Приказка за тигърче, което срещнало и се сприятелило с костенурка
Една слънчева сутрин малко тигърче излязло на разходка. Искаше да се сприятеляват. Тигърчето дълго се скитало и не срещало никого. В далечината видя голямо езеро и реши да отиде до него. На брега на езерото лежеше голям камък с много странна форма. И дори на тигърчето му се стори, че се движи. Тигърчето започна тихо да се приближава до този камък и да го подуши. Изведнъж камъкът кихна и скочи. Тигърчето се уплашило и бързо се скрило зад едно дърво. Но тигърчето беше много възпитано, така че внимателно погледна иззад дървото и каза: бъди здрав. Благодаря, отговори камъкът. Могат ли камъните да говорят, попитало тигърчето. Стоунс, говори? Камъкът беше изненадан, разбира се, те не знаят как. Тогава камъкът се премести и имаше глава и четири лапи. Тигърчето беше много уплашено и едновременно изненадано. Първо исках да избягам, но после ми стана много любопитно. Какво е. Той отново погледна иззад дървото и попита: Кой си ти? Аз съм костенурка, отговорил камъкът. Костенурко, тигърчето издържа, но няма да ме изядеш? Не какво си ти Костенурката се засмя, аз ям трева. И не изглеждате като трева или цветя. Аз съм тигър, макар и още много малък, каза тигърчето и смело излезе иззад дървото. Наистина тигър, отговорила костенурката. Не съм те виждал тук преди. И аз отскоро живея тук, отговори тигърчето. Мога ли да бъда приятел с теб, веднага попита той? Бъдете приятели, разбира се. Костенурката отвърна. Нямаш ли приятели като тигърчета като теб? Тя попита. Не, цял ден се разхождах и търся приятели. И не срещнах никого. Така че аз ще бъда твоят пръв приятел, отговори костенурката. И те отидоха на разходка по брега на езерото. Те вървяха много дълго и тигърчето беше много уморено. Костенурката забеляза това и предложи: искаш ли да те яздя? И няма да те смачкам? попитатигърче. Не мачкай, каза костенурката. Имам много твърда черупка, сядайте бързо. Тигърчето се качи на костенурката и тя бавно тръгна към къщата му. Скоро тигърът заспа. И се събуди едва когато майка му, тигрица, започна внимателно да го сваля от костенурката. Завела го при баща си и го сложила да легне. След това тя се върна към костенурката: Благодаря ви, че доведохте сина ми у дома. Сигурно се е изгубил? – попита мама. Не, той просто вървеше с мен много дълго време и се измори. Костенурката отвърна. Кажете му, че утре аз самият ще дойда да го посетя. И с тези думи костенурката допълзяла до дома си.
Интересно! 🙂 какво се случи на следващия ден? приказката явно оставя място за продължение 😉
Ще има продължение, но още не съм го мислил. Вече има две измислени приказки на опашката, нямам време да ги запиша.