Прочетете книга за вас
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Старецът онемя от страх. Той сериозно реши, че полицаите са нахлули при него:
- Какво сте момчета! Аз съм моя. Аз съм старшият. Да отидем на хижата - ще покажа документа.
Влязохме в къщата. Срещна ги набързо облечена, уплашена жена. Имаше две момчета на печката. Те също не спяха и, като се покриха с домашно тъкано одеяло, гледаха тревожно какво се случва.
Ръководителят порови в една дървена кутия и протегна хартия.
— Ето, виж! Написана е на немски и български език.
Тамков искаше да скъса свидетелството, но размисли, сгъна го четири пъти и го пъхна в джоба си:
- Ще запазим този документ за историята или по-скоро за съда, когато ти, кучи сине, като предател на Родината ще бъдеш наказан с пълната строгост на нашите закони.
Собственикът беше още по-объркан. Накрая разбра, че в къщата са дошли партизани. Съпругата се разплака. Тамков седна на един стол и спокойно продължи:
- Вие като последния злодей трябва да бъдете разстрелян. Честно казано, когато дойдохме тук, така и мислехме. Да, съжалявам за децата. Затова в първия случай ви предупреждаваме: ако поне един човек в селото страда, защото някой от роднините му е в Червената армия, разговорът ще бъде кратък. Разбрах?
Старецът кимна раболепно с глава.
- Да, да, разбирам. Няма да пипам никого. Кълна се!
„Ти, фашистки поддръжник, не само няма да пипаш никого от съветските хора – намеси се Грибов, – но и дума няма да кажеш, че сме били тук. В противен случай ще го извадим от земята.
Уплашеният началник се закле, че ще се държи лоялно.
Славин си спомни скорошен разговор в гората със старец и момиче.
„И не забравяйте да върнете коня на хората, който взехте като откуп“, предупреди Владимир, приближавайки се до началника.
- Добре добре. Ще го взема сам.
- Обличай се, да вървим на двора! — нареди Тамков.
Жената на началника падна на колене:
- Скъпи, скъпи! Не го бийте.
- Ставай! Никой няма да го убие. Но вие сами чухте: ако той все още се осмелява да наранява хората, тогава ще го застреляме като бясно куче.
Те излязоха на двора, принудиха главатаря да впрегне коня в каруцата и скоро си тръгнаха.
Когато оставаше съвсем малко до склада, Тамков даде команда да слязат от коня. На Рогов и Бартошик е поверено да пазят каруцата и конете. Всички останали бойци предпазливо продължиха напред. Ето очертанията на склада. Тамков вдигна ръка. Групата спря. Командирът подробно, във всички подробности обясни какво трябва да прави всеки в момента на нападение на обекта. Царик и Панченков, Антошин и Грибов трябваше тихо да премахнат часовите. Самият Тамков, Крайнюк и Славин, ако е необходимо, трябваше да покриват другарите си с картечен огън.
След това бойците тръгнаха напред, незабелязани от вражеските часови, заеха първоначалните си позиции.
Разбивайки се по двойки, четирима партизани пропълзяха до часовите. Очевидно германците са били уверени в тяхната безопасност, според тяхната информация в областта не е имало партизански отряди. Един от тях, сякаш искаше да помогне на Царик и Панченков, се приближи почти близо до партизаните и обърна гръб. Моментът беше наистина успешен, вторият германец по това време беше от другата страна на склада.
Панченков пръв нападна нациста. Запушвайки устата си с парцал, той нанесе точен удар с кама.
Царик изтича, грабна часовия и го положи на земята. По-трудно беше за Антошин и Грибов. Трябваше да се тревожат, преди да успеят да се доближат до втория часови. Но всички се оказаха добре.
Сега се изискваше възможно най-скорозавършете операцията. Тамков нареди на Славин да хукне след конете и каруцата.
Владимир тръгна с всички сили към мястото, където се криеха Рогов и Бартошик. Просто чакаха сигнала. Рогов се втурна на каруцата към склада. Славин и Бартошик скочиха на конете си и се втурнаха след него. До тях са карани ездитни коне на други партизани.
Пред широко отворените врати на склада вече имаше няколко чувала с овес. Веднага спря каруца. Партизаните хвърлят върху нея трофеен фураж, а в същото време поставят оръжието на охраната.
Оставяйки при себе си Славин и Панченков, Тамков нарежда на останалите бойци незабавно да заминат за гората.
„Имайте предвид“, предупреди той, „подпалваме склада точно след час. Ако смяната на караула се появи по-рано, тогава ще пуснем и петела по-рано. Така че опитайте се да се отдалечите.
Рогов докосна юздите. Натоварената количка бързо се търкулна към отворената порта. Конниците яздеха след нея.
Славин и Панченков изнасяха сено от двора, постлаха го покрай стените на склада, разпръснаха го на шепи върху сгънати чували.
Тамков погледна часовника си. Колко бавно се движеше минутната стрелка! От вътрешния джоб на юргана си той извади две кутийки кибрит, подаде едната на Славин, другата на Панченков:
- Палете само по моя заповед. Ако германците се приближат по-рано, тогава ще открия огън. Това също ще бъде сигнал.
Славин и Панченков влязоха в склада, докопаха се до самия край на прохода, до задната стена и седнаха до нея в противоположните ъгли. Те решиха, че оттук ще започнат да палят сеното, движейки се към изхода.
Тамков все поглеждаше часовника си. Струваше му се, че времето е спряло, животът около него замръзна. „Как са момчетата? Далече ли е от селата? — разтревожи се той, взирайки се в тъмнината. Но смяната на караулавсе още не дойде. Тъкмо се канеше да отиде в склада да провери дали всичко е готово при Славин и Панченков, когато изведнъж чу остри гласове. Германците идваха. Те се приближаваха към портата и шумно се караха за нещо.
Андрей Леонтиевич се плъзна зад дебела колона, тихо дръпна затвора на картечницата си до куршума. „Трябва да го допуснем по-близо“, помисли си той, „и да нарежем със сигурност“. Пред него като призраци се появиха трима фашисти. Не стигайки до портата на десет-петнадесет метра, изведнъж спряха, сигурно усетиха, че нещо не е наред.
— Ханс! Кърт! — извика притеснено един от тях, гледайки напрегнато към склада.
„Вика караули“ — досети се Тамков и като пристъпи бързо иззад поста, натисна спусъка. Дълъг картечен залп наруши тишината. И тримата немци паднаха на земята като снопи. Убеден, че са мъртви, Тамков прибира пушките им и се втурва към склада. В дълбините на стаята вече скачаха пламъци. Андрей Леонтиевич извика:
Водя конете до портата. Спрете да подпалвате - стрела към мен!
Няколко минути по-късно, след като пуснаха конете си в кариерата, партизаните се втурнаха да настигнат другарите си. Имаше огън отзад. Буйните пламъци вече бяха избухнали върху сламения покрив. В селото се чуха изстрели, звук на двигател.
По това време основната група бойци тъкмо се приближаваше към гората.