Притча в стихови цитати,поговорки, афоризми

Един ден... В ранната утринна роса, Момчето вървеше босо по пътя... С разкъсани дрехи, изтощено от глад... Поиска вода в селото у дома.

Но времето не е лесно... Хората са жестоки... Момчето мълчаливо прегониха прага... И в последната къща добра ръка Подава чаша мляко...

И в полузабрава, като в сладък сън, Вкусът на мляко ... Като първия мед през пролетта ... И гладът се оттегли ... Той можеше да спи ... Набирайки сила, продължете пътя по-нататък ...

Минаха години... От войната само пиедестал... Известният хирург... ... покажи целия текст...

Момичето в храма

Изведнъж, някак си, тя влезе, в модни дънки И без шал на главата, Да служи в храма, младо момиче С бяла тениска на себе си.

Една, състрадателна бабо, Не слагай пръст в устата си, Като го видиш, бузите ти мигом се издуха. -- Къде дойде, кажи ми?

Не дискотека Нашата къща, Божия! Такъв като него, сам на света! Не е добре да си в него! Промяна, ела!

Тя напусна храма цялата в тъга, Главата беше спусната, В която прозвуча Някакви думи на баба ...

И енориашката, след като се помоли, се върна в къщата си да спи. Заспах бързо, тя сънува, Самата Света Богородица!

А Богородица какво сънува, С тъга успя да каже: „Защо изгонихте момичето? Чаках я толкова дълго!"

ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

Веднъж съпругът разтревожен попита жена си: „Как живея, не те ли интересува? Вървим по същия начин с вас от дълго време, Преживяхме много неприятности заедно Няма да попитате какво има в душата на съпруга ми, И какви са успехите в работата, Какво направих днес в гаража, И защо колата е в ремонт, Каква е конфигурацията на пода, Искам ли да построя в нашата селска къща? Не съм ли тук? Или може би аз, мираж? Вероятно безразличен... не иначе? Тя каза "Глупаво бебе" И нежно пробяга през косата ти, "За мен е важно какво ядеш и колко спиш, А останалото ще разбереш сам" Задържайки обида, той напусна дома, Опитвайки се да заглуши копнежа си, И като беше в непознат парк, Той седна на пейка с побелял старец. И изведнъж исках да му кажа, Всичко, за което душата ме боли отдавна, В разговор той разказа всичко на дядо ми, Точно като баща ... подробно ... бавно. Дядо слушаше мълчаливо, без да прекъсва, Струваше му се, че само той ще съди, Нищо чудно, че казват ... любовта е сляпа, Но дядо въздъхна, каза "Е, тогава той обича"

Животът е като кафето

Завършилите дойдоха при професора За да разкажат за успеха на кариерата си, След това си спомниха проблемите си И дадоха различни примери.

Но тогава професорът предложи кафе, Донесе кана за кафе и поднос с ястия: Имаше прости и скъпи чаши, Някои бяха сръчни, други бяха някак груби ...

Разглобени съдове, кафе в него ... Следва бурно продължение на разговора ... Върху чашите внезапно вниманието на гостите Професорът привлича разсъждения:

„Виж, имаш най-добрите чаши, Евтините останаха на таблата, Искаш всичко най-добро за себе си сега ... ... покажи пълния текст ...

Голямо чудо се случи тази нощ: Бог ни изпрати Спасителя, В забравена пещера, в изоставена ясла Младенецът, Божият син, лежеше.

Звездата над пещерата, като пътеводна светлина, Сияеше на учените магове, И гласната песен на овчарите величествено И благодатно се втурна към небето.

Цялата природа се радваше с хората тази нощ: Шумни в дърветата, листата Славеха Бога с тайнствен шепот, И цветята ухаеха по-силно.

Три дървета - палма, маслина и коледна елха На входа на пещерата израснаха, И първите дни в горда наслада Бебето ... ... покажи целия текст ...