Процедурата за изчисляване на амортизацията по МСФО и RAS
Международните счетоводни и отчетни стандарти се разработват и прилагат на две нива: международно, регионално и глобално. В регионален аспект водеща роля има Счетоводната комисия на ЕС, която регулира тези въпроси в страните-членки на ЕС. Няколко организации участват във формирането на световните стандарти: Комитетът по международни счетоводни стандарти, Международната федерация на счетоводителите, Междуправителствената група от експерти по международни счетоводни и отчетни стандарти към Центъра на ООН за транснационални корпорации, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Сред международните счетоводни и отчетни стандарти МСФО и GAAP са най-често срещаните. Освен това има например и следните стандарти: SSAP - Изявления за стандартна счетоводна практика (Регламенти за стандартна счетоводна практика) FRS - Стандарти за финансово отчитане (Стандарти за финансово отчитане) SSAP и FRS са система от стандарти, принципи на финансовото счетоводство и отчитане, използвани в Обединеното кралство - GAAP UK. В момента един от най-актуалните проблеми пред българското общество е привеждането на съществуващата система на счетоводство и отчетност в страната в съответствие с изискванията на пазарната икономика и международните стандарти, т.е. необходимо е да се премине от счетоводна система за планова икономика към счетоводна система, която да отговаря на новите нужди на българските предприятия. Счетоводството е една от най-важните области, в която са необходими задълбочени изследвания и обучение за формиране на счетоводна система, която, от една страна, да отговаря на международните тенденции в развитието на счетоводството, а от друга страна, да бъде максимално ефективна за българските условия.
Глава 1 Условияамортизация в България.
1.1 Методи на амортизация. Линеен метод. В данъчното счетоводство се използват два метода на амортизация: линеен и нелинеен (клауза 1 на член 259 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Когато се използва един от тези методи, размерът на амортизацията се определя за данъчни цели на месечна база в съответствие с нормата на амортизация въз основа на полезния живот на обекта. Освен това амортизацията се начислява отделно за всеки артикул от амортизируем имот. Нека разгледаме по-подробно всеки от методите на амортизация: - при линейния метод размерът на амортизацията по отношение на артикула от амортизируем имот се определя въз основа на първоначалната стойност или текущата (възстановителна) стойност (в случай на преоценка) на елемента от дълготраен актив и нормата на амортизация, изчислена въз основа на полезния живот от тази точка. Линеен метод на начисляване В съответствие с клауза 4 на член 259 от Данъчния кодекс на България, линейният метод е равномерно отписване на стойността на амортизируемото имущество през неговия полезен живот, установено от организацията при приемане на обекта за счетоводство. При прилагането на линейния метод размерът на амортизацията, начислена за един месец, по отношение на обекта на амортизируема собственост, се определя като произведение на неговата първоначална (възстановителна) стойност и нормата на амортизация, определена за този обект Когато се прилага линеен метод, нормата на амортизация за всеки амортизируем имот се определя по формулата: K = (1/n) x 100%, където K е нормата на амортизация като процент от първоначалната (възстановителна) стойност на амортизируемия имот; n е полезният живот на този амортизируем имот, израз издмесеца. 1.2 Нелинеен метод на амортизация. Точка 5 от член 259 от Данъчния кодекс на България определя, че при използване на нелинейния метод размерът на амортизацията, начислена за един месец по отношение на амортизируемия имуществен обект, се определя като произведение на остатъчната стойност на амортизируемия имуществен обект и амортизационната норма, определена за този обект. При използване на нелинейния метод обезценката процентът на амортизация на имуществото на обекта на амортизируема собственост се определя по формулата: K = (2/n) x 100%, където K е нормата на амортизация като процент от остатъчната стойност, приложена към този обект на амортизируема собственост; n е полезният живот на този обект на амортизируема собственост, изразен в месеци. В този случай, от месеца, следващ месеца, през който остатъчната стойност на обекта на амортизируема собственост достигне 20 процента de оценена) стойност на този обект, амортизацията върху него се изчислява в следния ред: 1) остатъчната стойност на амортизируемия имот за целите на амортизацията се фиксира като негова базова цена за по-нататъшни изчисления;
Глава 2. Основни разлики в процедурата за изчисляване и записване на амортизация на дълготрайни активи по МСФО и RAS
Заключение
Международните стандарти се появиха в резултат на консенсуса на националните счетоводни системи, основани на пазарна икономика. Те запазват възможността за своето задълбочаване и конкретизиране в съответствие с българските традиции на счетоводна регулация. Регулацията на счетоводството в България исторически се различава от подходите, възприети в пазарните икономики, но в момента регулаторната рамка за счетоводство претърпява значителни промени, които са насочени към използване на принципите, които са в основата на международната счетоводна система. Промените във времето трябва да доведат до счетоводен език, който е еднакво разбираем както за международните, така и за българските потребители на финансови отчети. Международният опит в счетоводството има и чисто практическо значение: развитието на външноикономическите връзки и привличането на инвестиции налагат необходимостта от предоставяне на потенциални партньори на достоверна финансова информация, която им позволява да вземат информирани решения при изграждането на икономически отношения между българските предприятия и организации. Важна роля играе въпросът за предоставянето на финансова информация (както реална, така и прогностична - бизнес планове) на потенциалните инвеститори в обичайния им формат. Това означава, че в близко бъдеще счетоводството в България ще се основава на нови подходи, насочени към получаване на информация, полезна за вземане на решения от инвеститорите.