продажбата на биологично активна хранителна добавка на други места (в дома на купувача, на улицата и др.) не се допуска.”
Фактът, че посоченото изискване за продажба вустановени места сега се съдържа не в закона, а в SanPiN 2.3.2.1290-03 „Хигиенни изисквания за организацията на производството и обращението на биологично активни хранителни добавки“, предполага опит за легализиране на много противоречива норма. Тази норма, строго погледнато, трябва да се регулира от техническия регламент „За биологично активните добавки“ (ако все пак се опитвате да премахнете хранителните добавки от понятието „лекарства“), тоест отделен федерален закон, а не санитарни норми и правила, които съдържат само хигиенни изисквания за хранителни добавки и тяхното обращение.
Ако Министерството на здравеопазването и социалното развитие счита посочения SanPiN за законен и обоснован, тогава защо заложените в него норми все още не се прилагат? В края на краищата това е въпрос на правоприлагане, а не на законодателство и Роспотребнадзор е длъжен да контролира циркулацията на хранителни добавки и да защитава правата на гражданите върху качеството на стоките, включително хранителните добавки. Междувременно няма правни основания за изискване за продажба на хранителни добавки само чрез аптеки и магазини и с приемането на предложения федерален закон те няма да възникнат.
Второ, хранителните добавки се предписват от лекари, което изкривява смисъла на понятието „медицинска намеса“. Хранителните добавки не могат да бъдат признати за медицински средства, тъй като тяхната медицинска ефективност не е клинично доказана.
Общественият съвет препоръча на Roszdravnadzor да предприеме мерки за ограничаване на разпространението на хранителни добавки независимо или съвместно с компетентните органи (Министерството на здравеопазването и социалното развитие на България, Федералната антимонополна служба, Федералната служба за надзор на защитата на правата на потребителите и благосъстоянието на хората, Министерството на вътрешните работи на България):
Така че въпросът за наличието на хранителни добавки на българския пазар е преди всичко въпрос на добра правоприлагаща практика. За правилното му решение,само волята на държавата. За тази цел Роспотребнадзор е длъжен да събира информация за продажбата на хранителни добавки в нарушение на закона и да я предава на прокуратурата, Следствения комитет на Руската федерация, Министерството на вътрешните работи на България за образуване на наказателни дела.