Православна вяра - Силата на кръстния знак
За Юлиан, епископ на Бостра
Нашият баща архимандрит Георгий ни разказа и за авва Юлиан, бивш епископ на Бостра. Когато се оттеглил от манастира и станал епископ в Бостра, някои от жителите на града, ненавистници на името Христово, планирали да го погубят с отрова. Те убедиха слугата, който сервираше на епископа с вино, разредено с вода, подкупиха го и му дадоха отрова, за да я смеси в чаша с вино. Той направи точно както го убеждаваха - сервира благословеното юлианско смесено вино. Владиката прие чашата и по вдъхновение свише научи за злото намерение, както и за това кой го е уредил. Като взе чашата, епископът я постави пред него, без да каже нито дума на слугата. След това свиква всички жители, сред които са и натрапниците. Чудният Юлиан, без да иска да засрами заговорниците, се обръща към всички със скромни думи: "Ако искате да убиете смирения Юлиан с отрова, ето, аз я изпивам пред вас." Като каза това, той прекоси купата с пръст три пъти. „В името на Отца и Сина и Светия Дух – пия тази чаша!“ — каза той и като изпи отровата пред всички, остана невредим. Виждайки това, те паднаха пред него и го помолиха за прошка.
Понеже много пъти – като исках да ти помогна – ти говорих за Рая, за Ангели и светци, сега – пак в желанието си да ти помогна – ще ти разкажа малко за адските мъки и демоните, за да знаеш с кого се борим. Веднъж при каливата ми дойде млад мъж - магьосник от Тибет. Той ми разказа много от живота си. Като тригодишно бебе - току-що отбито от гърдите на майка си - той е даден от баща си на група от тридесет тибетски магьосници, за да бъде посветен в тайните на тяхното магьосническо изкуство. Този млад мъж достигна единадесетата степен на магьосничество – най-високата степен е дванадесетата. Когатой беше на шестнадесет години, напусна Тибет и отиде в Швеция, за да види баща си. В Швеция случайно срещнал православен свещеник и искал да говори с него. Младият магьосник изобщо не знаеше какво е православен свещеник. В залата, където разговаряха, младежът, в желанието си да покаже силата си, започна да показва различни фокуси. Той извика един от по-старите демони на име Мина и му каза: „Искам вода“. След като изрече тези думи, една от чашите сама се издигна във въздуха, полетя под крана, водата се отвори, чашата се напълни и след това излетя през затворената стъклена врата в залата, където седяха. Младежът взел тази чаша и изпил водата. След това, без да излиза от залата, той показа на седящия пред него свещеник цялата вселена, небето, звездите. Използваше магьосничество от четвърта степен и искаше да стигне до единадесета. След това попита свещеника как оценява всичко, което вижда. „Ако е похулил Сатаната – каза ми младият магьосник, – тогава бих могъл да го убия“. Свещеникът обаче не отговори. Тогава младежът попитал: "Защо не ми покажеш някакъв знак?" „Моят Бог е смирен Бог“, отговорил свещеникът. Тогава той извади кръст, даде го на младия магьосник и му каза: „Направи друг знак“. Младежът повика Мина, по-големия демон, но Мина, треперещ като трепетликов лист, не можа да се накара да се приближи до него. Тогава младежът извикал самия Сатана, но той, като видял кръста в ръцете си, се държал по същия начин - страхувал се да го приближи. Сатана му каза само едно нещо: бързо да напусне Швеция и да се върне отново в Тибет. Тогава младият мъж започна да се кара на Сатана: „Сега разбирам, че вашата голяма сила е наистина голяма импотентност“. Тогава младежът бил научен от този добър свещеник на истините на вярата. Свещеникът му разказал за Светите земи, за Света гораи други свети места. Напускайки Швеция, младият мъж направи поклонение в Йерусалим, където видя Благодатния огън. От Йерусалим той отиде в Америка, за да набие добре своите събратя сатанисти и да им оправи мозъците. Бог направи този млад мъж най-добрият проповедник!
Чудодейната помощ на отшелника Йоан
Ето какво чухме от бащите на това място. На двадесет и четири мили от манастира има пристанище, наречено „Малкият нос“. В това пристанище собственикът на кораб с капацитет от тридесет хиляди мода искаше да го пусне в морето. Цели две седмици той си проправяше път с триста работници, които работеха всеки ден, но можеха не само да спуснат кораба в морето, но дори да помръднат. Това беше дело на зли хора. В голямо униние и скръб - собственикът не знаеше на какво да се спре. Според Божията воля презвитерът дойде на това място. Корабостроителят, който го познаваше добре, го видя и каза:
- Отче, помоли се за моя кораб. От магьосничество моят кораб не може да бъде пуснат в морето.
- Ела да ми приготвиш храна и Бог ще ти помогне.
Старейшината каза това с цел да отведе моряка в къщата му. Тогава старецът сам влезе в кораба и като се поклони три пъти пред Бога, също три пъти осени кораба с кръстното знамение в името на нашия Господ Иисус Христос. След това, като дойде в къщата на собственика на кораба, той му каза:
- Иди и спусни кораба си в морето.
Вярвайки на стареца, корабостроителят отиде на кораба само с няколко. Те започнаха да се спускат и сега корабът е в морето! И всички въздадоха хвала на Бога.
Животът на нашия преподобен отец Бенедикт:
Когато слухът за монаха вече се разпространяваше навсякъде, се случи така, че в един от манастирите на тази страна игуменът почина. Тогава монасите от този манастир отишли при Свети Бенедикт и започнали горещо да го молят да бъде техен наставник и пастир. Но тойотказа да управлява над тях, считайки се за грешник и недостоен за това; докато Бенедикт им каза:
- Моят морал няма да се съгласи с вашия.
Но убеден от молбите им, той се съгласи и, без да иска, стана игумен на манастира. Свети Бенедикт управлявал манастира с ревност. Спазвайки стриктно устава на постния живот, той не позволи на никого да живее според волята му, така че монасите започнаха да се покайват, че са избрали за себе си такъв игумен, който изобщо не отговаряше на покварения им морал. Най-злите от монасите дори замислиха следното: смесиха отрова с вино и, като изсипаха всичко в купа, се осмелиха да поднесат тази смъртоносна напитка на преподобния отец по време на вечеря. Той с честната си ръка прекръсти чашата и съдът със силата на светия кръст веднага се счупи, сякаш ударен от камък. Тогава Божият човек разбра, че чашата е смъртоносна, защото не можеше да понесе животворящия кръст; веднага повика братята при себе си и без злоба и дори с усмивка на лицето им каза:
- О, дете! Нека милостивият Господ се смили над вас. Защо се сети да ми причиниш това? Не ти ли казах преди, че моите маниери няма да подхождат на твоите? Така че, потърсете си друг баща, но аз не мога да остана с вас.
И като ги научи на света, той се оттегли в пещерата, където преди беше живял, и остана там сам пред очите на всевиждащия Бог.
По това време имаше един християнин, който беше изпаднал в такава бедност, че нямаше начин да плати дълговете на своите кредитори; от тежка мъка той решил да се самоубие и помолил един магьосник - евреин, да му даде смъртоносен ад. И този враг на християните и приятел на демоните изпълни молбата и му даде смъртоносна напитка. Християнинът, след като приел смъртоносна отрова, отишъл в дома си, но по пътя се замислил и се уплашил, без да знае какво да прави. Най-накрая, като засенчи чашата на кръстниказнак, изпи го и не почувства ни най-малко вреда от него, тъй като знакът на кръста отне цялата отрова от чашата. И много се чудеше на себе си, че остана здрав и не почувства никаква вреда. Но, отново неспособен да издържи преследването на заемодателите, той отиде при евреина, за да му даде най-силната отрова. Учуден, че човекът е още жив, магьосникът му даде най-силната отрова. След като получил отровата, мъжът отишъл в дома си. И като размишляваше дълго преди да пие, той, както и преди, се прекръсти и пи от тази чаша, но отново не страдаше никак. Отново отиде при евреина и му се яви здрав. И се подигра на магьосника, че е неопитен в магьосничеството си. Евреинът, уплашен, го попита какво прави, когато пие? Той каза: "нищо друго, щом осени чашата с кръстния знак." И евреинът знаеше, че силата на светия кръст прогонва смъртта; и като искаше да узнае истината, той даде тази отрова на кучето - и кучето веднага умря пред него. Като видял това, евреинът отишъл с този християнин при апостола и му разказал за случилото се с тях. Свети Йоан научил евреина на вярата в Христа и го кръстил, но наредил на бедния християнин да донесе наръч сено, което превърнал в злато с кръстно знамение и молитва, за да може да изплати дълговете си и с останалото да поддържа къщата си. След това апостолът отново се върнал в Ефес, където, докато бил в дома на Домн, обърнал много множества от хора към Христа и извършил безброй чудеса.
Имайки непоклатима вяра, патриарх Йоаким премести планината и след като изпи смъртоносната отрова, остана жив
В Египет бушуваше ужасна чума и Мисир и околностите му вече бяха засегнати от тази смъртоносна чума. Един от еврейските лекари, известен враг на християните, пусна слух, че християните са виновни за сполетялото всички нещастие, тъй като те, каза евреинът, спуснати вводен кръст, който причинил страшна болест. Тази клевета срещу християните се разпространила навсякъде и накрая станала известна на египетския султан. Въпреки че султанът беше мюсюлманин, той много обичаше и почиташе светия патриарх Йоаким, както за неговата добродетел, така и за неговата мъдрост и благоразумие, и затова пренебрегна известието на враговете на Христовия кръст. Проклетият евреин, като видял, че не е постигнал целта си, измислил нова клевета срещу християните. Върховният везир бил естествен евреин. Еврейският лекар избра този любимец на царя за оръдие на своята злоба срещу християните. Везирът пък успял да доведе султана до там, че въпреки уважението му към патриарха, той го поискал пред дивана (върховната инстанция) за лични обяснения по клеветите, издигнати срещу християните. Патриархът се яви пред съда. Султанът отначало води дълъг разговор с него за вярата и накрая, като вижда, че той убедително, с ясни доказателства оправдава християнската вяра и унищожава доводите на исляма, му нарежда да премести планината до Мисир, за да докаже евангелските думи. Негово Светейшество патриархът се съгласи без колебание. След като поиска няколко дни за молитва, той, заедно с верните християни, умилостивиха Господа с пост, бдение и молитва и помолиха да не ги посрами пред очите на неверниците и да не хулят святото Му име. В определеното време, когато се събраха множество хора, патриархът в името на Христос каза на планината да се премести от мястото си и да се премести на друго: планината се разклати в основата си и напусна мястото си. Спрян, най-накрая, със същото име на Христос, той все още се нарича на турски Dur-dago, което означава „възвишена планина“. Това чудо порази нечестивите. Не знаейки как да разклатят силата на Христовата вяра, нейните врагове приготвиха смъртоносна отрова и убедиха царя да заповяда на патриарха да я изпие, защото Христос, казаха те, каза в Евангелието:„Ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди“ (Марк 16:18). Султанът приел това и наредил да се поднесе отрова на патриарха. Изпълнен с вяра в силата на Кръста Христов, патриархът благослови смъртната чаша с кръста и отпи. Напразно очакваха, че ще умре веднага — патриархът остана напълно невредим. След това, изплаквайки чашата с вода, той помоли еврейския лекар да изпие тази вода. Беше невъзможно да се откаже, защото самият султан го поиска. Така че евреинът изпи водата и умря в същия миг. Поразен от такива чудеса, султанът заповядал да обезглавят везира и наложил наказание на останалите евреи, за да могат с тези средства да се построят водопроводи от Нил до Мисир, и въздигнал светия патриарх с почести.
(Атонски патерикон. Част 2. С. 54; Българският пътешественик Трифон Коробейников, който е бил на Изток през 1583 г., споменава за това събитие.
Слово за честния и животворящ кръст и за второто пришествие, както и за любовта и милостинята, Св. Ефрем Сирин:
И тъй, на нашите двери, и на челото, и на очите си, и на устата, и на гърдите, и на всички членове да поставим върху себе си този животворящ кръст; нека се въоръжим с това непобедимо оръжие на християните, с този победител на смъртта, с тази надежда на верните, с тази светлина на кротките, с това оръжие, което отваря рая, събаря ересите, с тази подкрепа на православната вяра, със спасителната хвала на Църквата. Нито за час, нито за миг, християни, да не го оставяме, като го носим навсякъде със себе си, и без него нищо няма да направим; но дали спим, дали ставаме, работим, ядем, пием, отиваме на път, плуваме в морето, пресичаме реки, ние ще украсим всичките си членове с животворящия кръст. И да не се страхуваме от страха на нощта, от стрелата, летяща в дните: от нещото в мрака на преходния, от пълзящия и демона на пладне (Пс. 91:5.6). Ако неговатабратко, винаги ще приемеш помощ; тогава злото няма да дойде при вас и раната няма да се приближи до селото ви (10). Защото противниковите сили, като го видят, треперят и се оттеглят. Кръстът премахна идололаскането. Той просвети цялата вселена. Той разпръсна тъмнината и върна светлината. Той, от запад и север, от морето и изток, като събра народите в една Църква, в една вяра и едно кръщение, ги свърза с любов.