Проблемът с бедността и начините за решаването му
Проблемът с бедността и начините за решаването му.
Първо, нека зададем въпроса: на каква платформа президентът и правителството възнамеряват да проведат разбиране за бедността и да се борят с нея? Виждат ли сегашните реформатори проблема с бедността през призмата на философията на неолиберализма от 90-те, или коренно се отдалечават от постулатите и логиката на 90-те.
Струва ми се, че решението на този проблем е възможно чрез съвместните усилия на социолози, икономисти, психолози и юристи. С подкрепата на всички власти: президента, правителството и федералното събрание.
За всеки начин на живот важно качество е идеята за бедност - отношение към факта, че някои от членовете на обществото имат много ниско ниво на доходи, според стандартите на това общество. Това се отнася до прага в нивото на доходите, под който бедните и проспериращата, проспериращата част образуват два различни свята по отношение на потребление на стоки и тип живот (в Англия през периода на ранния капитализъм се говори за две различни раси - „расата на бедните“ и „расата на богатите“).
Отричането на егалитаризма не е нищо друго освен легитимиране на бедността.
- общ спад на стандарта на живот;
- нарастване на диференциацията на цените и доходите на населението;
- появата на масова безработица.
Населението трябва ясно да разбере, че държавата не гарантира работно място и стандарт на живот, а гарантира само самия живот. По време на реформата (или поне на нейните решаващи етапи) ще е необходимо изключително антистачно законодателство. Трябва да очакваме ускорено институционализиране на неолибералната икономическа и политическа идеология, политическата основа на която ще бъде част от сегашните демократични сили...”.
Реформите от 1990 г. бележат началото на диференциация на доходите и появата на широкомащабна бедност,непрекъснато за България. Останалият свят отдавна се бори с бедността, разработват се програми, приемат се наредби и т.н. След това борбата рязко се засилва, но избледнява. Той е особено активен, когато бедността започне да представлява политическа или икономическа опасност.
В България се създаде ситуация, в която бедността се превърна в заплаха за икономическия растеж. Трябва да се отбележи, че българската държава разполага със средства, които могат да бъдат насочени към борбата с бедността. Въпросът е: как най-добре да ги изхвърлите, къде да изпратите на първо място.
Според експерти мащабът на българската бедност се колебае на 70%. Не е вярно, това е страшна цифра. Социолозите са проверили проучвания за това как хората се чувстват за себе си. И се оказа, че в България наистина 70% от хората се позиционират като бедни.
Бедността вече е оказала силно влияние върху икономическото поведение. Напримербедността поражда сивата икономика и я прави изключително устойчива, тъй като е от полза както за работниците, така и за работодателите. Но сивата икономика от своя страна възпроизвежда бедност, което води до порочен кръг.
От контекста на подобни изявления просто следва, първо, че правителството не е ясно „колко пари ще са необходими за решаването на този проблем“. И второ, че няма нищо за това. И преди всичко липсва трезво разбиране на мащаба, дълбочината и структурата на проблема. Дори няма разбиране, че изобщо не се свежда до пари. Зад подобни декларации прозира наивният оптимизъм на новите българи от началото на 90-те години, когато цялата им рационалност се свеждаше до постулата: "Бабите по натура решават всичко!"
Ще назова някои от тях.
3. Отслабването на трудовата и жизнената мотивация, намаляването на квалификацията на работниците и бързатарастяща неграмотност и неграмотност. Ето какво беше казано на среща на педагози по този проблем: „Сега имаме 10 милиона напълно неграмотни хора и 2 милиона деца в училищна възраст, които не учат по различни причини“. Това не само намалява драстично възможностите за професионално израстване и генериране на доходи, но също така създава среда, в която бедността се приема като нещо нормално. Достъпът на селските деца до средно професионално и висше образование е драстично намален, а селските младежи пресичат този път извън житейските си планове.
За да се преодолее бедността, е необходима голяма програма за възстановяване - възстановяване на всички основни жизнени системи. Това изисква преди всичко възстановяване на рационалното съзнание и мобилизиране на материално-технически и трудови ресурси, а не съвсем „известна сума пари“. Правителството на реформаторите, пропито от „монетаристки светоглед“, поставя проблема с парите на преден план при разглеждането на състоянието на големите системи. Това е ипостас, отклонение от същността. Това е лош знак. В критични ситуации въпросът не се решава от парите, а от „реалните” ресурси – материални, човешки и интелектуални. Когато кралят възкликна „Кон! Половината ми царство за кон! ”, Тогава той се нуждаеше от кон, а не от пари, равни на цената на кон на панаир.
По-„лесните” и подвижни процеси, породили бедността в България, са приватизацията и промяната в начина на разпределение на доходите. Приватизацията лиши огромното мнозинство от населението на България от постоянен източник на значителни доходи под формата на "частични дивиденти на собствениците" - от обществена собственост върху земя, промишлени и други предприятия. Тези дивиденти бяха разпределени на егалитарен принцип под формата на ниски цени за основнитеобезщетения или дори безплатно предоставяне на такива обезщетения (например жилище). Промяната в отношенията на собственост и премахването на правото на труд позволи на работодателите да намалят драстично заплатите.
По този начин трябва да се отбележи, че основният недостатък на приватизацията в руски стил беше, че нямаше реално преструктуриране на икономиката, не беше създадена истинска класа на свободни собственици, имаше рязко разслоение на много богати (малцинство) и бедни (преобладаващо мнозинство).
И тъй като няма такива знаци, тогава няма рационална представа за проблема, което означава, че не може да има рационален план за разрешаването му.
В България днес дори няма повече или по-малко достоверна "снимка" на бедността, нейна "карта". Методите, използвани за измерване на това явление, не са много информативни. Данните, събрани от Държавния комитет по статистика, са в лошо съответствие с данните на Всеруския център за изследване на общественото мнение и бюджетните изследвания на международни научни групи. Критериите за изчисляване на екзистенц минимума и определяне на "линията на бедност" са неясни, сенчестите потоци на пари, храни и стоки почти не се изследват.
Можем ли да очакваме всичко това днес? Засега няма основания за оптимизъм. В крайна сметка се пренебрегва не само съветският опит, придобит в рамките на нашата собствена култура, но и „опитът на цивилизованите страни“, тоест Западът, толкова уважаван от реформаторите. Съединените щати разполагат с голям фонд от дисертации, посветени на изследването на бедността в различни страни и култури, както и на методологията за изучаване на този проблем, както и на конкретния опит от програмите за борба с бедността. Това знание няма изход в българското "интелектуално пространство".
Приблизително половината от населението на България е в беда в резултат на загубата на достъп до най-елементарните условия за съществуване. Всъщност половината хора изведнъжсе озовава в нова, непозната досега среда. За да оцелеят, е необходимо спешно придобиване на нови знания, които тази половина от хората не притежава под формата на поне емпиричен опит.
Дори и да е съгласен с оценката от 70%, останалите 30% не принадлежат към бедните. Как се различават един от друг? Веднага трябва да кажа, че говорим за българската средна класа.
Някои икономисти свързват нивото на доходите със средната класа, други учени отбелязват, че средната класа не се свързва само с доходите, но и с материалното и имущественото състояние.
Напоследък много социолози започнаха да приписват показателя на средната класа като самоидентификация.
Всички горепосочени критерии са принципно подходящи само за страни с развита пазарна икономика. Високото ниво на образование осигурява достъп до високоплатена и престижна работа и в крайна сметка ще им позволи да заемат достойно място в обществото. В България ситуацията е различна. Проучвания на различни социологически центрове показват, че около 20% в България е средната класа. Много ли е или не? В развитите страни около 70-80% от населението принадлежи към средната класа. На този фон цифрите ни изглеждат много скромни.
Бих искал обаче да отбележа някои много интересни факти. Не повече от една трета от домакинствата, които имат признаци на средна класа, имат задоволително финансово състояние. Това означава, че повече от една трета от хората с висше образование са се научили да печелят пари, тоест те са станали конкурентни специалисти. Високият просперитет обаче не е гаранция, че държавата се е научила да се бори с бедността.
В региона на Саратовза решаване на проблемите с бедността се използва подходът на Международната организация на труда, който включва:
В следствиеС ликвидацията на държавния фонд за заетостбеше отменена такава много ефективна форма на преквалификация като повишаване на квалификацията на съкратените работници. През последните години това позволи да се избегнат масови съкращения от нерентабилни индустрии, включително в градообразуващи предприятия.
Ефективнамярка за борба с дългосрочната безработица и бедността е временното обществено строителство.[1] През тази година броят на безработните, участвали в благоустрояване, се е увеличил с 33% (над 5,3 хил. души през първото полугодие). Благоустройството обаче все още не е придобило масов характер поради ограниченото бюджетно финансиране.
Световната банка вижда решението на проблема с бедността в създаването на работни места и повишаването на минималната заплата. Това каза директорът на СБ за България Кристалина Георгиева в четвъртък при представянето на доклада на банката: „Растеж, бедност и неравенство в региона на Източна Европа и на територията на бившия СССР“.
„Най-сериозният проблем е създаването на работни места“, каза Георгиева. Според нея това е по-трудна задача от простото ускоряване на икономическия растеж. "Увеличаването на темповете на икономически растеж след кризата не е толкова трудно. По-важно е да ги запазим, когато ползите след кризата вече са изчерпани", обясни Георгиева.
В доклада си Световната банка анализира динамиката на намаляването на броя на бедните в страните от ОНД, както и в Централна и Източна Европа от 1998 до 2003 г. За 5 години броят на бедните в региона е намалял с почти 40 милиона души. През 2003 г. 12% от общото население е живяло под прага на бедността в този регион, докато през 1998 г. делът на бедните е бил 20%.
Намаляването на бедността се дължи на възобновяването на икономическия растеж встрани от ОНД, се отбелязва в доклада. На България е дадена централна роля тук, предвид нейните огромни петролни запаси, както и значението на България в регионалната търговия и миграционните потоци.
През 1998-2003 г. средният темп на растеж на БВП в този регион надхвърля 5%. Според експертите на СБ този темп не е достатъчен, за да се изкорени абсолютната бедност до 2015 г. Въпреки това те отбелязват, че икономическият растеж ще измъкне още 21 милиона души от бедността до 2007 г. „Въпреки това 40 милиона ще останат абсолютно бедни, а повече от 100 милиона уязвими към бедност“, се отбелязва в доклада.
Списък на използваната литература: