Различни подходи към тълкуването на термина "концепция"

Башкирски държавен педагогически университет, България

Различни подходи към тълкуването на термина "концепция"

В когнитивната лингвистика се обръща специално внимание на изследването на природата на концепта. Концепцията е основна концепция, която трябва да бъде разкрита на изследовател, работещ в рамките на когнитивната семантика.

Съществуват много различни тълкувания на термина "концепция", което води до разногласия сред изследователите.

Първоначално "концепция" се възприема като синоним на думата "концепция". В "Лингвистичния енциклопедичен речник" на В. Н. Ярцева терминът "концепция" е даден като синоним на "концепция" [6]. Но разликата между концепция и представа е очевидна. Понятието отразява само най-общото, съществено (логически изградени характеристики на предмети и явления). За разлика от това понятието може да отразява всякакви, не непременно съществени характеристики на обекта.

Нека се обърнем към дефинициите на термина "концепция".

По отношение на Ю.С.Степанов понятието е микромодел на културата, то го генерира и се генерира от него. Бидейки „съсирек на културата“, понятието има екстралингвистичен, прагматичен, т.е. екстралингвистична информация [10; 40].

Слишкин Г.Г. дефинира понятието като "условно ментална единица" и подчертава в него, на първо място, първичността на холистичното отношение към показания обект. Формирането на концепции се представя от него като процес на съпоставяне на резултатите от експерименталното познание на реалността с предварително придобити културни и ценностни доминанти, изразени в религията, изкуството и др. [9; 34].

Бабушкин А.П. дава следната дефиниция: „Понятието е дискретна смислена единица на колективното съзнание или идеален свят, съхранена в националната памет на носител на езика в словесно обозначена форма“ [2; 13].

Заедно с горнотодефиниции на понятието, тълкуването на този термин от В. В. Колесов заслужава специално внимание. Колесов В.В. споделя тясно разбиране на понятието като обхват на понятието и широко разбиране на понятието култура. Освен това понятието за него е „отправна точка на семантичното съдържание на думата и крайна граница на развитие“ [4; 39].

Представители на Воронежката научна школа - З. Д. Попова, И. А. Стернин и други разглеждат понятието като глобална ментална единица, която е "квант на структурирано знание" [8: 4]. Концепцията, според тях, е представена в езика от лексеми, фрази, фрази, изречения, текстове и набори от текстове. След като разгледахме езиковите изрази на понятието, можем да добием представа за неговото съдържание в съзнанието на носителите на езика [8; 10-11].

Анализирайки дадените дефиниции, стигаме до извода, че изследователите не са стигнали до общо разбиране на термина "концепция".

В съвременната лингвистика има три основни направления, или подхода, за разбиране на понятието: лингвистичен, когнитивен, културен.

Лингвистичният подход е представен от гледната точка на С. А. Асколдов, Д. С. Лихачов, В. В. Колесов, В. Н. Телия за същността на понятието. По-специално, Д. С. Лихачов, приемайки като цяло дефиницията на С. А. Асколдов, смята, че понятието съществува за всяко речниково значение и предлага понятието да се разглежда като алгебричен израз на значението. Като цяло представителите на това направление разбират концепцията като целия потенциал на значението на думата, заедно с нейния конотативен елемент.

Привържениците на когнитивния подход за разбиране на същността на понятието го приписват на психичните явления. Така Z.D. Попова и И.А. Стернин и други представители на Воронежката научна школа отнасят понятието към психичните явления,определяйки го като глобална умствена единица, „квантът на структурираното знание“. По-горе беше определението на понятието, дадено от Кубрякова Е.С., Демянков В.З., Панкрац Ю.Г., Лузина Л.Г. в Краткия речник на когнитивните термини. Авторите на речника разбират понятието предимно като "оперативна смислена единица на паметта, ментален лексикон".

Представителите на третия подход, когато разглеждат концепцията, обръщат голямо внимание на културния аспект. Според тях цялата култура се разбира като набор от понятия и отношения между тях. Понятието се тълкува от тях като основна клетка на културата в психичния свят на човека. Това мнение се споделя от Степанов Ю.С., Слишкин Г.Г. Те са убедени, че когато се разглеждат различните аспекти на концепцията, трябва да се обърне внимание на важността на културната информация, която тя предава. Ю.С.Степанов пише, че „структурата на понятието включва всичко, което го прави факт на културата - оригиналната форма (етимология), историята, компресирана до основните характеристики на съдържанието; съвременни асоциации; оценки и др.” [10; 41]. С други думи, понятието се признава от Ю. С. Степанов като основна единица на културата, нейният концентрат.

Различните подходи към тълкуването на понятието "концепт" отразяват неговата двустранна същност: като значение на езиков знак (лингвистично и културно направление) и като съдържателна страна на знака, представено в манталитета (когнитивно направление). Трябва да се отбележи, че такова разделение на тълкуванията на понятието "концепция" е условно, всички горепосочени гледни точки са взаимосвързани, а не се противопоставят една на друга. Така например когнитивният и културният подход към разбирането на концепцията не се изключват взаимно: концепцията като ментална формация в човешкия ум е изход към концептуалната сфераобщество, т.е. в крайния резултат върху културата, а понятието като единица култура е фиксиране на колективен опит, който става собственост на всеки човек. С други думи, тези два подхода се различават по вектори по отношение на носителя на езика: когнитивният подход към понятието включва посоката от индивидуалното съзнание към културата, а културологичният подход предполага посоката от културата към индивидуалното съзнание.

Въпреки разнообразието от съществуващи дефиниции на понятието, може да се открои обща черта в тях: те винаги подчертават идеята за цялостно изследване на езика, съзнанието и културата, което е от значение за съвременната лингвистика.

Маслова В.А. изброява следните неизменни характеристики на концепцията:

- това е минималната единица човешки опит в идеалното му представяне, вербализирана с помощта на дума и имаща полева структура;

- това са основните звена за обработка, съхранение и трансфер на знания;

- понятието има подвижни граници и специфични функции;

- понятието е социално, асоциативното му поле определя прагматиката му;

- това е основната клетка на културата [7; 46-47].

Концепцията има много сложна многостранна структура. Тя може да бъде разграничена както конкретна, така и абстрактна, както рационална, така и емоционална, както универсална, така и етническа, както национална, така и индивидуално-личностна. Това обяснява липсата на единна дефиниция.

1. Асколдов С.А. Понятие и слово // Българска литература: Антология / ред. В. П. Нерознак. - М.: Академия, 1997, с. тридесет.

2. Бабушкин А.П. Видове понятия в лексико-фразеологичната семантика на езика. ВСУ, 1996.

3. Карасик В.И. Моделната личност като лингвокултурна концепция // Филология и култура. Материали на III Междунарконференции. Част 2 - Тамбов: Издателство на ТГУ, 2001 - с. 98-101.

4. Колесов В.В. Концепцията за култура: образ - концепция - символ // Бюлетин на Санкт Петербургския държавен университет. Сер.2. СПб., 1992. Бр. 3., № 16.

5. Кубрякова Е.С., Демянков В.З., Панкрац Ю.Г., Лузина Л.Г. Кратък речник на когнитивните термини. М., 1996.

6. Лингвистичен енциклопедичен речник. гл. изд. В.Н.Ярцева. М.: Научно издателство "Голяма българска енциклопедия", 2002 г.

7. Маслова В.А. Въведение в когнитивната лингвистика: Учебник / V.A. Маслова. – М.: Флинта: Наука, 2004.- 296 с.

8. Попова З.Д., Стернин И.А. Понятието "концепт" в лингвистичните изследвания. Воронеж, 1999 г.

9. Слишкин Г.Г. Концептуален анализ на институционалния дискурс // Филология и култура. Материали ..., 2001, с. 34-36.

10. Степанов Ю.С. Константи: Речник на българската култура - М .: Училище "Езици на българската култура", 1997. - 824 с.

11. Телия В.Н. Българската фразеология: семантичен, прагматичен, културологичен аспект. - М., 1996. - 284 с.