Програма на РСДРП (1903), ляв радикал
ПРОГРАМАТА на Българската социалдемократическа партия на труда, приета на втория конгрес на партията
Развитието на обмена установи толкова тесни връзки между всички народи на цивилизования свят, че великото освободително движение на пролетариата трябваше да стане и отдавна е станало международно.
Считайки себе си за един от отрядите на световната армия на пролетариата, българската социалдемокрация преследва същата крайна цел, към която се стремят социалдемократите на всички други страни.
Тази крайна цел се определя от характера на съвременното буржоазно общество и хода на неговото развитие.
Основната характеристика на такова общество е стоковото производство, основано на капиталистически производствени отношения, при което най-важната и значителна част от средствата за производство и обращение на стоките принадлежат на малка класа хора, докато огромното мнозинство от населението се състои от пролетарии и полупролетарии, които поради икономическото си положение са принудени от своето икономическо положение постоянно или периодично да продават работната си сила, т.е. да действат като наемници на капиталистите и от тях трудът създава доход за висшите класи на обществото.
Областта на господство на капиталистическите производствени отношения се разширява все повече и повече пропорционално, тъй като постоянното усъвършенстване на технологиите, увеличаването на икономическото значение на големите предприятия, води до изместването на дребните независими производители, превръщайки някои от тях в пролетарии, стесняване на ролята на останалите в социално-икономическия живот и на места ги поставя в повече или по-малко пълна, повече или по-малко очевидна, повече или по-малко тежка зависимост от капитала.
Освен това същият технически прогрес дава възможност на предприемачите да използват все по-широко женския и детския труд.по време на производството и обращението на стоките. И тъй като, от друга страна, това води до относително намаляване на потребността на предприемачите от живия труд на работниците, търсенето на работна сила по необходимост изостава от нейното предлагане, в резултат на което се увеличава зависимостта на наемния труд от капитала и се повишава нивото на неговата експлоатация.
Това състояние на нещата в буржоазните страни и тяхното все по-голямо взаимно съперничество на световния пазар затрудняват все повече и повече продажбата на стоките, произведени във все по-големи количества. Свръхпроизводството, което се проявява в повече или по-малко продължителни периоди на индустриална стагнация, е неизбежна последица от развитието на производителните сили в буржоазното общество. Кризите и периодите на индустриална стагнация от своя страна още повече разоряват дребните производители, засилват още повече зависимостта на наемния труд от капитала и водят още по-бързо до относително, а понякога и до абсолютно влошаване на положението на работническата класа.
По този начин усъвършенстването на технологиите, което означава повишаване на производителността на труда и нарастване на общественото богатство, причинява в буржоазното общество увеличаване на социалното неравенство, увеличаване на дистанцията между имащите и нямащите, увеличаване на несигурността на съществуването, безработицата и различни видове лишения за все по-големи слоеве от трудещите се маси.
В България, където капитализмът вече е станал господстващ начин на производство, все още има многобройни остатъци от нашия стар докапиталистически ред, който се основаваше на поробването на трудещите се маси от собственика, държавата или държавния глава. Пречейки в най-голяма степен на икономическия прогрес, тези остатъци не позволяват всестранното развитие на класовата борба на пролетариата,допринасят за запазването и засилването на най-варварските форми на експлоатация на многомилионното селячество от държавата и имуществените класи и държат целия народ в тъмнина и безправие.
Най-значимото от всички тези оцелели и най-мощната опора на цялото това варварство е царското самодържавие. По своята същност тя е враждебна на всяко обществено движение и не може да не бъде най-яростният противник на всички еманципаторски стремежи на пролетариата.
Ето защо Българската социалдемократическа партия на труда си поставя като своя непосредствена политическа задача свалянето на царското самодържавие и замяната му с демократична република, чието конституиране да осигури:
1) Автокрация на народа, т.е. концентрацията на цялата върховна държавна власт в ръцете на законодателното събрание, съставено от представители на народа и образуващо една камара;
2) Всеобщо, равно и пряко избирателно право при изборите както за законодателното събрание, така и за всички органи на местното самоуправление за всички граждани и жени, навършили 20 години; тайно гласуване при избори; правото на всеки избирател да бъде избиран във всички представителни институции; двугодишни парламенти; заплати на народни представители;
3) Широко местно самоуправление; регионално самоуправление за тези населени места, които се различават. специални условия на живот и състав на населението;
4) неприкосновеност на личността и жилището;
5) Неограничена свобода на съвестта, словото, печата, събранията, стачките и съюзите;
6) Свобода на движение и занаяти;
7) Унищожаване на имотите и пълно равенство на всички граждани, независимо от пол, религия, раса и националност;
8) Правото на населението да получава образование на родния си език, осигурено чрез създаването за сметка на държавата иоргани на самоуправление, необходими за това училище; правото на всеки гражданин да бъде разяснен на родния си език и на събрания; въвеждането на родния език наравно с държавния във всички местни обществени и държавни институции;
9) Правото на самоопределение принадлежи на всички нации, които съставляват държавата;
10) Правото на всяко лице да преследва по обичайния начин пред съдебния процес всяко длъжностно лице;
11) Избор на съдиите от народа;
12) Замяна на постоянната армия с общото въоръжение на народа;
13) Отделяне на църквата от държавата и училището от църквата;
14) Безплатно и задължително общо и професионално образование за всички деца от двата пола до 16-годишна възраст; снабдяване на бедни деца с храна, облекло и учебни пособия за сметка на държавата.
Като основно условие за демократизиране на държавното ни стопанство Българската социалдемократическа партия на труда изисква: премахване на всички косвени данъци и установяване на прогресивен данък върху доходите и наследството.
В интерес на защитата на работническата класа от физическо и морално израждане, както и в интерес на развитието на нейните способности за освободителна борба партията изисква:
1. Ограничаване на работния ден до осем часа на ден за всички наемни работници;
2. Установяване със закон на седмична почивка с непрекъсната продължителност най-малко 42 часа за наемните работници от двата пола във всички отрасли на народното стопанство;
3. Пълна забрана за извънреден труд;
4. Забрана на нощния труд (от 21 ч. до 6 ч. сутринта) във всички отрасли на народното стопанство, с изключение на онези, в които това е абсолютно необходимо по технически причини, одобрени от работническите организации;
5. Забрана на предприемачите да използват труда на деца в училищна възраст (под 16ггодини) и ограничаване на работното време на подрастващите (16-18 години) до 6 часа;
6. Забрана на женския труд в онези производства, където той е вреден за женското тяло; освобождаването на жените от работа за 4 седмици и до 6 седмици след раждането, като същевременно се запазват обичайните заплати за цялото това време;
7. Уреди във всички заводи, фабрики и други предприятия, където работят жени, детски ясли за кърмачета и малки деца; освобождаване на кърмачки от работа най-малко след три часа за период от най-малко половин час;
8. Държавно осигуряване на работниците в случай на старост и пълна или частична загуба на трудоспособност за сметка на специален фонд, образуван чрез специален данък върху капиталистите;
9. Забрана за издаване на заплати в стоки; установяване на седмичен срок за плащане в пари по всички, без изключение, договори за наемане на работници и издаване на доходи през работно време;
10. Забрана на предприемачите да правят парични удръжки от заплатите, независимо от причината и с каквато и цел да са направени (глоби, отказ и др.);
11. Назначаване на достатъчен брой фабрични инспектори във всички отрасли на народното стопанство и разширяване на надзора на фабричната инспекция върху всички предприятия, които използват наемен труд, без да се изключват държавните (в обхвата на този надзор влиза и домашният труд); назначаване на инспектори в тези отрасли. където се използва женски труд; участието на представители, избрани от работниците и платени от държавата, в надзора върху изпълнението на фабричните закони, както и в изготвянето на цените, приемането и отхвърлянето на материални и трудови резултати;
12. Надзор на органите на местното самоуправление с участието на избрани работници върху санитарното състояние на жилищните помещения,възложени на работниците от предприемачи, както и за вътрешния ред на тези помещения и за условията за отдаването им под наем - за да се защитят наетите работници от намеса на предприемачите в техния живот и дейност като физически лица и граждани;
13. Институции за правилно организиран санитарен надзор във всички предприятия, които използват наемен труд; с пълната независимост на цялата медицинска и санитарна организация от предприемачите, безплатно медицинско обслужване за работниците за сметка на предприемачите, с издръжка по време на заболяване;
14. Установяване на наказателна отговорност на работодателите за нарушаване на законите за защита на труда;
15. Учреждения във всички отрасли на народното стопанство на риболовни съдилища, съставени по равно от представители на работниците и предприемачите;
16. Налагане на органите на местното самоуправление на задължението да създават посреднически служби за наемане на местни и чужди работници (трудови борси) във всички отрасли на производството с участието на представители на работническите организации в тяхното управление;
За премахване на остатъците от крепостническата система, които лежат непосредствено върху селяните като тежко бреме, и в интерес на свободното развитие на класовата борба в селото, партията изисква преди всичко:
1. Премахване на изкупните плащания и митата, както и всички задължения, които понастоящем падат върху селячеството като облагаемо имущество;
2. Премахване на всички закони, които ограничават селянина в разпореждането със земята му;
3. Връщане на селяните на паричните суми, взети от тях под формата на изкупуване и данъчни плащания; конфискация за тази цел на манастирски и църковни имоти, както и имоти на апанаж, служба и принадлежащи на лица от кралското семейство, както и налагане на специален данък върху земите на земевладелците-благородници,които са се възползвали от заема за обратно изкупуване; превръщането на получените по този начин суми в специален народен фонд за културни и благотворителни нужди на селските общности;
4. Създаване на селски комитети: а) да се върнат на селските общности (чрез експроприация или, в случай че земите преминаха от ръка на ръка, изкупуване от държавата за сметка на големите поземлени имоти на благородството) онези земи, които са били отрязани от селяните по време на премахването на крепостничеството и служат в ръцете на собствениците на земя като инструмент за тяхното поробване; б) да се прехвърлят в собственост на селяните в Кавказ онези земи, които те използват като временно отговорни, хизани и др.; в) премахване на остатъците от крепостнически отношения, оцелели в Урал, Алтай, в Западната територия и в други райони на държавата;
5. Даване на право на съдилищата да намаляват непосилно високите наеми и да обявяват за недействителни сделки със заробващ характер.
Стремейки се към постигане на непосредствените си цели, Българската социалдемократическа работническа партия подкрепя всяко опозиционно и революционно движение, насочено срещу съществуващия обществен и политически ред в България; решително отхвърляйки в същото време всички онези проекти за реформи, които са свързани с всякакъв вид разширяване или укрепване на полицейската и бюрократична опека над работническата класа.
Текстът на програмата е даден според публикацията
Втори редовен конгрес Рос. Соц-дем. Работна група Пълен текст на протоколите.
Партийна печатница, Женева, Coulonvreniere. 27