Психотерапия за унищожаване или спасяване - Владислав Лебедко - Блог - Сноб
Напоследък философският дискурс започна доста често да се обръща към темите за риска и авантюризма. Много идеи имат корени в трудовете на М. Бахтин [1], както и в много по-древни източници. Сред домашните текстове, посветени на тази тема, отбелязваме статии, книги и лекции на А. Секацки [2] , В. Лебедко [3] , Т. Ерофеенко [4] , В. Демчог [5] . Можем да споменем и изследванията на такъв литературен архетип като Тил Уленшпигел, проведени от Е. Найденов [6] . Тази тема включва и изследване на 21-вия Аркан на Таро (Mad) [7] , и, разбира се, неизчерпаемата тема за Жокера [8] .
Важно е да се отбележи, че авантюризмът не е нещо, с което често се бърка в ежедневния дискурс. А именно авантюризмът не е далавера, не е измама и не е шарлатанство. Напротив, професионалният авантюризъм, така да се каже, изисква много високо качество на професионализъм и умения в различни теоретични и практически дисциплини, много широк кръгозор, надхвърлящ конвенционалния морал и способност за приемане и идентифициране с най-разнообразни, понякога противоположни, гледни точки, идеи и дори идеологии. И, разбира се, това е способността да се поемат рискове. Риск в много области, от риска от провал на едно или друго начинание, риска за репутацията, понякога до желанието да заложите собствената си съдба и дори живот на карта. Естествено, в тази тема не може да не се докосне до основния труд на Хегел върху диалектиката на отношенията между господаря и роба [9] и нейното развитие във философията на А. Кожев [10], а след това срещаме същите мотиви при Батай, Лакан и по принцип в цялата съвременна философия, до С. Жижек [11] .
Читателите, които желаят да проучат подробно въпроса, се насочват към посочената литература. В товаВ кратка бележка предлагаме обемна квинтесенция на философията на авантюризма и риска, освен това не лишена от някакъв емоционален компонент, който обаче е много в съответствие с разглежданата тема.
Още няколко определения за приключение: това може да бъде опасно приключение, неочаквано събитие, голямо постижение в живота или бизнес начинания. За някои хора приключението, рискованото приключение, се превръща в основен бизнес на живота. Милан Кундера определя приключението като „страстно откриване на неизвестното“. Авантюризмът предполага разчитане не на уседналост (във всеки смисъл на думата), а на номадски мироглед, надхвърляне на всякакви рамки и граници, свързване на несъвместимото, готовност за постоянна импровизация.
Да видим кой от гледна точка на философията на авантюризма и риска е Водещият магически театър. Учени? - не, тъй като самата МТ смесва нередуцируеми понятия, опериращи макар и научни теории, но неакадемично, така че всеки академичен учен има право да посочи някои очевидни несъответствия във философията и методологията на МТ. Но! Въпреки това, въпреки всички несъответствия, разтягания и хипотези, "шити с бял конец", методиката на Магическия театър работи! И то много силно, както показва 20-годишната практика. Водещият магически театър също не е психолог, тъй като изповядва напълно различни ценности от съвременната психология. Що се отнася до психоанализата, и тук можем да открием много несъответствия. Културологът от Водещия МТ също е съмнителен - има твърде много недоказуем материал, базиран само на интуиция, прозрения и догадки, които е почти невъзможно нито да се докажат, нито да се опровергаят.
И така, досега целите и задачите на Магическия театър не са формулирани така, както се изисква от науката и всъщност от цялото ни общество, вкоято е доминирана от доминиращото влияние на Аполон и Атина (виж статията на В. Лебедко и А. Богданова [12] ). Ако се опрем на разклатената философия на авантюризма и риска (която, между другото, тепърва прави първите си стъпки), то виждаме, че Водещият на Магическия театър е не друг, а Авантюрист! Тоест тези, които оперират на ръба на риска с научни, езотерични и културни форми по начин, който не е приет и невъзможен в нашето атинско-аполонийско общество. С каква цел? В края на краищата на всеки, който се е сблъсквал с МТ, може да е ясно, че резултатът от МТ не е оздравяване (въпреки че често това е „страничен“ ефект), не личностно израстване (въпреки че се случва), а нещо, което очевидно се случва (човек след МТ става различен от преди), но беше трудно да се намери име за това.
След летния 7-дневен семинар „Преход към нов сюжет“ ни стана ясна основната задача на Магическия театър. Отново е много трудно да се опише с думи, така че ще трябва да прибегнем до една метафора, а именно култовият филм Матрицата.
В контекста на този филм Матрицата е своеобразен симулакрум на реалността или, с други думи, репресивна система от наложени ценности, идеали, значения, обществен морал, вярвания, представи за света – система, която превръща човека в свой доброволен роб, който също не осъзнава робството си и дори се страхува да се освободи от него.
И така, основната цел и задача на Магическия театър е да помогне на човек да осъзнае своето робство в Матрицата и да положи усилия да се измъкне от нея (или поне да разхлаби хватката й). Магическият театър руши много наложени робски ценности, като същевременно не предлага никакви готови рецепти за овакантеното място, но дава ресурс да започнете да се учите да мислите и градитетехните собствени ценности. Фактът, че МТ не дава готови рецепти за това как да живеем, е негова основна позиция. Иначе МТ също щеше да е един от агентите на Матрицата. След като е поел въздуха на свободата, всеки има право да реши какво да прави по-нататък - да се бори за създаването на допълнителни степени на свобода в Матрицата или да се оттегли в нейните "удобни" прегръдки.
Всъщност водещият MT е самият авантюрист и обучава професионални авантюристи (номади) в хода на работата си. И именно авантюристите могат да станат основата на фундаментално ново общество (всяка опозиция срещу властите все пак ще създаде апарат на насилие и тоталитаризъм, а авантюристът ще се измъкне отвсякъде, без да влиза в транзакционни игри с властите, като по този начин, естествено, ще го обезсили - ако се появи определен критичен процент авантюристи - 5-10% от обществото).
Ето още нещо, което е много важно! Авантюристът не бива непрекъснато да шокира обществеността с прекрачване на всякакви граници или рисковани начинания. Основното е, че той трябва да бъде потенциално готов без страх и укор за това. А дали потенциалната свобода от Матрицата ще се превърне в някакви скандални действия или не, вече е въпрос на обстоятелства. Сякаш номад-номад може да живее на едно и също място много дълго време и да не се мести никъде, но потенциално, при първите обстоятелства, той е готов незабавно да вдигне котва и да се премести накъдето му погледнат очите, напускайки обитаемото пространство без съжаление.
Към предишния текст, пронизан с атмосферата на Хермес и Жокера, ще добавим и бележка на Айдик, в заключение, цитирайки от книгата на Дж. Парис [13] (ученик и приемник на Дж. Хилман, създателят на Архетипната психология, когото смятаме за най-великия авантюрист от края на 20 век, стоящ наравно с фигури като Карл Юнг, Алистър Кроули,Георги Гурджиев и др.).
„Периодите на интензивно страдание са склонни да сигнализират за изчезването на предишното ни аз и когато изпитваме болка, ние сме склонни да се втурваме в търсене на бързи решения, попадайки в капана на общата илюзия, че всеки психологически „проблем“ изисква положително „решение“. Но такива добри намерения само увеличават страданието, защото пренебрегват един от основните парадокси на психологическата мъдрост: осъзнаването на собствената смъртност дава повече сила от всяко друго движение на душата. Разрушителният импулс е решаващ, ако искаме да се отървем от това, което ни потиска. С други думи, когато става въпрос за нашия вътрешен живот, можем да кажем, че където има смърт, има и надежда. Когато старият Аз умре, човек може да поеме задачата да роди нов Аз. Но първо трябва да се откажете от всички положителни его-идеали. В психологията много внимание се обръща на междуличностните конфликти и начините за тяхното преодоляване. Автори на книги по популярна психология и служители на терапевтични центрове дават съвети как да спасите семейство, да подобрите комуникацията, да повишите самочувствието, да постигнете любов и признание. Аз изследвам обратното - онзи елемент от психиката, който се стреми да разруши взаимоотношенията, да изчезне, да умре, да се скрие и да лежи там толкова дълго, колкото е необходимо предишната идентичност да умре. Това обръщане навътре и надолу идва от несъзнателното усещане, че ако изтощеното, старо аз не умре, тялото ми ще осъзнае стремежа към смърт буквално и напълно. Това, което психиката отказва да разпознае, винаги отразява тялото. Когато тялото каже „стига“, то изпраща съобщение, на което трябва да обърнете внимание; може би ни кани да предприемем пътуване до подземния свят. Такова пътуване, въпреки това е непоносимо болезненовъпреки това може да бъде приключение, тъй като дава възможност да откриете естествената мъдрост на психиката. Най-често в едно приключение сме трогнати от момент на изненада и голяма болка, независимо дали болката е физическа или психологическа. Опасните пътешествия през вътрешната или външната реалност разкриват пред нас съкровищница, пълна с изненади - несъзнаваното. Джинет Парис (ученик на Дж. Хилман) "Мъдростта на психиката"
Забележка: Парис пише не в юнгианската, а в пост-юнгианската - координатна система на Хилман, където Азът не е център и ядро на психиката и изобщо няма център и ядро (Хилман е постструктуралист, съдейки по текстовете и делата му, въпреки че не афишира това). На този език аз-ът може да умре, може да се роди нов аз, изобщо аз-ът е множествен, тук можем да си припомним интерпретацията на съвременната квантова механика - Еверетика с нейните много светове и т.н.
[1] М. Бахтин "Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса", той също е за приключенските сюжети в литературата: "Форми на времето и хронотопа в романа."
[2] А. Секацки „Книгата на номада“, „Метафизика на риска“, „За духа на войнствеността“, „Шпионин и разузнавач: Инструменти на философията“.
[4] T.Erofeenko, V.Lebedko "Философия на риска и архетипове на риска".
[5] В. Демчог „Самоосвобождаваща се игра“.
[6] Е. Найденов „Тил Уленшпигел: архетипен анализ”.
[7] В. Томберг „Медитации върху Таро“.
[8] В. Лебедко „Медитации за Жокера”, В. Лебедко, Е. Найденов, М. Михайлов „Богове и епохи” (глава „Жокер”), В. Демчог, В. Лебедко „Жокер” (сценарий на радиопрограмата „Франки Шоу”).
[9] Г. Хегел "Феноменология на духа".
[10] А. Кожев „Лекции по Хегеловата феноменология на духа”.
[11] С. Жижек „Вътрешна трансгресия”, „Ирак: Историята на чайника”, „Куклата и джуджето. християнство междуерес и бунт.
[12] В. Лебедко, А. Богданов „Цивилизацията в плен на Аполон и Атина”.
[13] Ж. Парис „Мъдростта на психиката”.
Сайтът "Сноб.ру" е информационен българоезичен портал на проект "Сноб", в чието формиране участват членове на нашия клуб. Snob Club е общност от най-ярките и активни представители на културата на глобалните руснаци.
Редакция:Тел.: +7 (495) 785-65-85
Абонамент и поддръжка на проекта Snob:Телефони: +7 (495) 544-22-00, +7 (800) 100-11-30 (безплатно обаждане от всички градове на България)