Резюме и анализ на романа на Умберто Еко „Името на розата“
Романът на Умберто Еко „Името на розата“ е завършен от писателя през 1980 г. Това е калейдоскоп от цитати, откъси от изявления на други хора и класически текстове се появяват пред читателя в нова светлина.
Основният принцип в романа „Името на розата” е забавлението, предназначено да забавлява читателя и да се позовава на добре познати поговорки, облечени в нова форма. Доминиращата позиция в романа е заета от игра на думи, ирония.
Действието на този роман се развива през четиринадесети век, сцената е абатството, а сюжетът на самия роман е изграден според класическия модел на детективския жанр и по някакъв начин прилича на произведения за известния детектив Шерлок Холмс.
Учителят проверява ли за плагиатство? Поръчайте уникална работа от нас за 250 рубли! Над 700 изпълнени поръчки!
Дори самите имена на главните герои на романа - монахът Уилям от Баскервил и неговият верен млад ученик Адсон предизвикват в съзнанието ни съвсем основателни асоциации с известния детектив и неговия помощник. Дори използването на „дедуктивния метод“ от Уилям от Баскервил, докато точно описва външния вид на избягалата кобила, както и че я намира изключително бързо, също ни препраща към известния цитат от Шерлок Холмс, който е пародия на него.
Детективският сюжет не е избран случайно, тъй като е в състояние да държи читателя в напрежение от първите до последните страници на романа. Вилхелм се опитва да открие организатора на всички убийства, но всъщност той изобщо не съществува. И той беше принуден да признае фаталната си грешка - той преследваше илюзия, предполагайки, че всичко в този свят е подчинено на определен ред, но всъщност сме заобиколени от хаос, поради което заключенията му се провалиха.
В романа има много илюзорни аспекти.Истинската цел и истинското намерение на писателя беше романът за Средновековието да се появи пред нас като произведение, в което главният герой не беше конкретен герой, а Словото беше този герой.
Романът "Името на розата" стана пример за формирането на универсален език, който синтезира художественото слово.