Проблеми, възникващи при наказателното преследване на лица с имунитет - Имунитет като
Напоследък броят на наказателните дела, образувани срещу лица с имунитет, нараства неумолимо.
След проучване на литературата по тази тема бяха идентифицирани два основни проблема:
2) проблемът с прилагането на имунитета
Нараства броят на делата срещу длъжностни лица с процесуален имунитет и особено срещу корупционни лица. През първото полугодие на 2013 г. Следствената комисия към Прокуратурата на България е образувала над 700 наказателни дела срещу лица с особен правен статут. Този списък включва 95 следователи, включително 12 служители на Следствения комитет, 13 прокурори, 18 съдии, 72 адвокати, повече от 90 депутати от законодателните (представителни) органи на субектите на България и местните власти, както и трима кандидати за депутати в Държавната дума на Руската федерация. Кибалник А.Г. Имунитетите в наказателното право. - Ставропол: Ставрополсервисшкола, 2009. - 228 с.
Въпросът за имунитета на свидетелите е дълбоко морален въпрос. За решаването му, както показва практиката, далеч не всички правни средства са допустими. Тук законът не трябва да излиза „отвъд морала“ и да поставя чисто правни изисквания. При свидетелските показания на близки роднини възниква конфликт между две задължения (две ограничения): от една страна, правно задължение, което изисква казване на истината, от друга, морално задължение, което изисква да не се наранява любим човек. Такъв сблъсък води или до морални катаклизми (разпад на семейството, разрив на семейни отношения и т.н.), или до престъпления (лъжесвидетелстване, избягване на показания). Ето защо е необходимо да се подкрепи чл. 51 от Конституцията на България от 1993 г., който установява разпоредби, произтичащиправните предписания от състояние на противоречие с моралните и по този начин укрепване на моралните основи на правото. Разпоредбите на този член са насочени към международните стандарти, които гарантират неприкосновеността на личността и са в пълно съответствие с Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (чл. 14).
В съответствие с нормите и принципите, залегнали в основата на депутатския имунитет, струва ми се, че решенията на камарите по вноски не трябва да се разглеждат като решение на вътрешни проблеми, а въплъщават интересите на мнозинството в обществото, свързани с опазване чистотата на депутатския корпус. В този аспект трябва да се ръководим, с известна поправка за терминологията, от раздел 14 от Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Организацията на обединените нации от 17.09.1946 г., според който „член на Организацията на обединените нации и член на Съвета на Европа не само има право, но и е длъжен да се откаже от имунитета на свой представител във всеки случай, когато, по тяхно мнение, имунитетът възпрепятства правораздаването, и това освобождаването може да бъде направено, без да се засяга целта, за която е предоставен имунитетът“.
Concerning the shortcomings in the existing regulation of the mechanism of parliamentary immunity, manifested in the inconsistency of a number of procedural norms and norms of the Federal Law "On the status of a member of the Federation Council and a deputy of the State Duma of the Federal Assembly of Bulgaria", contradictions in the subject composition and uncertainty within the competence granted to the subjects, both at the stage of initiating a criminal case and at the stage of preliminary investigation, are revealed.
Разглеждането на проблемите на процесуалния механизъм на имунитета на съдия прави очевидни несъответствията в състава на участниците, предвиденизаконодателството за съдебната система и Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация. Нормите на Наказателно-процесуалния кодекс на България съдържат разпоредби, които частично дублират разпоредбите на чл. 16 от Закона за статута на съдиите в България в областта на правоотношенията и противоречащи на състава на предметите и въпросите от тяхната компетентност. По-конкретно, Наказателно-процесуалният кодекс на България не казва нищо за процедурата и участниците в разглеждането на заявленията, за компетентността на прокурора, посочвайки само критериите за отказ за даване на съгласие на Конституционния съд и квалификационните комисии по заявленията, направени от упълномощени органи.
Оказва се, че предвид разпоредбите на част 2 на чл. 55 от Конституцията, позицията на Конституционния съд, по-нататъшното усъвършенстване на механизма на процесуалния имунитет може да се извърши в следните основни направления:
1) изясняване на границите на имунитета на свидетелите;
2) изясняване на компетентността на състава на субектите, задължени да осигурят функционирането на механизма за парламентарен и съдебен имунитет, в съответствие с целите, за които е предоставен, и участващи в решаването на въпроси, възникнали по време на неговото прилагане;
3) промяна на регламента на сроковете за вземане на окончателно решение по всяко заявление;
4) разясняване на реда за обжалване на заключенията на квалификационните комисии с цел зачитане правата на гражданите по чл. 45 от Конституцията на Руската федерация, чиито интереси, според тях, са нарушени от необоснован отказ да се даде съответното съгласие на квалификационната комисия.
Що се отнася до проблемите с прилагането на механизма на международноправен имунитет, трябва да се обърне внимание на липсата на регламентация на процедурата за кандидатстване за съгласие на държавата на акредитация, международната организация за извършване на съдебни производства или съгласието на членовете на съответния персонал за участието им вследствени действия, както и лица, упълномощени за извършване на такива действия.