Предизборна кампания като част от информационното осигуряване на избори
Статията разглежда правната уредба на предизборната агитация като елемент от информационното осигуряване на изборите. Разглеждат се отделни проблеми на масмедийното участие и използването на интернет ресурси. Констатирани са редица проблемни моменти в законодателната уредба на тази институция.
Ключови думи: избори, информация, информиране на избирателите, предизборна агитация, конституционно право, средства за масова информация, Интернет.
Спецификата на изборите в демократичните държави е, че само в техния процес хората решават кой и с какви инструменти ще управлява държавата до следващия изборен цикъл. Демократичните избори се осигуряват както чрез свободна конкуренция на кандидати и партии, така и чрез осигуряване на повече или по-малко равни условия за предизборна кампания за всички.
Така дилемата на законовата регламентация на свободните избори е в зачитането на свободата на медиите, съчетано с липсата на злоупотреби в тази сфера.
Това е значението на въздействието на информацията в полето на изборния процес, което се сублимира в дизайна на електоралните предпочитания, тоест информацията влияе съществено върху волята на избирателите.
Изборите използват различни канали за разпространение на информация. А самата информация е различна в процеса на предизборната кампания. От една страна, избирателите трябва да получат основна информация за времето и процедурата за провеждане на избори, назначаването на различни изборни процедури, информация за кандидатите, партийните листи, разделението на избирателните райони и местоположението на избирателните секции и др. От друга страна информацията по време на изборния процес отразява характера на политическата борба на съперниците за мандатите на народаизбраници.
Член 45 от Закона за основните гаранции, озаглавен „Информиране на избирателите и участниците в референдума“, не дава дефиниция на понятието „информиране на избирателите“, като преминава директно към субектите и обектите на този процес. На практика това поражда множество проблеми, свързани с дефинирането на обхвата на това понятие, извършвано по правило от служителя на реда.
¾ за избирателна асоциация от деня, в който тя реши да номинира кандидат/листа от кандидати;
¾ за кандидат от кандидатската листа - от датата на внасяне на листата в съответната избирателна комисия;
¾ за кандидат, издигнат пряко - от датата на представяне в избирателната комисия на декларацията за съгласие на този кандидат да се кандидатира.
Агитационният период приключва в 0 часа местно време на деня, предхождащ деня на гласуването. Два дни са дни с пълна забрана на предизборната агитация: това е самият ден на гласуването и денят пред него.
Периодът на кампанията има за цел да очертае времето на началото и края на кампанията, през което се налагат строги ограничения на изборното законодателство върху информационните отношения. От своя страна агитационните дейности могат да бъдат както законни, така и незаконни (нелегални). Ако предизборната кампания се провежда при спазване на изискванията на Закона за основните гаранции и други нормативни актове, то тя е законна.
Друга санкция изглежда малко по-балансирана, която е предвидена в параграфи 7 и 8 на член 76 от Закона за основните гаранции, които предвиждат възможността за анулиране на регистрацията на кандидат (списък с кандидати), но условията за анулиране на регистрацията, посочени в алинеите на тези параграфи на член 76, не са пряко свързани с предизборната кампания. непряксвързани с предизборната кампания има ал. б, ал. 7 на чл. 76 от Закона за основните гаранции, относно превишението на средствата от собствения избирателен фонд за постигане на определен резултат на изборите. Тоест, ако материалите, идентифицирани като предизборна агитация, не съдържат изискваните от закона изходни данни, то това нарушение се квалифицира като превишение на средствата на собствения избирателен фонд. Трудността в случая се състои в това, че много предизборни агитационни материали не могат да бъдат еднозначно свързани с определен кандидат или политическа партия и съответно няма да бъдат наказани. Този въпрос е особено остър при регулирането на предизборната кампания в Интернет, която, въз основа на характеристиките на формирането и разполагането на информация, както и достъпа до нея, е слабо регулирана.
В момента онлайн изданията се подчиняват на общите правила за провеждане на предизборна агитация. Законът за средствата за масово осведомяване обаче в член 2 нарича онлайн изданията сайт в информационната и телекомуникационна мрежа „Интернет“, регистриран като средство за масово осведомяване [3].
Очевидно е, че съществуващата правна уредба на предизборната агитация е все още неадекватна. По-специално не е решен въпросът за отговорността на медиите за нарушаване на правилата за предизборна агитация. Медийното законодателство предвижда мерки като спиране на медия, закриване на медия за нарушение на изборния закон, изземване на тираж или част от него – но всички тези мерки са възможни само въз основа на решение на съдебен орган, чиито процедури по разглеждане са дълги за бърза предизборна кампания.
Имайки предвид тези нюанси, въпросите за контрола на предизборната агитация в медиите като цяло и в онлайн изданията,по-специално, все още е проблематично да се реши на практика.
Може да се отбележи, че строгата регламентация на правния режим на „предизборната агитация“ като форма на информационна подкрепа за изборния процес не е характерна за много развити чужди страни.
В европейските страни с развита демокрация също няма толкова значителни ограничения за провеждането на предизборна кампания, но тук в много страни е обичайно да се предоставя равен достъп на кандидатите до обществени медии за предизборна кампания [1].
България е избрала свой път за решаване на проблема с нормативната уредба на информационното осигуряване на изборите с цел реализиране на избирателните права на гражданите.
Трябва да се подчертае, че информираността на избирателите за нюансите на изборния процес се основава не само на предизборната агитация. Решението да се гласува за този или онзи кандидат може да се основава на предишен опит в общуването с този кандидат или политическа партия, тяхната определена репутация, която се развива в продължение на дълъг период от време, а не се формира по време на светкавична предизборна кампания. Периодът на кампанията е ограничен само от тесен период от време, когато информационните отношения в изборния процес се поставят под строг контрол, за да се създадат равни условия за всички участници в политическата борба. Докато този контрол е неефективен.
Участниците в предизборната кампания за избор на депутати в Държавната дума на Федералното събрание на България от седмо свикване се оплакаха от доминацията само на една партия „Обединена България“ в информационното поле.
Следователно ограничаването на свободата на информация във връзка с провеждането на избори неминуемо води до ограничаване на правото на гражданите на пряко упражняване на държавна власт,В крайна сметка информацията е най-важният инструмент за вземане на решения.
От друга страна, свободата на медиите във формата, в който тя съществува извън изборния процес, също може да помогне за ограничаване на назованото право на гражданите, например чрез прекомерен натиск, натиск, подмяна на волята на избирателя с волята на журналистите и т.н.
Провеждането на избори, пълноценното информационно осигуряване на техния ход е невъзможно без налагане на определени задължения на медиите. Но медиите трябва да имат гаранции за професионалната си дейност, особено по време на избори, когато ролята им нараства повече от всякога. Тоталната регулация в тази област, освен това с помощта на неясно дефинирани законови норми и граници, не може да съответства на целта за изграждане на демократична държава.
Очевидно е, че по-нататъшното усъвършенстване на механизма за правно регулиране на предизборната агитация, което предотвратява нарушенията и злоупотребите при информационното осигуряване на изборите, е просто необходимо. Но не трябва да се накърняват конституционните права на гражданите на свобода на изразяване на убежденията, свобода на разпространение на информация.
Препратки
В предложената статия се анализират нормите на Арбитражния процесуален кодекс на България относно образуването на заповедното производство, разкрива се същността на заповедното производство, ф.
Опазването на околната среда е един от най-важните проблеми на нашето време. Научно-техническият прогрес и повишеният антропогенен натиск върху природната среда неизбежно ще доведат.